Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2008 07:34 - Св. мъченик Трифон - 1 февруари; Митрополит Трифон - (Туркестанов)
Автор: miraculousreligion Категория: Изкуство   
Прочетен: 4469 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 01.02.2008 07:47


image  

 

 

Св. мъченик Трифон

St. martyr Tryphon of Syria

ок. 225 - 256

Чества се на 1 февруари  

(ТРИФОН - великолепие (гръцки).

 

Църквата почита паметта на Св. Трифон Българската православна църква почита днес паметта на Свети мъченик Трифон. Той е роден около 225 г. в село Комсада, в областта Фригия, Мала Азия, в семейството на праведници, които отрано разпалват в него любов и преданост към Бога. Трудът им не отива напразно. Още от дете по негова молба Бог върши чудеса. Живее праведно и загива мъченически заради вярата си в Исус Христос. По време на гоненията срещу християните, когато римският императорски престол е зает от Траян Деций (249 - 251 г.), Трифон е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен. 

Житие на св. мъченик Трифон

Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия,  Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.

Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана - умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: "Никой не може да ме излекува, освен Трифон." Тия думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.

Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в Когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.

 

image

Когато римският императорски престол бил зает от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити.

В това време управител на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети Трифон - че е християнин; че знаел разни хитрини за лекуване на болести; че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал болни и подмамвал тях и близките им да стават християни; че открито осмивал великите богове на римляните. Аквилин веднага наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят виновния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на управлението. Светецът бил лесно намерен, понеже за ревността му по Бога, за многобройните му чудеса и усърдието му в разпоространението на вярата се говорело из цяла Фригия.

Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него много по-рано от самата стража. Св. Трифон имал предостатъчно време да се укрие. Той обаче не се възползувал от това. Времето до пристигането на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя дошла, той я посрещнал и се предал. Когато въвели младежа в съдилището, съответният съдебен служител, на име Помпиан, се обърнал с вискок глас към Аквилин:

- Ето юношата от Анамия, представен на твое величество за съд, е застанал пред светлата ти власт.

- Застаналият насреща - обадил се Аквилин - да ни каже своето име, своята родина и своята съдба, а също и да изповяда вярата си.

- Името ми е Трифон, родното място - село Комсада, което е в околностите на град Апамия. Съдба у нас няма, защото вярваме, че всичко става по Божи промисъл, а не по съдба и движение на звездите, нито пък случайно, както вие вярвате. По живот не съм роб, а свободен. Единствено на Христа служа. Христос е моята вяра. Христос е моята слава и похвала.

- Мисля - казал управителят, - че досега не си чул за царската заповед - всеки човек, който се нарича християнин и на боговете не се покланя, да бъде предаден на смърт. Опомни се прочее и се отречи от твоята измамлива вяра, за да не бъдеш хвърлен в огън.

- О, ако бих се сподобил чрез огън и чрез всички мъки на света да умра за името на моя Бог, Господ Иисус Христос!

- Чуй, Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете. Гледам те млад тялом, а зрял по ум и не ми се иска зле да свършиш.

- Зрял по разум ще бъда, ако принеса съвършено изповедание на моя Бог, ако опазя като много ценно съкровище неизменно благочестивата в Него вяра, и ако стана жертва за принеслия в жертва Себе Си заради мене.

- Ще предам - заплашил управителят - тялото ти на огън, а душата ти най-люто ще измъча.

- Ти ме заплашваш с огън, който се гаси. Аз пък предупреждавам вас, неповярвалите, за опасността от вечен огън, който не се гаси. Отстъпи прочее от суетите и познай истинския Бог, за да не се разкайваш, когато се намериш във вечния огън!

Аквилин загубил самообладанието си, което си налагал заради своето достойнство, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат дрехите му, да го окачат на едно дърво и да го бият, докато се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, веднага започнал да се съблича.

Цели три часа жестоко били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той не само не се отрекъл, но и стон дори не издал. Острите болки от многобройните рани потъвали в дълбоката му обич и безпределна преданост към Бога.

Управителят наредил отново да го затворят и заминал на обиколка из областта. Като се завърнал, той го извикал пак на съд.

