Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2007 06:25 - Поморийският манастир "Св. вмчк Георги Победеоносец" е един от най-почитаните манастири в Източна България. Храмовият празник 6 май е празник и на гра
Автор: miraculousreligion Категория: Изкуство   
Прочетен: 3854 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 05.09.2007 06:49


image

Реликви image
 Най-известните светини на манастира са:

Манастирското аязмо, бликнало по чуден начин и станало причина турски бей да стане православен и по-късно да приеме монашеството. Заедно с него се покръства в Православната вяра и цялото му семейство.

image

Барелефът на св.Георги, вграден над чучура на аязмото. И до днес каменната икона напомня за силното застъпничество на св.Георги пред престола на нашия Спасител и Господ Иисус Христос.

image

Чудотворната икона на св. Георги, съхранявана в храма при манастира.

image


         
              В древния Анхиало /Поморие/ християнството прониква още в края на І век. Според Преданието св. апостол Андрей, на път за Киев, минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя. По времето на император Диоклетиан /284 - 305/ от Фригия на Балканския полуостров идва света Севастиана, която проповядва в Анхиало и околните градове. По това време Анхиало вече е църковен център. Въпреки гоненията, още от ІІІ – ІV век има сведения за епископи на града.

image

През V – VІ век Анхиалската църква е провъзгласена за архиепископия. Християнството вече е официална религия на Източната Римска империя – Византия. Преданието сочи, че през VІІ век на това място вече съществува храм или манастир, посветен на великомъченик Георги.

image

При хан Крум в 812 г. Анхиало е превзет от българите, а по-късно, след Покръстването, към 894 г. е създадена българска църковна организация. От края на ХІІІ век Анхиалският епископ е почетен със сан митрополит.

image

С нахлуването на османските турци в България обителта на св. Георги вероятно е разрушена и запустява. Временно предаден на византийците, градът отново е християнски до месец март 1453 г., когато е превзет окончателно от турците. Над Анхиало пада дългата нощ на османското владичество.

image

Към края на ХVІІІ век в Анхиало се заселва турчинът Селим бей, създавайки голямо феодално владение – чифлик. По предание беят страдал от тежка неизлечима болест. Една нощ неговият ратай дядо Нено сънува, че в чифлишкия двор тече извор с чудотворна вода. Нено не обърнал внимание на съня, докато не започнал често да му се явява красив момък, яздещ бял кон – свети Георги. Разтревожен от съновидението, ратаят разкопал тайно мястото и открил мраморен барелеф на свети Георги. В същия момент от самото място започнала да извира вода. Благочестивият Нено разказал всичко на господаря си и у чифликчията се появила надежда за изцеление. По поръка на своя ратай, Селим бей повикал владиката на града, който му прочел молитва и го поръсил с водата от аязмото. С животворното действие на извора Селим бей бил чудесно излекуван. Вдъхновен от чудото, той се покръстил с цялото си семейство, приел християнската вяра и построил малък параклис. Така Селим бей поставил началото на днешната света обител. След време, според преданието, той овдовял, приел монашество и станал първият игумен, на манастира. Целият си имот от 3 800 декара земя подарил на светата обител.

image

През 1856 г. е изграден нов храм, а старият остава и до днес под неговия покрив. Заедно с новите постройки е издигната и 20-метрова кула – камбанария (1966 г.). В манастира днес се съхраняват много ценни образци на иконографското изкуство от ХVІІІ и ХІХ век. Храмовата икона е рисувана от анхиалеца Темистокъл Диамандопуло Зограф.

image

И до днес всяка година на 6 май ежегодно се отслужва тържествена архиерейска св.Литургия и поклонение. Празникът е съпътстван от тридневен панаир, на който се стичат богомолци и търговци от цяла Тракия. Поморийският манастир “Св.Георги” е един от най-почитаните манастири в Източна България. Храмовият празник 6 май е празник и на град Поморие.



