Сказание за чудотворната икона на Божията Майка, наречена  „Млекопитателница"¹ Празникът й е на 12/25 януари.


          Според устни предания в Хилендарския манастир и тази икона първоначално била в Лаврата на свети Сава Освещени, намираща се на 19 километра от Йерусалим. Когато напускал временния живот и отивал при Господа, великият основател на единствената Лавра на Изток свети Сава Освещени пророчески казал на братята, заобиколили смъртния му одър, че след време един негов съименник, царствен поклонник от Сърбия - Сава, ще посети Лаврата му; затова нека иконата „Пресвета Богородица Млекопитателница" му бъде дарена от Лаврата като благословение. Свети Сава Освещени мирно отишъл при Господа през четвъртата година от царуването на Юстиниан Велики (527-566). Оттогава минали повече от шест века. Иконата на божествената Млекопитателница стояла на мястото си в очакване на изпълнението на пророческото предсмъртно завещание на свети Сава за нея, което преминавало чрез устно предание в Лаврата от век във век. Най-после, през XIII век, в Палестина пристигнал царственият поклонник Ростислав (Растко). Той бил син на сръбския крал Стефан Неман и Анна, дъщеря на византийския император Роман. Предстояло му да приеме монашеско пострижение с името Сава и да стане първи Сръбски архиепископ. Било му предадено пророческото завещание на свети Сава Освещени и заедно с чудотворната икона на Божията Майка, наречена „Троеручица", Лаврата го благословила и с иконата „Млекопитателница". На връщане от Палестина свети Сава посетил Света Гора, където имал собствен манастир - „Хилендар" (основан от него през 1198 г.). На него той и оставил като неотнимаемо наследство и най-добро украшение иконата „Пресвета Богородица Млекопитателница", като я поставил в принадлежащата на „Хилендар" църква при карейската келия, наречена впоследствие „Типикарница". Тази келия е наречена така по типика или устава, написан специално за нея от свети Сава, който се пази в тази келия и досега. А иконата „Троеручица" свети Сава отнесъл със себе си в Сърбия¹. Особено забележително е, че светата икона „Млекопитателница" като изключение от общоприетия ред в Православната Църква, е била поставена от свети Сава и досега е поставена на иконостаса не от лявата страна на царските двери, а от дясната, където обикновено навсякъде се поставя икона на Господ Вседържител. Същевременно в тази църква иконата на Господа е от лявата страна на царските двери, там, където би трябвало да стои иконата на Божията Майка. Рисунъкът на ликовета на Пресвета Богородица и на Божествения й Младенец е изразителен, прекрасен и в истински църковен стил. Това е изключителен образец на Византийската школа².        Празнуването на иконата на Пресвета Богородица „Млекопитателница" се извършва в карейската келия „Типикарница" на 12/25 януари.         Небесната Царица е благоволила освен тази икона да прослави и копие от нея. То се намира в руския скит „Св. пророк Илия", който също се намира на Света Гора. Времето и мястото на нарисуването на светата икона са неизвестни. Всички сведения за нейния произход се изчерпват с това, че тя е принадлежала на един неизвестен по име подвижник, който благословил с нея друг светогорски подвижник - Онисим, подвизавал се в местността Юхтадик; а последният благословил с нея своя съпостник и съратник по духовен живот схимонах Игнатий от Илиинския скит, като добавил, че благословилият самия него неизвестен подвижник казвал за тази икона, че тя е твърде забележителна. През 1848 г. схимонах Игнатий бил изпратен в Русия за събиране на дарения в полза на обителта, при което предстоятелят на Илиинския скит отец Паисий го благословил да тръгне на път именно с нея. В Харков от иконата станало първото чудо - един дърводелец, който без нужното благоговение поправял дървената й рамка, порязал и двете си ръце, а след това бил чудесно изцелен след извършване на молебен пред иконата. След това чудо последвали множество други: в Елц, Задонск, Тула, Москва и други градове. Иконата е украсена от богомолци със сребърно и озлатен обков и с разнообразни скъпоценни камъни. На гърба на иконата, на сребърна табела са описани чудеса, станали от тази икона.                     За нея има съставена служба. Празнуването в скита се извършва на 26 декември/8 януари.   