Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2007 05:34 - † Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец (Никулден) († 342 г.) - 6 декември
Автор: miraculousreligion Категория: Изкуство   
Прочетен: 6256 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 06.12.2007 09:24


† Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец (Никулден) († 342 г.)


image 


Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец (Никулден) - 6 декември
imageimage        
Автор: Avangard
Номер: #467807
Категория: История и Новости image
Дата создания: 06.12.2007 - 06:34:30

Посмотреть плэйкаст в новом окне

Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) е голям църковен
празник. Свети Николай, архиепископ Мирликийски е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери.


Роден е през 3-и век в Патара (дн. Мала Азия), след праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Светите му мощи днес се намират в италианския град Бари. Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г.
image
След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ - ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.


Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Житие на свети Николай Мирликийски Чудотворец
image

Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Още от детски години той проявявал ония добродетели, чрез които се прославил пред Бога и човеците. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. По време на ръкоположението епископът, изпълнен с пророчески дух, се обърнал към народа и, като посочил юношата, извикал: "Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за пастир, защото той ще приведе към истината заблудените овци, ще ги пасе на пасбището на благочестието и ще бъде помощник на всички страдащи!" Целият живот на св. Николай бил изпълнение на тия пророчески думи: той не преставал да помага на страдащите, да защищава невинните, да укрепява слабите със словото на истината и вярата.

След смъртта на родителите си той употребил всичкото си богато наследство за добри дела, стараейки се да не го знаят тия, на които правел благодеяния. Той помнел Божията заповед - да правим добро скришом ида не търсим за него светска слава.

Един твърде богат жител на гр. Патара ненадейно изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към богатство, той не бил в състояние да се бори с изкушенията на бедността и замислял вече по безчестни пътища да доставя средства за живот на себе си и на своето семейства, което се състояло от три дъщери. Той имал намерение да пожертвува честта на дъщерите си. Но той не успял да изпълни своето греховно намерение, защото бил спасен с навременната помощ на св. Николай. Като узнал за бедственото му състояние, Божият угодник нощно време му подхвърлил през прозореца голяма кесия със злато. Като се събудил сутринта, нещастният баща едвам могъл да повярва на неочакваното богатство. Работите му се поправили и наскоро той омъжил най-голямата си дъщеря. Св. Николай решил по същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери. След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност. "Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях я освобождава от порочни замисли!" Това желание било изпълнено. Една нощ той чул лак някой отворил прозореца и хвърлил също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал Николай, който в това време управлявал Патарската епархия в отсъствие на своя чичо, който заминал за Йерусалим. Той паднал пред нозете му и, проливайки сълзи на благодарност, казвал: "Ако не беше те лратил Господ да ни спасиш, аз не щях да устоя против изкушенията и бих увлякъл в грях и безчестие невинните си дъщери".

След завръщането на чичо му, св. Николай сам се отправил за Божи гроб и във време на пътуването по море с молитва укротил морската буря и възкресил един моряк, който се убил при падане от върха на корабната мачта. Все повече и повече горейки от любов към Бога, Николай се поселил в един манастир и желаел всичкия си живот да посвети на Господа и да Му служи чрез трудовете и лишенията на монашеския живот. Но волята Господня му била предназначила друг път. Една нощ св. Николай, стоейки на молитва, чул глас, който му говорел: "Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец!" В страх и недоумение Николай размишлявал в себе си - какво ли означава това призоваване? Същият глас му казал отново: "Николай, това не е оная нива, на която можеш да принесеш очаквания плод. Обърни се към лю-дете, та в тебе да се прослави името Ми!" Сега Николай разбрал, че Господ му посочва друг живот и иска от него не монашеско служение. Покорен на Божията воля, той оставил избрания от него живот и се отправил в Мир (главен град в областта Ликия), без да знае за какво го предназначава Господ, но бил готов да изпълни Неговото повеление.