image

Няма запазени исторически писмени или други веществени документи, които да сочат точната дата на основаването на манастира. Сегашният имот на светата обител тогава представлявал ниви и ливади – чифлик, собственост на един богат турчин на име Селим бей. Един от работниците на бея – християнин на име Нено – бил чул от по- стари хора, че на мястото на чифлика някога имало манастир, а в двора му бликала чудотворна, лечебна вода, която можела да излекува болния Селим бей. Виждайки как господаря му страда от нелечимия мор, Нено разказал на Селим бей това предание. (Според друго предание, на Нено се присънило, че в чифлишкия двор тече извор с чудотворна вода. Първоначално ратаят не обърнал внимание на съня, докато не започнал често да му се явява красив момък, яздещ бял кон – свети Георги. Разтревожен от съновидението, Нено разкопал тайно мястото и открил мраморен барелеф на свети Георги. В същия момент от самото място започнала да извира вода. Благочестивият християнин разказал всичко на господаря си и у чифликчията се появила надежда за изцеление.) Беят повикал владиката да му чете молитва, а след това по чуден начин оздравял. Подарил нивата си на църквата. Започнали да правят разкопки и открили аязмото и каменната икона на св. Георги. Скоро бил съграден храм в чест на св. вмчк Георги. Поразен от чудото, станало с него, Селим бей приема християнството заедно със синовете си. Така децата станали първите основатели на манастира, а баща им – първият игумен. Когато дошло време и беят-християнин се представил в Господа, бил погребан до аязмото, пред самата му врата. По-късно при разкопките са намерени два скелета на горепосоченото място. Скоро манастирът се прочува с целебната си вода. Благочестиви и богобоязливи християни започнали да изпращат на манастира големи подаръци в пари и натура. Светата обител се разраснала. Нейно притежание станали около 3 000 декара земя. През 1906 г. манастирът става собственост на Бургаската постоянна комисия, която раздава земята под наем на малоимотни поморийци и други преселници от Тракия и Македония. От 1935 г. манастирът е предаден на Сливенска Митрополия със съвсем малък имот, недостатъчен за издръжката на светата обител. Тогавашният Сливенски митрополит Иларион обаче развива дейност за манастирското възраждане и укрепване. Владиката открива в манастира опреснителен курс за малограмотните български свещеници. Уредена е и кухня и 40 легла за курсистите. Наскоро след това са събрани помощи за ремонтиране и разширяване на сградите. Малко по-късно, след като бяха закрити по законодателен път Окръжните постоянни комисии в България, манастирът преминава под управлението на Министерство на земеделието. По същото време от Троянския манастир в светата обител пристига един монах на име Стефан, който по-късно става игумен.

image

А ето и разказът на бившия игумен о. Пахомий:

Точни сведения за основаването на манастира няма, но приблизително това ще да е към 1815 г. За да науча нещо за основаването му, се обърнах към един старец, дядо Теодосий , по народност грък, който бе един от най-старите хора в Поморие, който ми съобщи следното:

Някога мястото, където сега е манастирът и манастирската градина, е било чифлик на някой си Селим бей. В чифлика работили като ратаи и много българи. Между тях имало си и някой си дядо Нено от Кoтелския край. На този дядо Нено веднъж му се присънило, че на мястото, където сега е манастирското аязмо, има заровена икона. Мястото тогава ще да е било сигурно чифлишка градина, понеже дядо Теодосий си спомняше, че е имало гъсти ниски дървета Отначало Нено не обърнал внимание на съня, но започнал да му се явява все по-често светия с бял кон. Най- накрая старецът решил да копае на това място, за да провери дали наистина ще намери нещо. Ямата стигнала около метър. Турчинът-собственик, като забелязал дълбокия ров, не позволил да се копае повече. Но един ден едно чудо накарало собственика на чифлика да приеме християнството: дошли гости в чифлика и при разходката беят решил да използва изкопаната дупка за отходно място. В момента, когато влиза вътре, беят се схванал и не могъл да мръдне от мястото си. Повикали Нено да обясни какво е закопал, та се е случило това нещастие. Дядо Нено разказал всичко – за съня, за светията на кон и за иконата. Тогава турчинът заповядал да извикат анхиалския митрополит, за да го попита какво да стори. Митрополитът се явил. Разкопали по-дълбоко и намерили барелеф на св. Георги (който и до днес може да бъде видян в Църквата). Когато извадили образа на светията, от мястото започнала да извира вода. Сега на това място се намира манастирското аязмо. Селим бей бил излекуван по чудесен начин чрез поливането от митрополита с тази вода. В знак на благодарност излекуваният приел християнството. Бил кръстен с името Георги, а жена му приела името на своята кръстница, х. Анастасия. Синът им също бил кръстен. До аязмото бил построен параклис “Св. Георги”. Дядо Теодосий ми съобщи, че гробът на новопокръстения основател на манастира бил там, където сега е олтарът на Църквата, а на жена му и сина му – под първото стъпало на аязмото. Аз проверих и действително намерих скелети на двама души. От тук заключавам, че, ако не всичко, то по- голяма част от разказното от дядо Теодосий,е вярно. По-нататък манастирът е бил под прекия надзор на анхиалските гръцки митрополити. От 1906 г. манастирът става собственост на Бургаската постоянна комисия, а от 1935 г. е предаден на Сливенска Митрополия.

