Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2008 05:46 - Сретение Господне - 2 февруари
Автор: miraculousreligion Категория: Изкуство   
Прочетен: 3008 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 02.02.2008 06:12


Блажен народът, чийто Господ е Бог!

     Така псалмопевецът св. пророк и цар Давид облажава онзи народ, който вярва в истинския Бог. С тези думи Българската православна църква духовно кърми и спасява нашия народ, възвестявайки по цял свят блаженството, което притежаваме, че нашият Господ е един истински Бог. „Благословен Бог наш” - така започваме богослужбите по всяко време на денонощието в нашите храмове и у дома, та да може всеки поотделно да каже: Да, Господи, Ти си мой Бог, „моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит” и аз на Тебе се уповавам. Ти си Господ Бог на „моя народ” (вж. Пс. 143:2).

image
http://synpress-classic.dveri.bg/02-2003.htm

image

 

 

 

 

Сретение Господне

Presentation of our Lord in the Temple

2 февруари
 

  Сретение Господне – 2 февруари е неподвижен църковен празник, който се почита от дълбока древност, чества се за първи път в Йерусалим. Той е на четиридесетия ден от Рождество Христово. Праведният Симеон в този ден предсказал на Богородица страданията, които ще претърпи при кръста на сина си. Ето защо това евангелско събитие се нарича Сретение (среща, защото Симеон е срещнал Христос). В църквата се отслужва вечерна служба.
Именният си ден празнуват всички с имена Симеон, Симеонка.

Тропар, глас 1

Радуйся, благодатная Богородице Дево,
из тебе бо возсия солнце правди Христос Бог наш,
просвещай сущия во тме.
Веселися и ти, старче праведний,
приемий во обятия Свободителя душ наших,
дарующаго нам воскресение.

Радвай се, благодатна Богородице Дево,
защото от тебе изгря Слънцето на правдата,
Христос - нашият Бог, просвещаващ намиращите се в тъмнина.
Весели се и ти, старче праведни,
приел в обятията си Освободителя на нашите души,
Даряващия нам възкресение.

Кондак, глас 1

Осветил девическата утроба с Твоето рождение, Т
и си избързал да благословиш и ръцете Симеонови,
както подобаваше, сега и нас си спасил, Христе Боже,
но умири във войни населението и укрепи царя,
когото си възлюбил, Единствен Човеколюбче.

imageimage

Днес спасения нашего главизна, и иже от века тайнства явление: Син Божий син Деви бивает, и Гавриил благодат благовествует. Темже и ми с ним Богородице возопиим: радуйся, Благодатная, Господ с тобою!

Днес е началото на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божий става Син на Девица и Гавриил благовести благодат. Затова и ние да извикаме с него към Богородица: Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

imageimage

По-долу:

 Кратко описание на празника

На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време също Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква (Левит гл. 12).

Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа - "Утехата Израилева". Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова:

"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля" (Лука 2:29-32). Т.е. сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде

На Мария праведникът казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука 2:34-35). Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца (Лука 2:22-39). Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новородения Месия.

 imageimage

Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание.

Вдъхновени като Симеон от същия Свети Дух, и водени от същия Дух в Църквата на Спасителя, членовете на Църквата могат да очакват своята собствена среща с Господа. И също като праведния Симеон могат да свидетелстват, че и те могат да напуснат света с мир, след като очите им са видели Божието спасение в лицето на Христа.

В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора.

Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

о. Томас Хопко, из гл. "Богослужение" на кн. "Православната вяра", т. II
Превод Pravoslavieto.com. 


 

1. Този начален пасаж се намира само в преписа от Ягичевия Златоуст.

2. Според едно апокрифно предание Симеон е бил един от 72-та преводачи на Стария завет от еврейски на гръцки език на остров фарос. При превода на един израз от пророк Исаия „Ето, Девицата ще зачене и ще роди син и ще нарекат името му Емануил” (Ис. 7:14), което е „с нами Бог” (срв. и Мат. 1:23), Симеон помислил, че вместо девица е редно да напише — жена. Тогава получил откровение да не променя думата и обещание, че няма да умре, докато не види и не държи в ръцете си роденото от Девата дете.

