Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2007 06:56 - 'Успение на Св. апостол Йоан Евангелист - 26 септември
Автор: miraculousreligion Категория: Изкуство   
Прочетен: 3260 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 26.09.2007 06:28


  Апостол и Евангелист Иоан Богослов imageimage
В календара на Българската православна църква денят - 26 септември, е отреден за кончината (Успението) на свети апостол и евангелист Йоан Богослов. С дълбока почит към светата му памет Църквата му пее:
"Величието ти, девствениче, кой ще изрече? Защото източваш чудеса и изливаш изцеления, и се молиш за душите ни като Богослов и приятел Христов."
Когато свети Йоан Богослов доживял стогодишна възраст, като много се потрудил за благовестието Христово, заедно със седем свои ученици той отишъл в град Ефес и им заповядал да изкопаят кръстообразна могила, в която той се подготвил да умре, като легнал в нея, бидейки още жив. Християните, живеещи в град Ефес, след смъртта на апостола разкопали могилата му, но не намерили тялото на апостола. Като оплакали честната му кончина, те се върнали в града, а след това често идвали на гроба и възнасяли усърдни молитви, като призовавали за помощ и ходатайство пред Бога св. Йоан Богослов.
При това всяка година в този месец и на този ден от гроба на апостола излизал много ситен прашец, който извършвал безброй изцеления. Вярващите събирали този прашец и лекували най-различни рани и болести. Затова станало обичай на този ден да възхваляват и облажават с песнопения този велик Божий угодник, възлюбен от Бога повече от всички останали апостоли.
По молитвите му Господ да дарува и на нас много здраве, изцеления душевни и телесни - и да се сподобим и ние да бъдем угодни и възлюбени на нашия Христос Бог.
Амин!

image
 

На кого от човеците се явил най-напред възкръсналият Господ?
На кого от човеците се явил най-напред възкръсналият Спасител на света? Чии били блажените очи, които преди всички съзрели Царя Христа в славата на възкресението? За явяването на Господа веднага подир Неговото възкресение светият апостол и евангелист Марк пише: «Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина» (Марк 16:9). Оттук тълкувателите на св. Писание заключават, че първото явяване на възкръсналия Господ било на Мария Магдалина. Но църковно- богослужебните книги на Православната Църква посочват, че преди всички възкръсналия Господ видяла Пресвета Дева Мария, Майката Господня. В богослужението в Неделята на мироносиците Църквата се обръща към Богородица и Я възпява: Радвай се с апостолите, Благодатна, Чиста, Която си видяла Твоя Син и Бог възкръснал, и първа, като причина за всеобща радост, всенепорочна Богомайко, си чула “Радвай се!”

По-нататък, начевайки с първия ден на Пасха чак до самото отдание на тоя светъл празник, ние постоянно слушаме тържествената песен на Пресветата Дева: Ангелът викаше към Благодатната: “радвай се!”, и пак ще река: “радвай се!”, Твоят Син възкръсна тридневен от гроба... Не може да не видим от тия песни, че Божията Майка първа чула от ангелите благовестието за Господнето възкресение, а също и първа видяла Своя Син в славата на възкресението. За нас е важно учението на св. Църква по този въпрос, а то е открито и ясно изразено в синаксара на светата и велика Пасха. “И най-напред” — се казва в него, “Божията Майка узнава за възкресението, седейки срещу гроба с Магдалина, както говори Матей”. Като описва живота на св. Мария Магдалина, светител Димитрий Ростовски също отбелязва, че възкръсналият Господ се явил най-напред на Пресветата Дева: “Господ тъй я обичаше”, пише той за Магдалина, “че подир Своето възкресение Той я почете, като щ се яви най-напред след Пречистата Си Майка”.
Учението на св. Църква за явяването на възкръсналия Господ преди всички на Божията Майка е съгласно и със Свещеното Писание, в частност — с разказа на четиримата евангелисти за възкресението Христово.