В същото време в гр. Мир избирали архиепископ на мястото на неотдавна починалия епископ Йоан. Събралите се от всички градове епископи се затруднявали в избора и разбирайки, че само един Бог може да ги просвети и вразуми, готвели се към това дело чрез молитва и пост. Господ Бог чул молитвата им и на един от тях открил волята Си. На тоя епископ във време на молитва се явил един мъж, сияещ е неземна светлина, и му заповядал същата ранна сутрин да застане на църковните врата и да очаква минаващите. "Пръв, който влезе - казал той - е избраният от Бога, името му е Николай". Епископът разказал на другите за случилото се и застанал рано сутринта на църковните врата, а другите епископи се събрали в храма. Между това св. Николай пристигнал в Мир, прекарал почти всичкото време в молитва и тая сутрин, по свой обичай, отишъл в храма да слуша утренята. Току що прекрачил вратата, и епископът го спрял и попитал за името. - "Николай, раб на твоя светиня, Владико" - отговорил той смирено. Тогава епископът, като го хванал за ръка, довел го в храма и го поставил сред другите епископи. Мълвата за всичко това бързо се разнесла и народът се струпал в безбройно множество. Наученият чрез видение епископ се обърнал към народа и, като посочил Николай, казал: "Приемете, братя, своя пастир, когото помаза Дух Свети и комуто Той повери ръководството на нашите души. Постави го не събрание на човеци, но Божието определение!" Народът се радвал и благодарил на Господа. Сам Николай в дълбоко смирение, смятайки себе си недостоен за високия сан, искал да се отрече от него, но се покорил на волята Господня и приел архиепископството. Цариградският патриарх св. Методий разказва, че няколко време преди това св. Николай сам имал видение. Нощем му се явил Иисус Христос, сияещ от слава, и му връчил Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна пресв. Богородица му възлагала светителски омофор.

Станал пастир на Мир-Ликийската църква, св. Николай бил винаги строг към самия себе си още повече засилил трудовете си. Той разсъждавал, че според новия сан и място повече от преди трябва да живее не за себе си, а за другите. Избрал си двама достойни сътрудници от презвитерите и неуморно се грижел за благото на тия, които били поверени на грижите му. Всички приемал с бащинска любов, изслушвал всякакви молби и оплаквания, охотно давал помощ и съвет, с твърдост се застъпвал за невинните и обидените. Сред такива грижи го застигнала бурята на гонението, предприето срещу християнската Църква, която в течение на 50 години се ползувала със спокойствие и тишина. Това страшно гонение, повдигнато от императорите Диоклетиан и Галерий, продължило 10 години. То започнало в столичния град Никомидия, където на самия празник Рождество Христово били изгорени в храма до 20,000 християни. Оттам гонението се разпространило по многобройните области на Рим-ската империя. Навсякъде издирвали християните и ги предавали на мъчения и смърт. Без да гледа на опасността, св. Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христа, и затова заедно с много християни бил затворен в тъмница, където престоял дълго време, понасяйки с търпение и глад, и жажда, и различни страдания, като не преставал със словото Божие да утешава другите затворници. Най-после гонението се прекратило. Новият император Константин познал истинния Бог, Който му дарувал чрез силата на Кръста победа над враговете. Той освободил проповедниците на словото Божие и навсякъде разрушавал идолските капища и строил храмове на истинския Бог. Тогава и Николай се върнал на своя архиепископски престол.

Кървавите гонения се прекратили. Но скоро за Църквата настъпило не по-малко бедствено време. Наченали се вътрешни раздори. Някои лъжеучители започнали да проповядват ереси. Така, Арий, презвитер александрийски, отхвърлял Божеството на Иисуса Христа. Желаейки да въдвори мир в Църквата, император Константин в 325 г. свикал на събор в гр. Никея епископите от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият вселенски събор.

На тоя събор, който продължил около 2 месеца, бил съставен Символът на вярата (до осмия член) за общо църковно употребление. Ереста на Арий била осъдена. Разказват, че св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница. За тая му постъпка св. отци лишили Николай от архиерейски сан. Но някои от най-достойните отци на събора се удостоили с чудесно видение: видели от едната му страна Господ Иисус с Евангелие, а от другата - Божията Майка с омофор. Като узнали, че Сам Господ и пречистата Му Майка възвръщат на Своя избраник Николай отнетото от него, св. отци вече не осъждали дръзновената му постъпка и започнали да го почитат като велик Божи угодник.