 

Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
 

ЙОАН ЕКЗАРХ
СЛОВО ЗА СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Словото е посветено на празника Сретение, обичайното за евреите донасяне на 40-дневния младенец в Иерусалимския храм, за да се представи пред първосвещеника детето (Лук. 2:22-39). Всъщност обаче Словото е преди всичко възхвала на Симеон Богоприимец, комуто, според евангелския текст, е било обещано да не умре, докато не види роденото от Девата дете, и който възвеличава Иисус Христос като спасител на всички хора и слава на народа на Израил. Затова и в началото на творбата два цитата от Премъдрост Соломонова и от Притчите задават мотива за вечния живот и наградата на праведниците. Възхвалата на праведника се разгръща в тълкование на думите на Симеон Богоприимец за тайната на божественото отроче, което ще издигне едни и ще накара да паднат други, и ще бъде „камък за препъване” на народите. Според М. Капалдо (1979) част от творбата е превод от слово на Кирил Александрийски.

Словото за Сретение се среща в български, сръбски и руски ръкописи от началото на XIV в. насам. То е открито от П. Илиевски в сръбски ръкопис от XV в. За съжаление в този ръкопис Словото е запазено само отчасти. По-късно бе обнародван пълен текст на Словото по няколко преписа, а се оказа, че то се намира и в Ягичевия Златоуст, но не е било забелязано от изследователите.

ИЗДАНИЯ:  И л и е в с к и, П. Две слова на Климент Охридски и едно на Jован Егзарх во еден ракописен зборник од ХV век. Македонски уазик. VII, 1956, № 1, 73-98 (първо съобщение с откъс от Словото);  К о н с т а н т и н о в а – И в а н о в а, К л. Пълен текст на Словото за Сретение от Йоан Екзарх. Известия на Института за български език, XX, 1971, 239-262 (с варианти по други преписи); Неизвестен препис на Екзарховото Слово в състава на Ягичевия Златоуст. — В: Изследвания върху историята и диалектите на българския език. С., 1989, 185-196;  М а т е и ч, М. Хилендарски препис на Слово за Сретение от Йоан Екзарх. Старобългарска литература, 9, 1981, 89-97.

ПРЕВОДИ:  Й о а н  Е к з а р х. Слова, 7-42 (превод на Д. Иванова-Мирчева).

Тук поместеният превод е по това издание.


СЛОВО ЗА СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Слово на Йоан Презвитер и екзарх за Сретение на Господа наш Иисус Христос. Благослови, отче!

Евангелистът рече: “А когато се изпълниха дните на нейното очистяне според закона Моисеев” (Лук. 2:22). Наистина, не се изискваше от света Богородица да чака дните на очистването, които бяха 40, когато се роди дете от мъжки пол, защото е речено в Закона [1]: “Светлината на праведниците винаги свети, а светилото на нечестивите — угасва” (Притч. I 3:9). И никой не е по-жив от праведника. И както казва божественото слово: “А праведниците живеят до века; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния” (Прем. 5:15).

Нищо не е по-сладко от праведния човек. Затова и светият Давид добавя палмата, казвайки: Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански (Пс. 91:13). “Праведният цъфти като палма”, понеже носи сладка вяра и “издига се като кедър ливански”, защото не гние и притежава богопознание.

Такива са всички праведници, които носят в себе си сладката нетленна вяра в Бога, като се почне от Авела, та до днешния праведник. И кой е той? Не оня ли, когото първи спомена евангелист Лука — сиреч Симеон, който по вяра беше евреин, но твореше християнски благи дела, Симеон, който имаше толкова вяра, че макар да беше в плът, получи от Бога вест, че няма да умре, додето не вземе в ръцете си вечния живот — нашия Господ Иисуса Христа.

Този Симеон, братя, беше пожелал да види Господа преди въплъщението. А като го видя в плът, и като го взе в ръцете си, помоли се, казвайки: “Сега пусни твоя раб, Владико, според думата си, смиром; защото очите ми видяха твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи (Лук. 2:29-31). Видях вече, Господи! Освободи ме по-скоро от плътските окови! Видях вече твоята слава и ангелските легиони и чух архангелските славословия, и как цялото творение се весели. Изпрати ме пече, понеже Светият Дух в мене разбра какво ще стане с тебе. Пусни ме сега, за да не видя своя род как ще ти нанесе безчестие, да не видя как се плете тръненият венец, да не видя стремежа към измама, да не гледам помръкващото слънце. Пусни сега твоя раб, Владико, според думата си, смиром, защото очите ми видяха твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи.