- Наказа ли те достатъчно - запитал той - дългият ти престой в затвора, за да се подчиниш на царската заповед и да паднеш на колене пред боговете?

- Мой Бог и Господ е Иисус Христос, Комуто служа с чисто сърце. Той ме научи и утвърди, непоколебимо да пазя вярата си в Него. На Него прочее, истинският цар и Бог, се покорявам и пред Него коленича!

Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и бос да го развеждат из заснежените градски улици, като непрестанно го бият. След това мъчение, на което целият град станал свидетел, той отново бил изправен на съд:

- Докога, Трифоне, не ще обръщаш внимание на мъките? Докога не ще те докосва лютивината на болките?

- Докога ли - отвърнал свети Трифон - не ще познаваш силата на Христа, която е у мене, и докога ще изкушаваш Светия Дух?

Последвала нова заповед за изтезания. Но напразно. На Аквилин не оставало нищо друго, освен да издаде смъртна присъда: Трифон да се изведе извън града и да бъде обезглавен с меч!

Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Не станало нужда палачите да се занимават повече с него.

Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но мъченикът им се явил насъне и поискал да го погребат в родното му село. Те постъпили според волята му.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
----------------------------------------------------------------
image
По българските земи Свети Трифон се тачи като покровител на лозарите, кръчмарите и градинарите. Празникът е наречен от народа Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята. Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждане на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.

Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На празника се извършва ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб. Приготвя пълнена с ориз кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря заедно с бъклица вино. На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от трапезата на Бъдни вечер. След това започва зарязването на лозите. А като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби.

Eтнографите откриват основата на празника в древния култ към Дионисий - бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест се празнували т.нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.

----------------------------------------------------------------

image  

 

 

 

 

 

Митрополит Трифон (Туркестанов)

1861 - 1934

 

 

 

Mитрополит Трифон (в света Борис Петрович Туркестанов) се родил на 29 ноември 1861 г. в Москва. Баща му се отличавал с тънък ум, меко сърце и дълбока религиозност, а майка му, Варвара Александровна, съчетавала достойнство със смирение, сила на волята с отстъпчивост, изящество с простота, дълбоко благочестие със светска жизнерадостност.

+++

Когато малкият Борис се разболял тежко и лекарите изгубили надежда за оздравяването му, майка му ходела в църквата на Светия мъченик Трифон и се молела за изцелението на детето. Дала и обет след оздравяването да го посвети на Бога, и ако се удостои с монашески чин, да му даде името Трифон. Когато детето оздравяло, Варвара заминала с него в Оптина пустиня при прославения в цяла Русия старец Амвросий. Когато го посрещнал, старецът неочаквано казал на стоящия пред него народ: "Направете път, идва архиерей." Като проправили път, хората с удивление видели приближаваща се жена с дете вместо архиерей.

През 1887 година Борис, станал с благословията на родителите си послушник в Оптинската пустиня при стареца Амвросий, който го благословил за монашески подвиг.

През 1889 г. Борис приел монашеско пострижение с име в чест на свети мъченик Трифон, както дала обет майка му. Скоро бил положен за йеродякон, а след това и за йеромонах. Старецът Амвросий го благословил за учение в Московската Духовна Академия, където постъпил същата година. По време на учението избрал нелекото послушание на свещеник в затвора на Сергиев Посад. В 1895 година завършил Академията като кандидат на богословието, като защитил дисертация на тема "Древнохристиянските и Оптинските старци". Той владеел пет езика - гръцки, латински, френски, немски и английски.

Две години по-късно бил назначен за ректор на Витанската духовна семинария в архимандритски сан, а през 1899 станал ректор в московската Духовна семинария. През юли 1901 г. бил ръкоположен за епископ и в продължение на 15 години бил викарий на Московска епархия. Той често извършвал богослужения, които московчани обичали много, проповядвал, водел огромна църковна и обществена работа, без да оставя и научните си трудове. Заради удивителния му дар слово вярващият народ го нарекъл "Московският Златоуст".