Като се върнал от Никея, св. Николай започнал пак да управлява своето паство, като го утвърждавал в истинското учение и опровергавал всякакви лъжливи учения, които могли да смутят вярващите. За всичко се обръщали към него и търсели неговата помощ. Всички били убедени, че в негово лице ще намерят защитник на правдата и изобличител на всяка несправедливост. Веднъж във Фригия (Мала Азия) бил повдигнат бунт и императорът изпратил там трима военачалници: Непотиан, Урс и Ерпилион, със значителна войска. Застигнати от буря около бреговете на Ликия, те били принудени да спрат недалеч от гр. Мир. Тук техните войници, като слезли от кораба, започнали да ограбват жителите, и от това произлязло кърваво сблъскване. Като чул за това, св. Николай незабавно дошъл при враждуващите и чрез съвети успял да възстанови между тях съгласие. В това време получил известие, че в негово отсъствие градоначалникът, подстрекаван от лоши люде, осъдил на смърт трима невинни граждани, за които всички в града скърбели и плачели. "С нетърпение те чакат, владико - казали му известителите, - защото всички са уверени, че ако ти беше там, нямаше да допуснеш такава несправедливост". Светителят бързо се отправил за града, като взел със себе си и пратените от царя военачалници. Когато той влязъл в града, нещастниците вече били доведени на мястото на наказанието. С гол меч в ръка палачът вече се готвел да изпълни присъдата, когато изведнъж народът отворил път и светителят Николай, като дошъл при палача, изтръгнал меча от ръката му и снел оковите от нещастниците, които с радостни сълзи паднали пред нозете му. Никой не смеел да се противи на великия пред Бога и людете светител. Градоначалникът, чувствувайки себе си виновен, започнал да се оправдава. Но св. Николай го заплашил с гнева на Бога и царя. И той, изповядвайки своята вина, започнал смирено да моли за прошка.

След известно време същите военачалници, като се върнали в Цариград след усмиряването на бунта, били наклеветени от цариградския градоначалник, който със злато бил подкупен от завистливи техни врагове. Той донесъл на царя, че те уж замислят да вдигнат бунт срещу него. Царят заповядал да ги затворят в тъмница, докато бъдат съдени. Но скоро злобните клеветници, боейки се, че в съда ще се разкрие невинността на затворниците, убедили градоначалника отново да донесе на царя, че те и в тъмницата продължават своите коварни замисли. Нещастните узнали за това чрез тъмничния стражар и били поразени от ужас, като не виждали никаква вина в себе си. Последната надежда да бъдат оправдани им била отнета, и те трябвало да загинат като злодеи. Тогава един от тях, като си спомнил как светителят Николай, спасил от смърт Тримата невинни граждани, започнал задочно да го моли за застъпничество и извикал: "Боже Николаев, Който си избавил тримата затворници от незаслужена смърт, погледни милостиво и на нас, невинно осъдените, понеже нямаме помощник между людете. Побързай да ни помогнеш!" Бог чул молитвата и изпратил на нещастните помощ чрез Своя угодник, великия архиерей Николай. Същата нощ на царя се явил насън св. Николай и му казал: "Освободи тримата военачалници, които невинно страдат! Ако не послушаш, ще вдигна срещу тебе война, и ти ще загинеш". Учуден, царят запитал: "Кой си ти и как смееш да ме заплашваш?" Светителят отговорил: "Аз съм Николай, архиепископ на Мир-Ликийската митрополия".

Същия сън видял и цариградският военачалник и съобщил това на царя, който на следния ден повикал тримата военачалници и им казал: "Чрез какво магесничество сте ни изпратили такъв страшен сън, и кой е тоя страшен и разгневен мъж, които иска вашето освобождение и смее да ме заплашва с война и гибел?" Военачалниците с изумление гледали един на друг. Като не знаели какво да отговорят на царя, те могли само да го уверят в своята невинност. Но изведнъж, като вдигнали очи, те видели наред с царя светителя Николай и започнали гръмко да го молят за застъпничество. На въпроса на царя, кой е Николай, за когото те споменават, те му разказали всичко, що видели в Мир; Тогава царят, изумен от чудесното застъпничество на св. Николай, веднага ги освободил, като казал: "Не аз ви дарявам живота, но Николай, великият служител на Господа, когото вие викате за помощ. Вървете при него, благодарете му и кажете да не се сърди на мене, понеже аз изпълних волята му". Царят им дал богати дарове за Мир-Ликийската църква. Като стигнали в Мир, те благодарили на светителя, който ги спасил от смърт и безчестие.