Така говореше Евангелистът, рекъл: Имаше в Иерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева. Нему беше предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха младенеца Иисуса, за да извършат на него обичая по Закона, той го прегърна, благослови Бога и рече: “сега отпускаш твоя раб, Владико, според думата си, смиром; защото очите ми видяха твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, — светлина за просвета на езичниците, и слава на твоя народ Израиля. А Иосиф и майка му се чудеха на казаното за него. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка му: “Ето, тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за знамение на предначертаното; и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите за много сърца” (Лук. 2:25-35).

А пророк Исаия рече: Прекрасни са нозете на благовестника (Ис. 52:7).

И какво е равно или по-сладко от това, да знаеш, че Бог спаси целия свят и стана ходатай на Сина си. Защото апостолът пише: Един е Бог, един и ходатай между Бога и човеците — човекът Христос Иисус, който отдаде себе си откуп за всички (1 Тим. 2:5-6), дойде в нашата нищета, за да ни направи богати.

Виж как той, като един от човеците, се принася на Отеца и на стената на Закона сякаш жертвоприношение, полагащо се според древния обичай. Макар и с майка от плът да извърши всичко това, не можаха да го разберат живущите в Иерусалим, макар че много преди да дойде той, Отец и Бог бе говорил чрез пророците: “И ще бъде явено на Сина, когато настъпи времето да спаси загиналите и да освети онези, които са в тъма” (по Мат. 18:11; Лук. 19:10).

И рече още един от пророците: “Нека той побърза” (Ис. 5:19). И също: Спасителят мой като свещ ще гори и ще ни помилва, ще ни надари с правда и ще ни очисти от пороците чрез вярата, която имаме в него (по Ис. 62:1). Спасителят мой като свещ ще гори — сиреч — Христос. Затова блажените пророци го молеха да станат приемници на тази благодат, казвайки: “Яви ни твоята милост, Господи, и ни дари твоето спасение!” (Пс. 84:8).

И като беше внесен в храма Господ-Христос, бидейки младенец, защото беше само на четиридесет дни, и старецът Симеон, надарен с пророческа благодат, го взе на ръце, изпълнен от върховна сладост, благослови Бога, като рече: “Сега пусни твоя раб, Владико, според думата си, смиром, защото очите ми видяха твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, — светлина за просвета на езичниците, и слава на твоя народ Израиля”.

Защото тайната Христова беше подготвена много по-рано, още преди Сътворението, а се яви в последните години на вековете. И беше светлина за всички, които седяха в тъмата на заблудата и бяха подвластни на сатаната. Те бяха онези, които служеха не на Твореца, а на творението (по Рим. 1:25), и се кланяха на змията, изконния злодей. Но бяха призовани от Бога и от Отеца, който е истинната светлина, защото рече за тях Исаия пророк: Ще туря на тях белег (Ис. 66:19) и ще ги приема, защото ще ги избавя. И увеличават се, защото бяха много. И ще ги всея между людете, та издалече да ме призоват. Защото мнозина са призваните от заблудата.

А мнозина бяха, както и предишните, онези, които бяха приети и избавени, и приеха от Бога-Отца, мирната светлина, и повярваха в Христа.

И се пръснаха между людете светите ученици и апостоли Христови, та онези, които със сърцата си стояха далеч от Бога, да се доближат до него. И великият Павел казва: “А сега вие, които някогаш бяхте далеч, станахте близки чрез кръвта Христова” (Еф. 2:13). И като се приближиха, се хвалеха с Христа, защото за тях рече Бог-Отец: “Поселих се в тях” (по 2 Кор. 6:16). И в неговото име ще се похвалят, казва Господ.

Ето и блаженият Давид ни учи, възкликвайки към Спасителя Христос: “те ходят в светлината на лицето ти, Господи, за твоето име се радват цял ден и с твоята правда се възвишават, защото ти си украса на силите им” (Пс. 88:16-18).

Намираме и у Иеремия, който въздигна глас към Бога: “Господи, сило моя, крепост моя и прибежище мое в скръбен ден! При тебе ще дойдат народите от земните краища и ще кажат: всред лъжа отците наши въздигнаха капища и няма полза от тях” (Иер. 16:19).

