Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2007 13:07 - Сказание за чудотворната икона на Пресвета Богородица „Кукузелиса", намираща се в Лаврата на свети Атанасий - 1 октомври
Автор: miraculousreligion Категория: Изкуство   
Прочетен: 2149 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 08.08.2007 13:17


Сказание за чудотворната икона на Пресвета Богородица „Кукузелиса", намираща се в Лаврата на свети Атанасий
Сказание трето
image
          При разказа за „Кукузелиса", тоест за иконата на Кукузел, е необходимо да съобщим поне кратки данни за самия Кукузел. Йоан Кукузел бил българин по народност и се родил в Дирахия (Драч; Дуръси - дн. Албания) през XII век. През детството си като останал сирак, той постъпил в придворното Константинополско училище, където с извънредно нежния си глас, с миловидността си и с отличните си заложби привлякъл вниманието на императора (Комнин) и на неговия двор. Тук той скоро изпреварил всичките си съученици и накрая станал пръв придворен певец. Обсипвали младия Йоан с ласки, обичали го заради трогателното му пеене, но при все това сърцето му се измъчвало от необяснимото за него чувство на тайна тъга и пренебрежение към всички житейски удоволствия. Сред всички очарования на двора, сред блестящите и сладки надежди за бъдещето Йоан страдал - нямал човек, с когото да може да сподели терзанията си, който да подслади със съчувствието си страдалческата му тъга. Страданията му особено нараснали, когато научил, че императорът замисля да го накара да сключи брак. Мисълта, че заради временни житейски наслади може да загуби радостта на Божието царство, дотолкова разтревожила младия Йоан, че той решил непременно да избяга от столицата и да се скрие в някоя отдалечена пустиня. Намерението му било угодно на Бога и Бог благоволил да му даде възможност да го изпълни.          Докато целомъдреният Йоан се отегчавал от придворния си живот и търсел начин да се избави от него, от Света Гора пристигнал в Константинопол по манастирски дела игуменът на Великата Лавра. Йоан случайно видял стареца и младежкото му сърце се разиграло от радост. Той нежно и по детски обикнал стареца, сближил се с него, открил му мислите и намеренията си и със сърдечен трепет очаквал какъв съвет ще му даде. Когато старецът не само одобрил, но и благословил добрите му желания и намерения, Йоан почти веднага след него изчезнал от столицата и във вид на странник пристигнал на Света Гора и се явил пред портите на Великата Лавра. На въпроса на вратаря: „Кой си, откъде си и какво искаш?", Йоан отговорил, че е от простолюдието, козар е и иска да стане монах.        -    Млад си още - отбелязал вратарят.        -    Добре е човеку, кога носи иго на младини! (Плач Иер. 3:27) - отговорил скромно Йоан и настоятелно помолил вра тарят да доложи за него на игумена. Вратарят доложил на игумена и на братята за непознатия пришълец, а те му се за радвали, понеже се нуждаели от козар за стадото си. Йоан бил приет и му дали послушание да пасе манастирското стадо на планинските пасища. Тази нова за него длъжност изключително много го зарадвала. Той потънал със стадото си в дълбините на светогорските пустини, където постоянно негово занимание станали богомислието и молитвата.        Междувременно императорът, като узнал за бягството на своя любимец, крайно се огорчил от това и разпратил специални пратеници по градове, села и дори в пустинните места да издирват неговия певец. Но покриван от Бога, Йоан останал неоткрит, въпреки че пратениците на императора били на Света Гора и дори в Лаврата на свети Атанасий.          