Светителят извършил много други чудеса чрез Божията благодат. Той спасил от буря пътуващи по море и след това, като забелязал в тях грешни наклонности, довел ги чрез своите думи до разкаяние и изправяне. Удивително било влиянието на неговите думи и дори на неговия външен вид, сияещ с божествена благодат, върху сърцата не само на верните люде, но и на неверните, които той обръщал към Бога и укрепявал във вярата. Като достигнал дълбока старост, той починал тихо и блажено, след кратко боледуване в 342 г. Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мир. Неговите нетлени мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцерение. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас "летен свети Никола". Още от 1077 г. град Мира бил завладян от селджукските турци. Броят и благочестието на християните в този град много намалели. По същото време светителят Николай заповядал в съновидение на един благочестив свещеник от Бари да пренесе мощите му в своя град. Избрани мъже се отправили незабавно в три кораба за Мала Азия. На около два километра от тогавашния град Мира се намирала църквата, в която се покоили благодатните мощи на великия древен светител. След преговори с местните християни, с благоговейна радост мощите били натоварени на един от корабите, и с тях заминали за Бари и двама от иноците при храма в Мира. През същата 1087 г. започнал строежът на прочутия храм на светителя Николай и бил завършен в 1139 г. Град Бари се превърнал в любим поклоннически град за християните от всички страни. Този ден започнали да празнуват в Русия още през 1091 г. поради изключителното уважение всред руските християни към този благодетелен Божи угодник и за възпоменание на чудотворното спасение на удавено дете през годината, когато светите мощи били пренесени в Бари, където се пазят и досега.

Паметта на Св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май - денят на пренасяне светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия).

Църквата му отдава специална молитвена и богослужебна почит и всеки четвъртък. С такава чест на ежеседмична прослава е удостоен единствено "най-големият между родените от жени" (Мат. 11:11) св. пророк, Предтеча и Кръстител Иоан.

Из Жития на светиите, Синодално издателство 1991 

Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец

Свт. Николай, Мир Ликийских архиепископ и чудотворец
Saint Nicholas the Wonderworker
(†  6 декември 342 г.)

Прaзнува се на 6 декември и на 9 май
Празник. Разрешава се вино, елей и риба

 

imageimage

Паметта на Св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май/22 май - денят на пренасяне светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия).

Църквата му отдава специална молитвена и богослужебна почит и всеки четвъртък. С такава чест на ежеседмична прослава е удостоен единствено "най-големият между родените от жени" (Мат. 11:11) св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен.

По-долу:

Виж също:

 

 

Църковни песнопения Тропар на св. Николай, гл.4

Правило вери и образ кротости, воздержания учителя яви тя стаду твоему, Яже вещей Истина:
сего ради стяжал еси смирением высокая, нищетою богатая,
отче священноначальниче Николае,
моли Христа Бога, спастися душам нашым.

Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието
те показа на Твоето стадо Този, Който е истината на нещата,
поради това със смирението придоби величие, а с нищетата богатство,
отче свещеноначалниче Николае,
моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Кондак, глас 3, подобен: Дева днес

В Мирех святе священнодействитель показался еси:
Христово бо преподобне Евангелие исполнив, положил еси душу твою о людей твоих,
и спасл еси неповинныя от смерти. Сего ради освятился еси,
яко великий таинник Божия благодати.

В Мир, свети, свещенодейственик си се показал,
Христовото Евангелие изпълнил, положил си душата си за твоите люде
и си спасил невинните от смърт,
ето защо си се осветил като велик таиник на Божията благодат.

Друг превод:
В град Мир, светецо, се прослави като свещенодеец,
защото, преподобне, като изпълни Христовото евангелие,
положи душата си за твоите люде и спаси от смърт невинните.
Заради това се освети като велик таинник на Божията благодат. 

Никулденьimage
«Рыбным святым Николаем»праздник всех рыбаков и моряков, и банкиров
6 декабря

День святого Николая в Болгарии (или, как принято называть его, Никулдень) - это праздник всех рыбаков и моряков (в последнее время - и банкиров).