Беше, прочее, светлината — Христос не само откровение за народите, но и за слава Израилева, защото макар че някои от тях бяха неверници и нечестивци, изпълнени с всяка злина, то останалите се спасиха и се възславиха поради Христа. Началото на това бяха светите апостоли, чиято слава сияе по целия свят. А и в друго е славата, че Христос ни се яви, Бог се яви над всички, и е благословен во веки, понеже произлезе чрез плът от него единородният Син.

Благослови Симеон и светата Дева и рече за Христос: Ето, тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля (Лук. 2:34). И за знамение на предначертаното!

Положен бе от Бога и от Отца Емануил в основите на Сиона — камък безценен и крайъгълен. И които вярваха в него, не се посрамиха, а невярващите ще се препънат и ще се разбият (по Ис. 28:16; Рим. 9:33).

И рече Бог-Отец чрез устата на пророците: “Ще положа в Сион камък за препъване и камък на съблазън и всеки, който вярва в него, няма да се посрами (по Ис. 8:14; Ис. 28:16; Рим. 9:33), а оня, който падне, ще бъде съкрушен.” Така наставлявайки Израиля, пророкът казваше: “Господа — него свято почитайте, и той да е ваш страх (Ис. 8:13). И ако на него се надяваш, ще ти бъде за освещение, а не ще те пресрещне като камък на препъване”.

А онези израилтяни, които Емануил, бидейки Господ и Бог, не освети и които не искаха да имат надежда в него, те се препъват като в камък чрез неверието. А мнозина се въздигнаха, сиреч — повярвалите в него и от Ветхия Закон преминаха към духовния, от идолското робство — във великата и висша свобода. И като [не] приеха синовството, наричат кръста неприемливо знамение. Както и премъдрият Павел пише: “за иудеи е съблазън, а за елини — безумство” (1 Кор. 1:23). И още: “Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, с сила Божия” (1 Кор. 1:18). Неприемливо е знамението Христово за онези, за погиващите, за които е безумие, а за спасяващите се и за позналите неговата сила е спасение и живот.

Рече блаженият Симеон на светата Дева: “И на самата тебе меч ще прониже душата” (Лук. 2:35). Меч означава онази печал, която почувствува тя, гледайки как го разпъват на кръста, защото не разбираше, че той ще бъде по-велик от смъртта и ще възкръсне из мъртвите.

А ти, брате, не се чуди на това и не казвай: “Как не е знаела пресветата Дева, а и светите апостоли намираме твърде невярващи преди идването на Светия Дух”. Това и стана, както му беше казано истинно и както истинно евангелистът разказва.

Както заради нас, убогите, Господ се въпльти и прие всяко страдание, желаейки да ни избави от безконечните страдания и мъки, и ние днес, поменавайки неговата милост, да го славим, казвайки: “О, милостиви Господи и преславни Владико, и непостижимий с ума Творецо! Ти от небитието ни създаде, и като ни сътвори, даде ни живот и заповед. Онези, които престъпят заповедта ти, осъди на смърт. Ти стана за нас наказание и велика милост, за да не продължи осъждането в безконечните векове”. Така мисля за Бога, който ни наказва.

“Ти, Боже, много пъти ни поучи чрез пророците и чрез всички свои угодници. И после сам се въплъти в светата Дева, прие да бъдеш повиван и кърмен. И днес те внасят в храма, според Закона, и те поемат ръцете на блажения и праведен старец Симеон”.

Слава на тебе, Господи Иисусе Христе, заедно с безначалния Отец и с Пресветия Дух, и сега, и всякога, и во веки веков! Амин! 
http://www.kroraina.com/knigi/zv/zv3_11.html

Архиепископ Серафим (Соболев) Слово на Сретение Господне
Тълкуване на песента на праведния Симеон Богоприемец за спасението на
        всички люде и за славата на праведниците Произнесено в Руската църкиа „Св.Николай Чудотворец“ в София на 2/15.ІІ. 1947 г.

