Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2012 01:14 - Историческата комедия: Генерал Скобелев
Автор: istoriata Категория: История   
Прочетен: 5024 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 16.09.2012 01:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Генерал Скобелев - клоунът на Руско-османската война, през 1877/1878 г.

image

Във всяка една война има герои, както и клоуни. Руско-османската война от 1877 година не прави изключение. На фона на талантливите  руски пълководци, генералите Гурко, Тотлебен, граф Шувалов, Шилдер-Шулднер, най-ярко изпъква глупостта на „прославения” Ген. Скобелев. Любимецът на тогавашните медии, Скобелев е всъщнoст най-обикновен позьор и некадърен военачалник.

Под негово командване загубите на личния му състав са огромни, а целите рядко са постигнати. За сметка на това пък. На мастития генерал, все някой друг му е бил виновен – или съседните части или командването му, на които не винаги разбирало „великите” му замисли, или българите, които не са го подкрепяли достатъчно, или все нещо друго.

Първият гаф на Генерала е още при щурмуването на Дунав при Свищов.

Той предлага Кавказката казашка конна дивизия, под пряко негово командване да се прехвърли с плуване през реката. Експериментирали 33 доброволци, начело със Скобелев, които са се спуснали с конете си в Дунав. До българския бряг едва доплували само двама  да доплуват – Скобелев и един казак. След този „геройски” подвиг, разбира се, командването забранило осъществяването на идеята. Ако бяха оставили работата на лудия Генерал, то цяла руска конна дивизия би потънала в Дунава, още в началото на войната.

По късно по време на първия щурм на Плевен, отново необикновена енергия свише, проявява умният генерал Скобелев – след като отблъсква атаките на османлийте в югозападния участък, той преминава в настъпление, и с един останал  батальон от целия Курски полк, успява към 16 часа да нахлуе в Плевен. Разбира се, с тези сили той не е в състояние да развие успеха си, и се оттегля. Тук всеки би си задал въпроса: Защо тогава е пожертвал 80% от личния състав на полка? Късно вечерта на същия ден, генерал Скобелев отново самоволно вдига в атака руските войски под негово командване. Преди да атакува двата редута – Кованлък и Исаа ага, той решава да превземе третия гребен на Зелените хълмове, и да установи контакт с войските на генерал Крилов. Тук се разгарят кратки боеве с изпратените към гребена османлий, които след редица драматични перипетии са отбити от третия гребен. Скобелев губи битката с огромни човешки загуби.

Третият щурм на Плевен. Точно в определения час на щурма, първата линия на обречените поради некадърността на командващия скобелевите полкове с развети знамена, под гърма на барабаните се вдигат в атака. Придвижването им  по плевенското поле е красиво и по-скоро прилича на парад ,отколкото на военни действия. Скоро обаче скобелевият парад се превръща в касапница за руските войници и офицери.

Под град от куршуми, изстреляни от скорострелните османски пушки Уинчестър, атаката зацикля. Не позволявайки на тази войска да отстъпи, точно като комарджия залага на рулетка. Скобелев изпраща в нейна подкрепа последните си оскъдни резерви. Разбира се, османското командване забелязва това, и точно когато вече не остават  резерви, османлийте се вдигат в контраатака. Започва яростен ръкопашен двубой. Силите на противниците са изравнени. В този момент генерал Скобелев, вместо да ръководи разпострялото се на километри сражение, решава да играе ва банк.. На белия си кон, заедно с щаба, и щабния конвой се хвърля в разгара на боя. Османлийте отстъпват. Разпръснатите остатъци от руските полкове нахлуват в редута Кованлък. По нататък логиката на военните събития е безмилостна. След няколко часови сражения в тъмното, където никой не знае къде е противника, клоунът Скобелев губи битката.

На другия ден, отново без каквато и да е подготовка, той отново челно атакува османските позиции. Получил в подкрепление напълно окомплектования Шуйския полк, генералът вместо да го задържи в резерв веднага го хвърля в мелницата. Разгръща го на третия гребен на Зелените хълмове и му нарежда да прикрива отстъплението на разбитите през нощта руски части, които безредно се оттеглят от редутите. Като резултат и тази единствено боеспособна руска единица е бързо смляна под кръстосания огън на османските оръдия. Равносметката е ужасна. Частите под негово командване са дезорганизирани, разбити и на практика са престанали да съществуват. По време на атаката са убити са 7039 общо руски войника, от които 4000 са от скобелевските части, а османлийте загубват само едва 1200 човека.

На 8 януари 1877 година, въпреки бездарния Скобелев, войната върви към победен за Русия край. По това време отрядът на генерал Скобелев, в който са включени седемте опълченски дружини, 16-а скобелева дивизия, 21 ескадрона и сотни, както и други части с 14 оръдия (всичко 16 000 бойци), въпреки помощта на няколко хиляди българи с мъка се придвижва през потъналия в дълбок сняг Химитлийски проход. В часа, в който Святополк-Мирски започва боя при Шипка – Шейново, авангардът му едва достига изхода на прохода, и тръгва в атака срещу османлийте, заели височините наоколо.

Бездарното командване на генерала разтяга руската колона по целия проход, като главните му сили са още на превала. Вечерта на 27 декември (8 януари) с мъка генерала Скобелев, групира около изхода на прохода едва две трети от войската си. Оказва се, че  „героят” Скобелев се е изхитрил този път да загуби 33% от ефективите си, дори без да влиза в сражение. По-късно е разбит отново при Шейново и Казанлък, от далеч по-слабите османските части на Вейсел Паша, за да оправдае некадърността си, Скобелев помпозно заявява: „Плевен започва отново”. Генерал Скобелев не харесва и българите. Офицерът от Опълчението Кисьов, в мемоарите си разказва, че малко преди боя за Шейново, Скобелев се е подиграл със Столетов, напомняйки му каква войска командва (става въпрос за българските опълченци).

Четейки всичко това как можем да си обясним образът на Скобелев останал в българската памет? като смел и талантлив военачалник, изиграл решаваща роля за окупацията на България, когато всъщност става на въпрос за най-обикновен грандоман, некадърник и клоун? Отговорът е очевиден.

И тогава както и сега, медиите си търсят, и сами си конструират медийни герои, които често са бутафорни фигури, с мними качества и измислени достойнства. Точно такъв е и случаят с Генерал Скобелев, наричан от пресата, Белият генерал, а далеч по-сполучливо би било прозвището да му бъде! Клоуна на бял кон.

Използвани са исторически факти, от книгата на Божидар Димитров “Истинската история на "Освобождението" 1877-1878″




Гласувай:
2



1. ivansimeonow - Общо взето фактите са такива, но той ...
16.09.2012 21:42
Общо взето фактите са такива, но той играе себе си, не подражава на никого. Бих казал, че е безразсъдно смел. И турците са говорили с уважение за него. Бил е пред войниците си, не се е криел Тази му безразсъдна смелост става причина и за ранната му смърт- на 42 години. Намесва се в пиянски бой да разтървава и го убиват. Факт е че е свързан и обича България. Щеше ли майка му да стане инициатор за построяването на храма в Шипка и да плати за това с живота си. Слава богу, че не я е убил българин. За любовта му към България го слагам наравно с Радеци, чиято воля е била да бъде погребан на Шипка!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: istoriata
Категория: История
Прочетен: 395436
Постинги: 71
Коментари: 145
Гласове: 95
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031