Святой Николай Чудотворец, который родился в 280 г. в Малоазийской провинции Ликии, жил во времена императора Константина Великого и был архиепископом города Мир. Он принял участие в Первом вселенском Никейском соборе. Умер в 325 г., оставив после себя на память удивительные морские чудотворства при спасении кораблей и моряков во время крушений. Считается, что святой Николай обладает властью над морскими ветрами и течениями - ему послушны морские бури и ураганы. Вот почему в этот день лодки и корабли не выходят в открытое море. Рыбаки, моряки и их семьи принимают участие в торжественной литургии, а после нее устраивают пышные зДень святого Николая в Болгарии (или, как принято называть его, Никулдень) - это праздник всех рыбаков и моряков (в последнее время - и банкиров).

Центральным моментом в этом застолье является рыбное блюдо. Его готовят в разных краях по разному, но всегда из всех рыб предпочтение отдают карпу. Считается, что карп - «слуга» святого Николая. В этот день обычно припоминается следующий случай: однажды, когда святого в открытом море застиг шторм, и дно шлюпки проломило набежавшей волной, тот залез рукой в воду, вытащил оттуда карпа и закрыл им пробоину. С тех пор карпа считают жертвенной рыбой ко столу в этот день. Потому и праздник еще называют «Рыбным святым Николаем». Карпа готовят в тесте, с начинкой из риса, орехов и изюма. Это блюдо называют «рыбником». Обычай еще велит хозяйке дома сохранить из головной части рыбы крестовую кость, которая считается лечебной при разных болезнях. Матери ее часто пришивают к шапочкам младенцев, чтобы оберечь их от дурных глаз. Широко в народе сохранилось и поверье, что чешуя карпа, если ее сохранить в кошельке, принесет со временем большие деньги.

Болгары почитают святого Николая и как хранителя рода, дома и добра. В западных областях страны сохранились традиции отмечать в этот день «оброк», «службу» или «наместника» - особый визит самых пожилых представителей рода в дом именинника, на «вечернюю службу». Этот визит устраивается группой незамужних девушек и неженатых парней, которые обходят дома родственников и приглашают их на «службу». При входе в дом именинника гости обычно говорят «Святой Николай нам на помощь!». Самый пожилой кадит застолье тмином, поднимает высоко над головой хлеб и благословляет его. После обильного застолья пожилые мужчины идут к следующему имениннику в гости «справлять службу» и так до тех пор, пока не обойдут весь род, а это нередко отнимает и всю ночь до утра. К группе зачастую присоединяются и молодые мужчины, в основном, чтобы поддерживать более пожилых представителей рода (которых в народе называют «пьяными старцами») в этой их тяжелой «службе»...

Обрядность в этот день имеет и свадебный характер. Девушки, которым предстоит выйти замуж, приходят утром в церковь, ставят перед иконой святого дары и горячо просят его посодействовать им в этом деле. Вечером же они танцуют перед всеми, взявшись за руки, танец хоро (хоро девушек), а парни и их родители наблюдают их со стороны и выбирают невестку.
астолья в честь святого.


--------------------------------------------------------------------------
День святителя Николая Чудотворца

19 декабря

Православные христиане отмечают праздник в честь святителя Николая, архиепископа Мир Ликийских, чудотворца - одного из самых почитаемых на Руси и во всем православном мире святых.

Святитель Николай жил в III-IV веках и прославился как великий угодник Божий, поэтому в народе его обычно называют Николаем Угодником. Христиане верят, что и по сей день он совершает множество чудес в помощь молящимся ему людям. Кроме того, святой Николай считается покровителем всех странствующих.

Он родился в городе Патаре в Малой Азии (ныне - территория Турции) в семье благочестивых родителей и стал священником, а затем и епископом города Миры Ликийские.

Церковное предание сохранило свидетельства не только чудес, совершенных святым Николаем, но и его необычайного милосердия. Так, когда один ранее богатый человек задумал для спасения семьи от голода «отдать на блудодеяние» трех своих взрослых дочерей, святитель, скорбя о погибающем грешнике, ночью тайно бросил ему в окно три мешочка с золотом.

Совершая паломничество в Иерусалим, Николай Чудотворец по просьбе отчаявшихся путников молитвой успокоил разбушевавшееся море. По его молитве ожил матрос, упавший с мачты и разбившийся насмерть. Удержав меч палача, святой Николай спас от смерти трех мужей, невинно осужденных корыстолюбивым градоначальником.

