Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2007 05:28 - Архангелова задушница - В памет на моя покоен баща Илия – един добър християнин, и на всички наши отци, майки, братя и сестри, и на всички православни християни
Автор: miraculousreligion Категория: Изкуство   
Прочетен: 3934 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 03.11.2007 12:02


Архангелова (мъжка) задушница се отбелязва в съботата преди Архангеловден - 8 ноември. Тя е една от трите Големи Задушници, които правосланите християни отбелязват всяка година.
image  

 

 

 

 

 

"Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи" (Лук. 20:38).
"Милост искам, а не жертва" (Мат. 9:13).

 

 image

В този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България, и на всички паднали в редовете на Българската армия. Архангеловата задушница се основава на вярата ни в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите. Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Затова на тях - вечно живите в Бога - отдаваме почит и признание при всеки помен и на задушниците през годината.
На Задушница близките и роднините напокойника се събират, за да направят помен - възпоминание на живите за умрелия, че не е забравен. Това е и връзката между земната и небесната Църква. На Архангелова задушница, както на всеки друг помен, се правят и т. нар. раздавки - сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко, вино и др. Освен на близките, се подава и на хората около съседните гробове, дори да са непознати. С вяра в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите, във всеки православен храм се отслужва Обща панихида за починалите наши близки. 

В памет на моя покоен баща Илия – един добър християнин, и на всички наши отци, майки, братя и сестри, и на всички православни християни, починали с надежда за възкресение и вечен живот. 
-------------------------------------------------------------------------------------

Нашите обични покойници споменаваме ежедневно в молитвеното си правило - със свои думи и с думите на светиите:

Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!

Сам Ти, Господи, упокой душата на починалите Твои раби (имената.....) в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка.

Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.

Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин. 

-----------------------------------------------------------------------------------------
Днес е Задушница и си струва да кажем няколко думи за това какво можем да направим ние живите за нашите покойници, за да стане тяхната задгробна участ по-добра.

Най-добрият начин за това е молитвата. А нашата молитва за починалите има своите дълбоки. Бог не е Бог на мъртви, а на живи. За Него всички хора – и починали, и живи – са с равно достойнство, а границата, която ние прокарваме между живи и покойници, за Него не съществува. Нашите покойници, макар и да умират телом, продължават да живеят с душите си и връзката между нас и тях не се прекъсва. Тъй че, всеки който иска да прояви своята любов към починалите и да им принесе реална помощ, най-добрият начин да постигне това е молитвата за тях и особено поменаването по време на Света Литургия, когато частиците, извадени за живи и мъртви, се потапят в Кръвта Господня с думите: „Умий Господи, греховете на тук поменатите с Твоята честна Кръв по молитвите на Твоите светии”. Нищо по-хубаво или по-голямо не можем да направим за починалите, освен да се молим за тях, като ги поменаваме на Света Литургия. Това им е необходимо особено в тези 40 дни, когато душата на починалия ходи по пътищата към вечните селения. Починалите не чувстват нищо с телата си. Те нямат нужда от храната, която им носим и оставяме на гробовете. Но душата чувства молитвите, принасяни за нея, и е благодарна на тези, които ги възнасят и се чувства духовно близка с тях.

imageЕто какво ни съветва един от най-ярките православни подвижници на нашето време – американският йеромонах Серафим Роуз в своя знаменит труд „Душата след смъртта”: „Роднини и близки на покойните, правете за тях това, което им е нужно и което е по вашите сили, използвайте парите си не за външна украса на гроба, а да помогнете на нуждаещите се в памет на своите починали близки и на църквите, където за тях се възнасят молитви. Бъдете милосърдни към починалите, погрижете се за техните души. Същият път лежи и пред нас, и как тогава ще ни се иска да ни поменават в молитва. Да бъдем и самите ние милостиви към умрелите. Още щом някой умре, повикайте свещеник или му съобщете, за да може да прочете молитвите, които трябва да се четат над всички православни християни след смъртта им. Погрижете се по възможност опелото да бъде в църква, а до тогава над умрелия да се чете Псалтир. Не е нужно опелото да е грижливо подредено, но е съвършено необходимо да бъде пълно, без съкращения. Тогава мислете не за своето удобство, а за починалия, с когото вие се разделяте. Ако в църквата има едновременно няколко покойници, и ви предложат опелото да бъде общо за всички – не се отказвайте. По-добре е, ако опелото бъде отслужено едновременно за двама или повече покойници и молитвата на събралите се близки да стане от това по-гореща, отколкото да бъдат отслужени последователно няколко опела и поради липса на време и сили да бъдат съкратени, защото всяка дума от молитвите е за починалите като капка вода за жадния. Веднага се погрижете за ежедневно поменаване по време на Света Литургия в продължение на 40 дни. 40-дневното поменаване трябва да започне веднага след смъртта, когато на душата особено много и е нужна молитвена помощ и затова поменаването трябва да започне в най-близката църква, където има ежедневни служби.  Добре е също да се изпрати дар в памет на починалия в манастир, където може да се възнася непрестанна молитва.”