Тихо и спокойно преминавало времето му в строг пустиннически живот. Той не можел да се нарадва на положението си. Веднъж седял в трогателен и дълбок размисъл край пасящото си стадо. Мисълта му се пренесла през пространството на цялото минало и сърцето му трептяло от чувство на жива признателност към Бога и към всевъзпяваната Му Майка за добрия промисъл за него. Като мислел, че в пустинята няма никой и че никой не го чува, Йоан започнал да пее, както се случвало и преди това, познатите си божествени химни и ангелският му глас се преливал в далечно ехо и замирал по пустинните върхове на Атон с мелодичните си звуци. Дълго и с наслада пял умиленият Йоан, не виждайки и не знаейки, че го слушал един пустинник, който се подвизавал наблизо в цепнатината на една скала. Звуците от песнопението на младия пастир разтърсили сърцето на строгия исихаст, трогнали го до сълзи и породили благодатно впечатление в чувствителната му душа. Докато Йоан пеел, пустинникът не свалял очи от него, не разбирайки - откъде се е взел в пустинята такъв ангелски глас, такъв несравним певец. Изумлението на пустинника достигнало връхната си точка, когато забелязал, че дори и козите не пасели, намирайки се под влиянието на хармоничните звуци, дори и те затаили дъх и наобиколили своя пастир, стоели неподвижно и не сваляли неразумните си очи от него, сякаш захласнати от ангелския му глас. Поразен от толкова необикновената гледка, пустинникът незабавно отишъл в Лаврата и съобщил на игумена за дивния козар и за трогателното му пеене. Йоан бил извикан от уединената пустиня и против желанието си, след като бил заклет в името на Бога, признал пред игумена, че той е придворният сладкопевец Йоан. Игуменът едва успял да разпознае в угасналия му взор и в избледнялото лице царския любимец, когото видял в Константинопол и който тогава имал цветущ вид - с пленителен поглед и с играеща по бузите руменина. По слъзната молба на скромния Йоан игуменът го оставил на предишното послушание. Впрочем, опасявайки се от гнева на императора, в случай че слухът за неговия любимец достигне до него, игуменът отишъл в Константинопол и лично му се представил.     - Царю, помилвай твоя раб! - възкликнал старецът, падайки в нозете на своя цар. 
    - В името на Бога, Който желае спасението на всички и на всекиго от нас, те умолявам - из слушай бащински молбата ми, изпълни я, та и Бог да изпълни добрите ти желания!
  Трогнат от дълбокото верноподаническо смирение на стареца, императорът го повдигнал и ласкаво го попитал:     -  Какво искаш от мен, отче?     -  Прости ми, господарю, за дързостта ми пред твое величество. Молбата ми е твърде лесно изпълнима. Ще ти бъде лесно да я изпълниш и няма да ти струва нищо. От твоя страна не е нужно нищо друго, освен една твоя дума. А в същото време изпълняването й ще представлява утешение и радост дори за Ангелите и благо за моята Лавра.   - Но какво искаш? Кажи! Всичко ще изпълня - ласкаво промълвил императорът.   -   Царската дума е свята - почтително отбелязал игуменът.   - Тя е неотменима!     -  Точно така, отче! - промълвил императорът, трогнат от простотата на стареца. - Но какво искаш?       -  Подари ни един от твоите поданици, който търси своето вечно спасение и молитва за твоето царство. Нищо повече - рекъл игуменът и замълчал.       -   Съгласен съм - весело отговорил императорът. - Но кой е той и къде е?       -    Вече е при нас и дори е в ангелска схима - боязливо промълвил старецът. - Името му е Йоан Кукузел...        -    Кукузел! - бързо казал императорът и от очите му неволно бликнали сълзи и се търкулнали към царствените гърди.         Тогава игуменът разказал подробно за Йоан. Императорът го изслушал внимателно и накрая с чувство възкликнал:         - Жал ми е за единствения ми певец! Жал ми е за моя Йоан! Но щом вече е приел пострижение, не може нищо да се направи! Спасението на душата е най-скъпо от всичко. Нека се моли за моето спасение и за царството ми!        