Тропар, глас 3               По  волята на Отца си заченала Сина Божий бсзсеменно, от Божествения Дух. Познала си Младенеца, Който преди векове е роден от Отца без майка, а заради нас стана плът от Теб без баща, и си Го кърмила с мляко. Затова не преставай да Го молиш да избави душите ни от скърби. Величание               Величаем Те, Пресвета Дево, Млекопитателнице на нашия Спасител, и почитаме Твоя свят образ, от който винаги ни подаваш благодат на изцеление. Молитва първа           Приеми, Владичице Богородителке, слъзните моления на Твоите раби, които прибягват към Теб. Виждаме Те на светата икона да носиш на ръце и да кърмиш с мляко Твоя Син и наш Бог Господ Иисус Христос. Макар и да си Го родила без болки, Ти познаваш майчината скръб и виждаш немощите на човешките синове и дъщери. Затова, като падаме топло коленопреклонно пред Твоя целебнотворен образ и като го целуваме умилено, Те молим, всемилостива Владичице: милостиво пощади и състрадателно се застъпи за нас, грешните, които сме осъдени да раждаме с болки и в скърби да храним чедата си. И младенците ни, също както и родителите, ги избави от тежък недъг и от горчиви скърби. Дари им здраве и благомощие, та и хранените да растат от сила в сила, и хранещите ги да се изпълват с радост и утеха, така че и сега по Твоето ходатайство Господ да извърши Своята похвала от устата на младенци и кърмачета. О, Майко на Божия Син! Бъди милосърдна към майките на човешките синове и към немощните Твои люде! Бързо изцели постигащите ни болести, премахни обзелите ни скърби и не презирай сълзите и въздишките на Твоите раби. Чуй ни, когато в ден на скръб падаме коленопреклонно пред иконата Ти, и приеми в ден на радост и избавление благодарни похвали от сърцата ни. Издигни молбите ни пред Престола на Твоя Син и наш Бог, та да бъде милостив към греха и немощите ни и да продължи милостта Си към тези, които познават Неговото име, така че и ние, и чедата ни, да Те прославяме, милосърдна Застъпнице и непоклатима надежда на нашия род, във вечните векове. Амин. Молитва втора         О, Пресвета Господарке Владичице наша Богородице, Небесна наша Царице, Която си кърмила с мляко Христос, нашия Бог, и нас, недостойните и многогрешните, храниш с Твоята богата милост. Спаси и избави нас, грешните, от несправедливи клевети, от всякакви беди и напасти и от внезапна смърт. Помилуй ни през дневните часове, запази ни през утринните и вечерните, и по всяко време. Пази ни, когато стоим, когато седим и когато ходим по всякакви пътища. И през нощните часове ни покрий и ни закриляй, докато спим. Защити ни, Владичице Богородице, от всичките ни видими и невидими врагове и от всяко лошо обстоятелство. На всяко място и по всяко време ни бъди, Преблага Майко, непреодолима стена и крепко застъпничество сега и винаги, и във вечните векове. Амин.  ----------------------------------------------------------- Из „Письма Святогорца", Барский Св. Сава е пътувал два пъти до Палестина. Това е било първото му пътуване. За отбелязване е, че на тази икона по краищата на връхната дреха на Богородица, започвайки от главата й до долу, от дясната страна на рамото вървят гръцки думи, а от лявата - славянски. По някои добре запазени думи се вижда, че тук е написан следният гръцки тропар: Той е написан и в славянски превод върху сърмените ширити на лявата страна на дрехата на Божията Майка. Този тропар под името ексапостиларий се намира в края на така наречения при гърците Велик канон на Пресвета Богородица, който е поместен в („Велик часослов"). Канонът е написан от император Теодор Дук Ласкарис. На славянски език обикновено се публикува под името „изрядньш" в края на Осмогласника, по-точно - в края на втората му част. В славянския Октоих се казва, че канонът е преведен на славянски език от гръцкия Октоих. Действително той съществува при гърците и на друго място, но не в Октоиха, а в една книга. Но четирите добавени в края тропари, наречени в Meycc ексапостиларии, сред които се намира и гореспоменатият, липсват както в така и в славянския Октоих. Оттук може да се предположи, че добавянето на тези тропари към канона едва ли принадлежи на автора му. А в долната част на тази Богородична икона ясно се вижда славянски текст, но поради изтриване на някои от думите му, смисълът му не може да бъде напълно разбран.

 

Наистина...,много интересно сказание си ни
поднесла ,мила...!!! Хубав ден от мен! :)))