image

image

image
image
image

image

image

image
Игумени image

След като манастирът бива предаден на Сливенска митрополия, игумени стават български монаси.

Архим. Стефан (1933 - 1948): През 1933 г. за игумен на манастира е назначен монах Стефан, брат от Троянския манастир. Монах Стефан игуменствува 15 години (1933 -1948). През 1945 г. той разширява манастирския храм и строи два странични престола: единият посветен на св.Николай Мирликийски, а другият – на св. мчци Вяра, Надежда и Любов.

Архим. Доротей (1949 - 1958): През 1949 г. игумен на манастира става архим. Доротей от София. Особено укрепва стопанската дейност на манастира. По време на неговото управление в светата обител са насадени 45 декара лозя по инициатива на йромонах Поликарп Даков.

Архим. Поликарп Даков (1958 – 1971): През 1966- 67 г. той изгражда над аязмото днешната камбанария, висока 20 м.

Архим. Пахомий (1971 - 2002): От 1971 г. игумен става х.Пахомий Василев, брат от Рилския манастир. О. Пахомий превръща манастирския двор в изключително красива градина.

Архим. Теодоси (2002-2004): На игуменския пост е две години, след което се премества в друг манастир.

Йером. Иеротей: От 2005 г. досега игумен на светата обител е йеромонах Иеротей. Още на първата година от своето управление, той започва издаването на “Манастирски лист” – печатно духовно издание на манастира.

image

image


image
image

image

image

image

image
image

 




Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
1. comfy - Отлично!!
06.09.2007 02:23
... Великолепен пост - научих и се нагледах... А после взех решение: ще отида лично да видя!!

Благодаря ти, Иле!!! ;)*
цитирай
2. анонимен - Благодаря за чудесната легенда. ...
23.07.2009 22:48
Благодаря за чудесната легенда. Вярвам че е било така.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miraculousreligion
Категория: Изкуство
Прочетен: 1619401
Постинги: 214
Коментари: 819
Гласове: 7949
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. МОЯТ ПРОЗОРЕЦ КЪМ СВЕТА - тези, които обичам да чета - нов допълнен и допълващ се кръг от приятели, и приятели на моите приятели!!
2. avangardi - Изкуство, наука, литература, музика, заняти
3. sensation - Мир свободной фантазии Вы настоящий любитель приключений.
4. mkalpakchiew.blog.bg
5. isoart - галерията на Искрен
6. Bogorodica
7. Иконописна работилница «Храм»
8. catholictradition Galleries
9. Света Гора (Атон/Афон)
10. Света Гора (Атон)
11. "ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО".
12. Църковен вестник
13. tserkov
14. Мастерская «Храм»
15. иллюстрированный словарик связанным с иконописью
16. икон, мозаик, фресок, миниатюр, прорисей и переводов, упорядоченных по иконографии (изображения Спаса, Богоматери и различных святых, библейские и евангельские сюжеты и т. п.), иконописцам, иконописным школам, местоположению.
17. Официальный сайт Валаамского монастыря - Песнопения
18. Московский Иконописный Центр «Русская Икона»
19. aquarium
20. studio-art.kiev
21. postcardsavangard - Авторски поздравителни картички по различни поводи.
22. Светците-покровители
23. imen den
24. Килийни записки