1. От времето на Христовите страдания до самото слизане на Св. Дух върху апостолите в Евангелието не се споменава пряко нито името, нито деянията на Богородица (Иоан 19:25-27; Деян. 1:11-14). От разказите на евангелистите виждаме, че цялото неголямо общество ученици на Спасителя било силно раздвижено — и жените, и апостолите ходят и бързат от едно към друго място, срещат се тук и там, разказват, съветват се, недоумяват, колебаят се, уверяват се и пак търсят доказателства. Сам Господ се явява на последвалите Го ученици — ту едному, ту на повече вкупом. Доказва им истината на Своето възкресение като отваря духовните очи на недосетливите, позволява да Го пипнат недоверчивите, вкусва храна пред учениците Си, изяснява пророчествата, говорещи за Него. С една дума, всички стават участници във великото събитие. Но Тази, Която по естествения ред на нещата би трябвало първа да взема най-живо участие в окръжаващите я събития, остава незабележима във време, когато Нейното сърце, пронизано при разпятието на Сина щ от оръжието, както щ предрекъл Богоприемецът Симеон, би трябвало да прелива от най-чиста радост, тъй нужна щ в сегашното скръбно положение. Какво означава това? Нима наистина Пресветата Дева не вземала никакво участие в събитията, съпровождащи възкресението на Нейния Син и Бог? Не, това не е възможно. Но защо тогава евангелистите не споменават пряко за Нея? Поради две напълно естествени причини. Първо, участието на Пресветата Дева като Майка в събитията около възкресението било тъй непосредствено, намирало се в такава тясна връзка със същността на обстоятелствата, че за него, като за нещо съвсем обикновено и естествено, нямало и нужда да се споменава. Другата причина за мълчанието, също твърде естествена, ни разкрива синаксарът: свидетелството на Майката за възкресението на Сина, поради роднинската връзка помежду Им, не само не би доказало истинността на това събитие, но напротив, можело да го направи съмнително. Но за да не бъде съмнително възкресението поради майчинството щ, евангелистите казват, че възкръсналият Христос се явил първом на Мария Магдалина. Заслужава да отбележим, че във всички случаи, при които се налага да говорят за роднините на Спасителя, те се изразяват с особена предпазливост, която отстранява всякакви възражения.

И тъй, мълчанието на евангелистите не е доказателство, че Божията Майка не е била сред ония, на които Господ благоволил да се яви подир възкресението. Нека сега разгледаме въпроса основателно ли е предположението, че Пресветата Дева била при гроба Господен в светоносното утро на Неговото възкресение. За целта е нужно да знаем, къде се прибрала Богородица след погребението на Спасителя, с кого прекарала деня и нощта на тая събота, която протекла между погребението и възкресението.

2. Св. Йоан Богослов повествува, че при кръста Иисусов стоели Майка Му, сестрата на Майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина (Иоан 19:25-27). Естествено е тези жени да са останали на Голгота до свалянето на Спасителевото тяло от Кръста. Дълбоката преданост, чувството на дружба и роднинство с покойния техен Близък и Господ несъмнено не им давали да си идат преди това време. Св. апостол и евангелист Марк добавя, че Мария Магдалина и Мария Йосиева останали край Спасителя до края на Неговото погребение и запомнили къде полагат Тялото Му: “гледаха, де Го полагат” (Марк 15:47). Св. евангелист Матей свидетелствува, че двете Марии, едната от които била неизменно усърдната Магдалина, и след края на погребението останали още някое време близо до гроба: “седяха срещу гроба” (Мат. 27:61). Ако чуждите жени не оставяли тялото на Спасителя до последния миг, могли ли са да Го оставят Майката и възлюбеният ученик на Господа? Не, всички те останали в градината до тая минута, когато всичко свършило и всички присъствуващи се разотишли, когато си отишъл и Йосиф Ариматейски (Мат. 27:60). Но погребението свършило много късно, денят бил петък и съботата вече се развиделявала, забелязва св. евангелист Лука, т.е. настъпвала събота (Лука 23:52, според слав. текст), велик ден (Йоан. 19:31) поради сливането на двата празника — съботния ден и безквасници, когато по закона на юдеите вече било забранено да остават извън домовете си. И жените трябвало да напуснат светоносния Господен гроб докато мине съботата. Малкото време, страхът от Христовите врагове, строгостта на закона за съботата още повече усилена от строгите фарисейски обичаи и общата им скръб не позволявали на Христовите приятели да се разлъчват помежду си. Следователно, ако Божията Майка била заедно с другите при Кръста и погребението, то тя неизменно била с тях и при връщането им в йерусалим и най-вероятно останала с мироносиците в дома на св. апостол Йоан.