Старецът прославил Господа и благословил своя цар за милосърдието му и весело се завърнал в Лаврата си. Оттогава животът на Йоан потекъл спокойно. Той си построил келия с църква, посветена на светите Архангели и уединявайки се там шест дни седмично, само в неделя и на други празници идвал в съборния храм, заставал на десния клирос и умилително пеел наред с другите певци. Веднъж като изпял акатист за похвала на Божията Майка (през петата седмица от Великия пост), след бдението седнал на една стасидия срещу иконата, пред която бил четен акатистът, и лека дрямка унесла уморените му сетива.         - Радвай се, Иоане! - внезапно произнесъл кротък глас.        Йоан гледа... В сияние от небесна светлина пред него стояла Божията Майка.         - Пей и не преставай да пееш - продължила Тя, - за това и Аз няма да те изоставя.         При тези думи Божията Майка сложила в ръката на Йоан една жълтица и станала невидима. Разтърсен от чувство на неизразима радост, Йоан се събудил и вижда, че в дясната му ръка действително има жълтица. Сълзи на искрена признателност потекли от очите на певеца. Той заплакал и благословил неизказаната милост и благоволение на Небесната Царица към него. Жълтицата била окачена пред Богородичната икона, пред която Йоан пеел и бил удостоен с небесно явление - и от иконата и от жълтицата започнали да се извършват поразителни чудеса. Оттогава Йоан започнал още по-усърдно, отколкото преди това, да изпълнява клиросното си послушание. С течение на времето, както от тайните му килийни подвизи, така и от продължителното стоене в църквата, нозете му отекли, по тях се отворили рани, в които се развъдили червеи. Но Йоан не страдал дълго. Божията Майка му се явила, както и преди това, в лек сън и тихичко произнесла:          - Отсега нататък бъди здрав!          Раните изчезнали и признателният Йоан прекарал остатъка от дните си в изумителни подвизи на съзерцателен живот. Той до такава степен се просветил духом, че бил удостоен да предузнае деня и часа на кончината си. Когато този ден настъпил, той умилено се простил със събралите се при него братя и като наредил да погребат тялото му в издигнатата от него църква „Свети Архангели", с райска усмивка на просветленото си лице заминал при Господа.          Тази икона се намира в храма „Въведение Богородично", изграден вътре в Лаврата до самите манастирски порти. Пред нея постоянно горят три неугасими кандила. В Лаврата наричат „Кукузелиса" също и „Икономка".         Празникът в чест на тази Богородична икона е на 1 октомври, когато се чества паметта и на преподобни Йоан Кукузел.



Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: miraculousreligion
Категория: Изкуство
Прочетен: 2090568
Постинги: 225
Коментари: 826
Гласове: 8347
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. МОЯТ ПРОЗОРЕЦ КЪМ СВЕТА - тези, които обичам да чета - нов допълнен и допълващ се кръг от приятели, и приятели на моите приятели!!
2. avangardi - Изкуство, наука, литература, музика, заняти
3. sensation - Мир свободной фантазии Вы настоящий любитель приключений.
4. mkalpakchiew.blog.bg
5. isoart - галерията на Искрен
6. Bogorodica
7. Иконописна работилница «Храм»
8. catholictradition Galleries
9. Света Гора (Атон/Афон)
10. Света Гора (Атон)
11. "ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО".
12. Църковен вестник
13. tserkov
14. Мастерская «Храм»
15. иллюстрированный словарик связанным с иконописью
16. икон, мозаик, фресок, миниатюр, прорисей и переводов, упорядоченных по иконографии (изображения Спаса, Богоматери и различных святых, библейские и евангельские сюжеты и т. п.), иконописцам, иконописным школам, местоположению.
17. Официальный сайт Валаамского монастыря - Песнопения
18. Московский Иконописный Центр «Русская Икона»
19. aquarium
20. studio-art.kiev
21. postcardsavangard - Авторски поздравителни картички по различни поводи.
22. Светците-покровители
23. imen den
24. Килийни записки
25. мегавселена
26. календар