Не може да се изброи колко пъти ние, възлюбени в Христа чеда, сме слушали по време на богослуженията думите на боговдъхновения химн на праведния старец Симеон Богоприемец: „Ныне отпущаеши раба Твоего, Владыко, по глаголу Твоему, с миром: яко видеста очи мои спасение Твое, еже еси уготовал пред лицем всех людей, свет во откровение языков и славу людей Твоих Израиля“ (Лука 2:29-32) (1). Към тези думи св. Църква насочва нашето внимание особено днес, в деня на великия празник Сретение Господне. (2)
        За какво ни говори, възлюбени, този свещен химн на старец Симеон, тази негова предсмъртна, богооткровена песен?
        В нейните кратки думи е изразено цялото Христово домостроителство. Тук се казва: „защото очите ми видяха Твоето спасение, което Си приготвил пред лицето на всички човеци“ (по слав. превод). Поради пророческия дар, с който бил надарен праведният Симеон, той е съзерцавал с всички подробности спасението, извършено за нас от нашия Изкупител и Господ, и особено Неговите страдания и кръстна смърт. Св. Симеон съзерцавал това спасение не само поради своя пророчески дар, но и затова, че той е бил един от 70-те мъдреци, превели Библията 300 години преди събитието, на което е посветен празникът Сретение Господне. Той превеждал книгата на пророк Исаия, който така точно предсказал и изобразил страданията и смъртта на Христа, сякаш сам се е намирал пред Кръста, когато разпъвали Господа и всичко е видял със собствените си очи. Не случайно св. пророк Исаия е наричан ветхозаветен Христов Апостол. По-нататък в свещения химн на старец Симеон се казва: „светлина за просвета на езичниците“. От тези думи се вижда, че на праведния Симеон било открито онова, което последвало след изкупителното дело на Христа — разпространяването сред всички езически народи на вярата в Него като в Бог, приел човешко естество. Важно е да се отбележи, че когато праведният Симеон говори за спасението и озаряването на целия свят със светлината на вярата, той има предвид всички хора. А в края на своя предсмъртен химн той говори за славата само на Божиите люде, т.е. на новозаветните праведници. („...и слава на Твоя народ Израиля“ (Лука2:32). След изкупителната кръстна смърт на Христа Израил е новозаветната Църква — бел.ред.) И това е обяснимо. Господ е извършил Своето спасително дело на изкуплението заради цялото човечество. Също така и светлината на Православната вяра била разпространена чрез проповедта на Апостолите по всички краища на света. Но далеч не всички хора са се възползували от изкупителното дело на Христа и са възприели истинската вяра в Него. Затова малцина, даже измежду православните, се удостояват със славата, за която говори св. Симеон Богоприемец.
        Какво обаче трябва да разбираме под тази слава? — Св. Симеон подразбирал славата, която се проявява в живота на светите люде под действието на благодатта от мига на слизането на Св. Дух върху Апостолите. Тя е преди всичко светостта на новозаветните праведници, която по думите на Христа е неразделно свързана с божествената радост (Йоан. 15:10-11).
        Тази слава, това са дивните знамения и чудеса, които Божиите угодници поради своята святост извършвали с благодатта на Св. Дух. Тази слава — това е божественият дар на ведение (3) у светиите, което достигало неизказани откровения на божествените тайни, до съзерцаване на Самия Господ Иисус Христос в Неговата божествена слава, на Пречистата Негова Майка, на светите Ангели и другите небожители.
        Под тази слава трябва да разбираме онова, което някога пророчески е предизобразил Божественият Псалмопевец с думите: „В светиите, които са на земята Господ е явил дивно Своята воля“ (Пс.15:3, по слав. превод).
        Славата, която е съзерцавал св. Симеон Богоприемец удивлява Ангелите и те непрестанно прославят за нея Господа. Тя удивлява и хората, защото за светиите се отнасят думите на нашия Спасител: „Тъй да светне светлината ви пред човеците, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16).