3. Когато минала съботата, в която мироносиците били принудени да мълчат, т.е. поради заповедта да не предприемат никакви важни дела, когато настъпила жадуваната минута и станало възможно да посетят Господния гроб, когато Магдалина и другите жени още в предутринната тъма се приготвяли за път, могла ли е да не тръгне с тях и Пресветата Дева и Майка на Господа? Не — поради чувствата, заради закона и обичая тя била длъжна да отиде. Мироносиците тръгнали към гроба, за да довършат незавършения поради недостига на време обряд на погребението на Спасителя, както отбелязва синаксарът на Неделя на мироносиците: “бързали недовършеното поради малкото време тогава да довършат”, т.е. бързали да изпълнят своя дълг към Умрелия. Но задълженията спрямо мъртвите лежали най-вече върху живите роднини на починалия — целият погребален обряд трябвало да извършат преди всичко и най-вече роднините и близките. Следователно Пресветата Дева като Майка на Своя починал Син трябвало, поради изискванията на закона и обичая, да присъствува на погребалния обряд, който мироносиците се готвели да довършат.

4. И Тя наистина присъствувала на него. Синаксарът на Пасха повествува, че подир Своето възкресение Господ се явил най-напред на Своята Пречиста Майка; в доказателство там се привеждат думи на св. евангелист Матей: “както говори Матей”. Но какво говори Матей? На едно място четем: “а там (на погребението) беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба” (Мат. 27:61); на друго място: (в дълбокото утро на Христовото възкресение) “дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба” (Мат. 18:1). Кой се крие под израза “другата Мария”? Синаксарът го отнася към Пресветата Дева Мария, Майката на Господа, което е съвсем естествено и повече от вероятно.

Защото:

а) ако това не е била Тя, тогава евангелистът би казал именно коя Мария, а не неопределено “другата”, тъй като тук той говори за две Марии, едната от които назовава направо Магдалина; освен това, малко по-горе, разказвайки за разпъването на Господа и изброявайки присъствувалите там св. жени, светият повествувател нарича всяка от тях със собственото щ прозвище: “Там бяха също и много жени... Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове (т.е. Саломия)” (Мат. 27:55-56). Изразил се определено на едно място, евангелистът и на друго място, при едни и същи обстоятелства, би се изразил също тъй определено, ако не имаше намерението да каже нещо особено.

б) останалите евангелисти, като говорят за мироносиците в утрото на възкресението, ги наричат със собствените им имена и прозвища. Св. Марк назовава Мария Магдалина, Мария Яковова и Саломия (Марк 16:1); св. Лука добавя към тях и Йоана Хузиевата жена; Мария Клеопова е посочена у Йоан Богослов като стояща край Кръста. И тъй, когато св. евангелист Матей вместо определеното название употребява неопределеното “другата Мария”, ясно е, че той желае да разграничи тази Мария от всички останали Марии и да посочи именно Тази, Която всички християни могат да познаят и без пряко назоваване и Която не трябвало да узнаят враговете на християнството. “А там беше Мария Магдалина и другата Мария, — на всички ни е известно, Коя е Тя, — Майката Господня”: това е непосредственият смисъл на разказа на евангелист Матей. Нека към това добавим и че у св. евангелист Лука под неопределените изрази: “и някои други”, “и другите с тях” (Лука 24:1,10) без съмнение се има предвид и Пресветата Дева.

в) евангелистите доста често използуват прикрития начин на изразяване там, където обстоятелствата налагат това. Така например у самия евангелист Матей четем: “идете в града у еди-кого си” (Мат. 26:18). Св. евангелист разбира се е знаел името на човека, защото сам е бил в дома му на Тайната вечеря, ала се изразил прикрито. Разказвайки за ученика, отрязъл ухото на слугата на първосвещеника, св. Матей казва, че “един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си...” (Мат. 26:51). Но той знаел съвсем добре, че този “един от ония” с Иисуса бил тъкмо св апостол Петър (Иоан 18:10). Говорейки за себе си, св. Йоан Богослов постоянно употребява неопределени изрази: другият ученик, тоя ученик (Йоан. 18:15), другият ученик, когото Иисус обичаше (Йоан 19:26; 20:2-4,8).

г) ще добавим и още едно обстоятелство: всички евангелисти единодушно свидетелствуват за Мария Магдалина, че тя била първата по усърдие сред жените мироносици, нещо като началница и предводителка на останалите жени в светоносното утро на Възкресението Христово. При това църковното Предание и на Изток, и на Запад единогласно утвърждава, че от времето на разпятието същата тази Мария Магдалина станала неразлъчна спътница, приятелка и събеседница на Пресветата Дева Мария. От това естествено можем да се досетим, че когато Мария Магдалина се приготвяла за път към гроба Господен, Пресветата Дева не поискала да остане сама — отишла и Тя да види гроба и бездиханното Тяло на Умрелия, но видяла Възкръсналия.