Несмотря на великую кротость духа, Николай, согласно тексту его жития, был ревностным воином Церкви Христовой. Он обращал в прах языческие капища и сокрушал идолов. А на 1-м Вселенском Соборе в 325 году святитель в пылу обличения даже ударил по щеке еретика Ария.

Святитель Николай скончался в середине IV века в глубокой старости. По церковному преданию, мощи святого сохранились нетленными и источали чудесное миро, от которого исцелилось множество людей. В 1087 году в связи с угрозой нашествия мусульман мощи Николая Угодника были перенесены в итальянский город Бар (Бари), где находятся и поныне.

Примечательно, что во имя святителя Николая Чудотворца был крещен в 866 году Киевский князь Аскольд - первый русский князь-христианин. А над могилой Аскольда в Киеве святая княгиня Ольга построила первый в Русской Церкви храм в честь святителя Николая.

 

 Емил Димитров - Моряшко сбогом Lyrics

Това е една стара история,
която се повтаря с векове.
За нея трябва хора море и брегове.
За нея трябва много, много обич
и много вяра в лунните пътеки.
За да се върнеме при своя фар отново,
където мъката на чакащите свети.

Аз ще запомня брега и вълните до кея.
Как ти ми махна с ръка и повярвах на нея.
Аз не искам да има сълзи
в този час на моряшкото сбогом.
В нас ЛЮБОВТА ще гори
и отново ще дойда.

Всички моряци са чайки бели.
В миг те отлитат без да усетим.
След тях остава самотен кея.
С фара забравен и твойто сбогом.

Аз ще се върна в деня,
който ти не очаккваш.
И ще попитам брега,
дали още ме чакаш.
Но притихнал брега ще мълчи.
Ти си все там до фара забравен.
Ти вече си с бели коси
но ме чакаш и вярваш.

Всички моряци са чайки бели.
В миг те отлитат без да усетим.
След тях остава самотен кея.
С фара забравен и твойто сбогом.

Това е една стара история която се повтаря с векове.
За нея трябва хора море и брегове.



Тагове:   николай,


Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
1. ninaantonova - Благодаря за изчерпателната информация
04.12.2007 08:18
На Никулден имам имен ден и ми беше приятно и любопитно да прочета и да узная толкова неща които не съм знаела. Усмивки и приятен ден от мен. Нина
цитирай
2. majkata - Това е моя светец!
04.12.2007 10:22
Мерси за постинга!
цитирай
3. doka - Благодаря .....
04.12.2007 11:08
..... за изчерпателната информация...!!! :)))
Благословен ден! :)))
цитирай
4. mimoza92 - Благодаря
05.12.2007 22:14
Благодаря
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: miraculousreligion
Категория: Изкуство
Прочетен: 2086061
Постинги: 223
Коментари: 826
Гласове: 8328
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. МОЯТ ПРОЗОРЕЦ КЪМ СВЕТА - тези, които обичам да чета - нов допълнен и допълващ се кръг от приятели, и приятели на моите приятели!!
2. avangardi - Изкуство, наука, литература, музика, заняти
3. sensation - Мир свободной фантазии Вы настоящий любитель приключений.
4. mkalpakchiew.blog.bg
5. isoart - галерията на Искрен
6. Bogorodica
7. Иконописна работилница «Храм»
8. catholictradition Galleries
9. Света Гора (Атон/Афон)
10. Света Гора (Атон)
11. "ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО".
12. Църковен вестник
13. tserkov
14. Мастерская «Храм»
15. иллюстрированный словарик связанным с иконописью
16. икон, мозаик, фресок, миниатюр, прорисей и переводов, упорядоченных по иконографии (изображения Спаса, Богоматери и различных святых, библейские и евангельские сюжеты и т. п.), иконописцам, иконописным школам, местоположению.
17. Официальный сайт Валаамского монастыря - Песнопения
18. Московский Иконописный Центр «Русская Икона»
19. aquarium
20. studio-art.kiev
21. postcardsavangard - Авторски поздравителни картички по различни поводи.
22. Светците-покровители
23. imen den
24. Килийни записки
25. мегавселена
26. календар