За това колко нужно е поменаването на починалите по време на Света Литургия ни учи и великият светител Йоан Златоуст, като казва: „Не напразно апостолите са установили да се поменават починалите. Те са знаели, че от това за тях има много полза. Когато целият народ и свещеният сонм стои с издигнати ръце, и когато отпред лежи страшната Евхаристийна Жертва, как няма да умилостивим Бога, молейки се за тях! Богу е угодно да си помагаме едни на други.”

imageВ това отношение има много поучителен случай, свързан със смъртта на руския светец и чудотворец от ХІХ век Теодосий Черниговски (5 февруари). Йеромонахът, който преобличал мощите на светеца, се почувствал изморен, седнал до мощите и задрямал. Тогава видял пред себе си свети Теодосий, който му казал:
-    Благодаря ти за труда, който положи за мене. Моля те също, когато служиш Литургия, да споменеш и моите родители.
После дал имената, които йеромонахът чувал за първи път. Той попитал:
-    Как можеш ти светителю, да молиш за моите молитви, когато сам ти стоиш пред Небесния Престол и подаваш на хората Божията благодат?
Свети Теодосий отговорил:
-    Да, това е вярно, но приношението на Литургията е по-силно от моите молитви.

И православният папа от VІ век, свети Григорий Двоеслов ни говори така: „Светото жертвоприношение на Христа, нашата Спасителна Жертва, носи голяма полза за душите, при условие, че греховете могат да бъдат простени в бъдещия живот. Затова понякога душите на умрелите молят да им бъде отслужена Литургия. Естествено, по-надеждно е сами през живота си да направим това, което можем, а не да се надяваме други да го направят за нас след смъртта. По-добре е след смъртта душата да се окаже свободна, отколкото да търси свобода, след като се е оказала във вериги. Затова нека с цялото си сърце да презираме света, като че неговата слава вече е преминала, и ежедневно да принасяме на Бога нашите сълзи, когато принасяме в жертва Неговите свещени Плът и Кръв. Само тази жертва има силата да спасява душите от вечна смърт, защото тя тайнствено ни представя смъртта на Единородния Син.”

Другият начин, с който можем да помогнем на нашите починали близки, освен молитвата, е раздаването на милостиня в тяхна памет. Много поучителен случай в това отношение ни разказва житието на блажената игуменка Атанасия. Малко преди да почине тя наредила да се слага трапеза за бедните в продължение на 40 дни след смъртта й в нейна памет. Случило се така, че сестрите-монахини в манастира й спазили завещанието й само до десетия ден. Тогава майка Атанасия съпроводена от два светли Ангела се явила на някои от монахините, смъмрила ги строго за непослушанието и им казала:
-    Защо нарушихте заповедта ми? Прочее, разберете, че извършената милостиня помага много на починалия, в чиято памет се извършва, защото умилостивява Бога в Неговия съд. Ако душите на починалите са грешни, то чрез това те приемат от Господа опрощаване на греховете, ако ли са праведни, то благотворителността за тях служи за спасение на благотворителите.

Тъй че, нека като съвестни православни християни, усърдно се молим за починалите наши близки, както и за всички починали с вяра и надежда за възкресение и вечен живот. Нека раздаваме милостиня за успокоение на душите им, да записваме свети служби и Литургии за тях, да не ги оставяме в забрава, след като сме ги погребали съгласно християнския обичай. Нека си спомняме често в молитвите си за тях, защото молейки се за тях, ние се молим и за самите нас и за всички наши близки. Нека да не скърбим за тях безутешно и да помним утешителните слова на Писанието, че душите на починалите са в Божията ръка! Само така ще можем да казваме с открито чело и чисто сърце думите от Символа на вярата: „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век!”

А пребивавайки в усърдна молитва за нашите покойници, ние се надяваме в деня на Страшния съд да чуем най-радостните думи, които човек може да чуе и които е обещал нашият Спасител: Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира. (Мат. 25:34). Тогава син ще се събере с баща, дъщеря с майка, съпруг със съпруга. Живи и починали ще бъдем заедно и повече нищо няма да ни раздели, но всички ще бъдем едно тяло в Христа Иисуса в лоното на Неговата тържествуваща небесна Църква. Амин!


Владимир Дойчев



Тагове:   моя,   майки,   НАШИ,   баща,   християни,   отци,


Гласувай:
0
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: miraculousreligion
Категория: Изкуство
Прочетен: 1599271
Постинги: 214
Коментари: 819
Гласове: 7946
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Блогрол
1. МОЯТ ПРОЗОРЕЦ КЪМ СВЕТА - тези, които обичам да чета - нов допълнен и допълващ се кръг от приятели, и приятели на моите приятели!!
2. avangardi - Изкуство, наука, литература, музика, заняти
3. sensation - Мир свободной фантазии Вы настоящий любитель приключений.
4. mkalpakchiew.blog.bg
5. isoart - галерията на Искрен
6. Bogorodica
7. Иконописна работилница «Храм»
8. catholictradition Galleries
9. Света Гора (Атон/Афон)
10. Света Гора (Атон)
11. "ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО".
12. Църковен вестник
13. tserkov
14. Мастерская «Храм»
15. иллюстрированный словарик связанным с иконописью
16. икон, мозаик, фресок, миниатюр, прорисей и переводов, упорядоченных по иконографии (изображения Спаса, Богоматери и различных святых, библейские и евангельские сюжеты и т. п.), иконописцам, иконописным школам, местоположению.
17. Официальный сайт Валаамского монастыря - Песнопения
18. Московский Иконописный Центр «Русская Икона»
19. aquarium
20. studio-art.kiev
21. postcardsavangard - Авторски поздравителни картички по различни поводи.
22. Светците-покровители
23. imen den
24. Килийни записки