Радвай се с апостолите, Благодатна и Чиста, Която си видяла Твоя Син и Бог възкръснал, и първа, като причина за всеобща радост, Всенепорочна Богомайко, си чула “Радвай се!”
© "Православная Русь", №7, 1996, с. 6,15
http://pravoslavie.domainbg.com/



Тагове:   успение,


Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
1. candysays - Да ни е честит празника тогава!
25.09.2007 11:32
Прекрасно е, че ни подсещаш за християнските празници! :)

Желая ти много здраве, късмет и обич!

П.С. А руската поговорка, която си цитирала в описанието на чудесния ти блог, страшно ми харесва!!! Така е, мисля и аз....
цитирай
2. miraculousreligion - Да ни е честит празника candysays!
26.09.2007 06:31
“Духът е, който живототвори, плътта нищо не ползва. Думите, що ви говоря, са дух и живот” /Йоан. 6:33/.
цитирай
3. miraculousreligion - 'Успение на св. ап. и ев. Йоан Богослов'
26.09.2007 06:47
...Като наложил пост на вярващите в Ефес, Йоан взел със себе си своя ученик Прохор, изкачил се на висока планина и там прекарал три дни в пост и молитва. На третия ден апостолът заповядал на Прохор да пише всичко, което той ще му диктува. И тъй по внушение на Пресветия Дух ап. Йоан започнал своето Евангелие с думите: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото”.

Постепенно Прохор записал всичките думи на това Евангелие, което се отличава от първите три с висотата на учението за Бог Слово. Затова и светият евангелист е наречен „богослов”.

Това свето Евангелие е написано около 102 г., когато апостолът бил вече в дълбока старост.

Когато силите му вече тъй отслабнали, че не можел да говори продължително, той повтарял на учениците си само думите:

- Деца, обичайте се едни други!

Те го питали:
- Учителю, защо ни повтаряш така често това?

Той отговорил:

- Това е заповед на Господа. Тя едничка ще ви замени всички други!

Като почувствувал приближаването на смъртта, Йоан взел със себе и няколко ученици, в това число и любимия си ученик Прохор, и излязъл с тях извън града. Спрял се на подходящо място и им заповядал да изкопаят гроб. Дал им последни наставления, благословил ги, легнал в гроба предал душата си на Бога.

Всяка година на 8 май из гроба му излизал тънък прах, който изцерявал от болести пристъпващите с вяра към него. Поради това паметта св. апостол и евангелист Йоан Богослов се празнува и на 8 май.

С дълбока почит към светата му памет Църквата му пее:

Величието ти, девствениче, кой ще изрече? Защото източваш чудеса и изливаш изцеления, и се молиш за душите ни като богослов и приятел Христов.

Освен Евангелието и Откровението, св. Йоан е написал още три послания. В тях се чувствува същия дух на кротост и пламенна любов към Бога и ближните, с който бил проникнат целият живот на светия апостол. Напомня се постоянно за милосърдието на Бога, Който прощава греховете на хората поради Своята благост и поради пролятата за цялото човечество кръв на Господа Иисуса Христа.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: miraculousreligion
Категория: Изкуство
Прочетен: 2091003
Постинги: 225
Коментари: 826
Гласове: 8347
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. МОЯТ ПРОЗОРЕЦ КЪМ СВЕТА - тези, които обичам да чета - нов допълнен и допълващ се кръг от приятели, и приятели на моите приятели!!
2. avangardi - Изкуство, наука, литература, музика, заняти
3. sensation - Мир свободной фантазии Вы настоящий любитель приключений.
4. mkalpakchiew.blog.bg
5. isoart - галерията на Искрен
6. Bogorodica
7. Иконописна работилница «Храм»
8. catholictradition Galleries
9. Света Гора (Атон/Афон)
10. Света Гора (Атон)
11. "ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО".
12. Църковен вестник
13. tserkov
14. Мастерская «Храм»
15. иллюстрированный словарик связанным с иконописью
16. икон, мозаик, фресок, миниатюр, прорисей и переводов, упорядоченных по иконографии (изображения Спаса, Богоматери и различных святых, библейские и евангельские сюжеты и т. п.), иконописцам, иконописным школам, местоположению.
17. Официальный сайт Валаамского монастыря - Песнопения
18. Московский Иконописный Центр «Русская Икона»
19. aquarium
20. studio-art.kiev
21. postcardsavangard - Авторски поздравителни картички по различни поводи.
22. Светците-покровители
23. imen den
24. Килийни записки
25. мегавселена
26. календар