Патриарх Максим

Поздравление от името на Св. Синод към патриарх Максим ще поднесе Пловдивският митрополит Николай. То ще бъде изречено след специална литургия за здравето на Негово Светейшество, която самият Максим и синодалните архиереи ще отслужат рано сутринта

Патриарх Максим чества рождения си ден с 60 гости в Троянския манастир
28.10.2007 15:21

Над 60 гости ще посрещне Негово Светейшество патриарх Максим за рождения си ден в Троянския манастир на 29 октомври. Повечето от тях ще пристигнат още предишния ден. Всички синодални архиереи с изключение на Сливенския митрополит Йоаникий и Старозагорския митрополит Галактион ще вземат участие в празника на патриарха.

На тържеството са поканени представители на Президентството, дирекция „Вероизповедания”, посланници, игумени на големите манастири у нас, духовници. Сред поканените са и ректорът на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии (СВУБИТ) проф. д.ик.н. Стоян Денчев и преподаватели от учебното заведение.

На 29 октомври сутринта Българският патриарх Максим и синодалните архиереи ще отслужат св. Литургия и молебен за здравето на Негово Светейшество, който на този ден навършва 93 години. Поздравление от името на Св. Синод към патриарх Максим ще поднесе Пловдивският митрополит Николай.

След богослужението Негово Светейшество ще получи две отличия. Едното е на Руският народен награден комитет. Неговият председател В.С. Балакирев ще му връчи отличието "Народна награда", която се дава за принос в духовното развитие на родината.

Проф. Стоян Денчев ще удостои Българския патриарх с почетната титла „доктор хонорис кауза” на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии за неговите заслуги към народ и Църква, към науката и висшето образование. /Двери БГ
--------------------------------------------------------------------------------------
Патриархът – стоик, надживял комунизма и разкола
Велислава Дърева, в-к „24 часа”, 29.10.2004

1. През 1971 г. в Борисовата градина (тогава Парк на свободата) се срещат двама приятели – един академик и един митрополит. Човекът на науката и човекът на вярата. И двамата – мъже на духа. Академикът е Михаил Арнаудов, тогава 93-годишен. Той е поканил на разговор преосвещения митрополит Максим, който тогава е на 57 години.

2.Поканил го е настоятелно, за да го убеди да участва в изборите за патриарх на БПЦ. Защото знае, че Ловчанският владика е „ примерен монах и клирик, известен със скромност и акуратност, трезвеност и умереност, братолюбие и добродушие, тактичност и съобразителност” (казано от патриарх Кирил); духовник, комуто са чужди изкушенията на славата и съблазните на властта; който ще съумее деликатно да съчетава манастирското самовглъбение и патриаршеското служение; и най-важното – притежава монашески стоицизъм и дипломатичност, мъдрост и чувство за отговорност пред Бога и църквата, пред народа и държавата. Академикът знае, че е достатъчно едно от тези качества да липсва на духовния пастир, за да нахълтат вълците при стадото и търговците в храма.

3. И още нещо знае академикът – че същият този упорит духовник е докарал ген. Гръбчев, шеф на УБО, до пълно потресение. Защото категорично отказал да сътрудничи на ДС с аргумента, че има право да разговаря само с Бога и според евангелието няма право да се меси в светската власт. Толкова бил втрещен могъщия Гръбчев, че не му се било случвало някой да го отреже така безапелационно, та изтичал да се жалва на Тодор Живков.

4. Преди 33 години, на една пейка в парка, академикът произнася решаващото изречение: „ Не бих ви посъветвал да ставате патриарх, ако не бях уверен, че ще бъдете патриарх не за себе си, а за църквата.”

5. След това Максим е избран за 123-ия духовен водач на БПЦ. Той приема своята висока мисия и понася своя кръст. Никога не забравя тази мисия, нито я изоставя. Никога не се оплаква от тежеста на кръста, нито го захвърля. И идва онзи момент, в който доказва, че думите на академик Арнаудов не са били напразни.

6. Този момент е много скоро след еуфорията и надеждите, събудени от краха на тоталитарната власт. В края на февруари 1992 г. неизвестни на историята лица ( които сега се молят Богу горещо да си останат неизвестни, че да бъдат пощадени за своя позор и глупост), изкушени от амбиции и заблуди, агитират патриарха да си подаде оставката. Те не знаят, че това е забранено от канона и че канонът не е съчинен в някой партиен кабинет, а към онзи исторически момент е на цели 1941 години.

7. Тези спотаени днес лица предлагат на негово Светейшество две възможности. Да бъде патриарх беглец, готов да захвърли своята мисия, да се отрече от нея, та подир това паническо бягство да го похулят, че е бил слаб, безотговорен и страхлив. Или да бъде патриарх-стоик, готов да издържи на всичко. Предлагат му да бъде патриарх за себе си или патриарх за църквата.

8. Пратениците на страха и на овластеното самолюбие си въобразяват, че патриархът е политик, че църквата е партия или правителство, под чиито прозорци ще покрещят ден-два, а може би и седмица и ето, поредната крепост паднала. Така, както тогава падаха и се предаваха институция след институция и личност след личност.

9. За човек като патриарх Максим обаче такава дилема не съществува. Неговото решение е ясно. Защото е взето много отдавна.

10. Това ще подлуди авторите на разкола. И светкавично, на другия ден, ще се случи нещо невъзможно и невъобразимо в цивилизована държава – един среден чиновник, титулуван директор на вероизповеданията, ще уволни главата на БПЦ! От този момент нататък бесовете ще бъдат отвързани, покровителствани и направлявани от една политическа сила – СДС, за коят БПЦ е власт, предназначена за заграбване, и крепост, предназначена за плячкосване.

11. „ Червен мутант”, „червен боклук”, „червена калимавка”, „комунистически агент”, „комунистическа креатура”, „агент на ДС”, „ченге”, „руско мекере”, пета колона на Русия”, „болшевишко изчадие”, гадняр”, „плужек”, „лакей”, „живковист”, „рушител на църквата”, „ самозванец”, „нелегитимен”, „сатана”, „Юда”...

12. Така ще крещят 12 години в лицето на българския патриарх по трибуни и площади, по услужливи вестници и прислужващи микрофони. Припомням тези думи не от любов към сквернословията. А защото те по никакъв начин не могат нито да омърсят, нито да разколебаят патриарха. И защото човек се познава както по неговите приятели, така и по неговите неприятели.

13. В продължение на 12 години злонамерени чиновници, амбициозни разколници, послушни магистрати и недалновидни политици разпъваха БПЦ. Биячите на Христофор, каратистите, пратени от военния министър Сталийски, и една армия от мутри най-богоугодно и смиреномъдро разгромиха Синодалната палата, щурмуваха Софийската митрополия, разкъсаха патриаршеското було на дядо Максим, нахлуха в храма „Ал. Невски” посред литургия.....

14. И всичко това – с благословията и по заповед на президенти, премиери, прокурори, министри и съдии, изобразяващи дълбока набожност, въоръжени с нетърпимост, убедени във всемогъществото на своята безграмотност и бездуховност, облечени във власт и беззаконие.

15. През всичкото време патриарх Максим не произнесе една грозна дума, защото е неприсъщо за мъдростта и недопустимо за сана. И благата усмивка не слезе от лицето му. Той съхрани църквата и нейното достойно име. И продължи своето служение на Бога и на народа, облечен в бронята на правдата, издигнал над всичко щита на вярата. Която е животът.

Невероятно е написано!!! наистина поздравявам автора! Браво!
А на дядо Максим пожелавам дълго първосветителско служение на ползу роду.
На многая и благая лета, Светейший Владико!