Владика Трифон бил духовно свързан с много подвижници на Руската Църква - Оптинските старци Анатолий и Варсонуфрий, стареца от Гетсиманския скит Варнава и стареца Захарий.

През 1914 година, по време на войната с Германия епископ Трифон бил полкови свещенослужител на предните позиции, но две години по-късно, след контузия, бил принуден да се върне от фронта с разрушено здраве.

От 1918 година епископ Трифон живял в Москва без да взема участие в административните дела на Църквата. При него постоянно имало поток от посетители за съвет по духовни и житейски въпроси. Московчани го почитали като велик архиерей, забележителен проповедник и духовен старец-подвижник. Съветите и мненията му нерядко били решаващи не само за съдбите на многочислените му духовни деца, но и при съдбоносни за Църквата събития след революцията.

През 1923 г. Патриарх Тихон го въвел в сан архиепископ. След неговата смърт станал един от главните духовни водачи на Руското Православие, а в 1931 година, след 30-годишно епископско служение, архиепископ Трифон бил възведен в сан митрополит. През 20-30-те години думата на владика Трифон била закон за тези, които съхранили истинската вяра и духовния разум в ужасите на руския следреволюционен живот; народът вярвал, че от устата му говорил сам Господ.

На 14 юни 1934 г. митрополит Трифон предал Богу дух и бил погребан на Введенското гробище в Москва. Гробът му и до днес е посещаван от милиони православни.

 

image

Преди смъртта си митрополит Трифон написал удивителния акатист "Слава Богу за всичко",  превърнал се в негово духовно завещание. "Слава Богу за всичко" - тези думи съдържат  главния духовен опит на Руската Православна Църква по време на най-жестоките гонения, които някога е претърпяла Христовата Църква.

Образът на митр. Трифон е избран от художника Павел Корин за централен в композицията му "Реквием" (рус. image). Мъничкият ръст на стареца подвижник е представен като факел в онези неописуеми революционни дни.

 

Виж също:



Тагове:   митрополит,   МЪЧЕНИК,


Гласувай:
0
0



Спечели и ти от своя блог!
1. doka - :)))
02.02.2008 14:21
Благодаря ти,мила Илка...! :))) Много обичам да чета от книгата - " Жития на светиите" ......вдъхновяват ме.....! И винаги се възхищавам....когато отново прочитам за самоотвержента вяра и любов ...на някой....
смел мъж...или жена....към Бога...!!!
Бог да те благослови....теб исемейството ти
..... ! :))) **
цитирай
2. miraculousreligion - Благословенна и ти doka,
02.02.2008 15:55
наистина вярата на тези хора в Бога е достойна за уважение и преклонение. Те са достоен пример за следовност.
Бог да бди над теб, семейството ти и твоите приятели!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miraculousreligion
Категория: Изкуство
Прочетен: 1599300
Постинги: 214
Коментари: 819
Гласове: 7946
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Блогрол
1. МОЯТ ПРОЗОРЕЦ КЪМ СВЕТА - тези, които обичам да чета - нов допълнен и допълващ се кръг от приятели, и приятели на моите приятели!!
2. avangardi - Изкуство, наука, литература, музика, заняти
3. sensation - Мир свободной фантазии Вы настоящий любитель приключений.
4. mkalpakchiew.blog.bg
5. isoart - галерията на Искрен
6. Bogorodica
7. Иконописна работилница «Храм»
8. catholictradition Galleries
9. Света Гора (Атон/Афон)
10. Света Гора (Атон)
11. "ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО".
12. Църковен вестник
13. tserkov
14. Мастерская «Храм»
15. иллюстрированный словарик связанным с иконописью
16. икон, мозаик, фресок, миниатюр, прорисей и переводов, упорядоченных по иконографии (изображения Спаса, Богоматери и различных святых, библейские и евангельские сюжеты и т. п.), иконописцам, иконописным школам, местоположению.
17. Официальный сайт Валаамского монастыря - Песнопения
18. Московский Иконописный Центр «Русская Икона»
19. aquarium
20. studio-art.kiev
21. postcardsavangard - Авторски поздравителни картички по различни поводи.
22. Светците-покровители
23. imen den
24. Килийни записки