        Тази слава на новозаветните праведници чувствуват дори дивите кръвожадни зверове. В житието на св. Симеон Стълпник се разказва как някога при неговия стълб (4) допълзяла огромна змия, дълга 16 сажена. (5) Тя му показала окото си, в което бил попаднал голям трън, и сякаш молела великия стълпник да щ помогне. Св. Симеон прекръстил окото щ и трънът излязъл от него. От благодарност за изцелението змията една седмица лежала пред стълба, протегната в цялата си дължина. Поклонниците, които идвали при стълпника, за да получат наставление и здраве, се изпълвали с трепет и ужас, виждайки това страшно чудовище. Затова св. Симеон казал на змията: „Ти твърде много плашиш Божиите хора, които идват при мен, отиди си от моя стълб“. Тогава змията, като разумно създание, послушала Божия угодник и веднага се отдалечила.
        В Лавсаика пък се разказва, че някога св. Макарий Александрийски седял в преддверието на своята килия, цял потънал в богомислие. Неочаквано при него дошла една хиена — хищен див звяр. Тя бутнала с главата си вратата, влязла в преддверието, където седял св. Макарий и оставила пред нозете му своето сляпо хиенче, безмълвно молейки светеца да го изцери. Великият Божий угодник вдигнал от земята сляпото зверче, помолил се, после плюл в очите му и то веднага прогледнало. Хиената го взела и си отишла с него. На следващия ден тя донесла на св. Макарий една овча кожа. Като я видял, преподобният казал на хиената: „Ти сигурно си разкъсала нечия овца, иначе откъде си могла да вземеш тази кожа? Няма да приема от теб това, което е придобито несправедливо“. Хиената навела глава, застанала на колене пред нозете на светеца и сякаш го молела да вземе кожата, но той щ рекъл: „Нали ти казах — няма да я взема, ако не ми дадеш обещание, че вече няма да ядеш овцете на бедните хора.“ Тогава тя пак навела глава, като че ли се съгласявала с думите на светеца. Тази кожа била наречена „дарът на хиената“ и Божият раб я подарил на преподобна Мелания Римлянка.
        Вие знаете, мои възлюбени в Христа чеда, как на преп. Герасим Йордански е служел лъв, а на преп. Серафим Саровски — мечка.
        На праведната игумения Евпраксия от Староладожката обител (Новгородска област) пък служели вълци. Когато зимно време тя отивала да се помоли в един малък параклис навътре в непроходимата гора и след това на ски се завръщала в монастира, вълците бягали от двете щ страни като нейни верни стражи. Те разбирали думите щ и се подчинявали на най-малкото движение на ръката щ. Така вълците пазели праведницата, като я изпращали до самите монастирски врати.
        Ето каква слава на новозаветните праведници е съзерцавал праведният Симеон. Под нея трябва да разбираме и дивната кончина на светиите. Св. Серафим Саровски — и не само той — се удостоил с такава славна кончина, когато Ангели, сред неизказана благодатна светлина възнесли душата му пред Божия престол. Такава слава Господ дарувал при кончината на св. Антоний Велики, св. Амун, св. Теодор Студит, преп. Йосиф Песнописец и други велики Божии угодници.
        Пророчески е видял св. Симеон и славата на праведниците, които според думите на Христа, „ще блеснат като слънце в царството на Отца Си“ (Мат.13:43).
        Най-сетне той е съзерцавал и своята бъдеща слава в Небесното Христово Царство. Колко голяма е тя, св. Николай Чудотворец открил на преп. Петър Атонски при едно свое явяване. Св. Николай казал на преп. Петър, че св. Симеон Богоприемец има такова молитвено дръзновение пред Господа, каквото дори той, св. Николай няма, и затова заръчал на св. Петър усърдно да се моли на праведния Симеон. (6)
        И тъй какво иска от нас, мои възлюбени в Христа чеда, св. Църква, припомняйки ни думите на св. Симеон Богоприемец? Тя иска ние никога да не забравяме това, че Господ за всички хора, а следователно и за всеки от нас е извършил спасението чрез Своята Кръв на Кръста, и че ние ще носим огромна отговорност пред Него, пред Неговата пречиста Кръв, ако със своите грехове я потъпкваме.
        Освен това Църквата иска ние винаги да помним плодовете на изкупителните кръстни заслуги на Спасителя: разпространяването на вярата в Христа сред всички хора на земята. Църквата иска ние винаги да бъдем озарявани от светлината на тази вяра, която е основа и средство за извършване на нашето собствено спасение. Разбира се, това желание на Църквата ще се осъществи в нашия живот, ако ние се стараем да имаме винаги истинска Православна вяра. Ако имаме еретическа вяра, ще навлечем върху себе си страшен Божий гняв и тук, и в бъдещия живот, и вместо Небесното Царство наш жребий ще бъдат вечните адски мъки.
        Най-сетне, обръщайки вниманието ни върху боговдъхновения химн на праведния старец Симеон, св. Църква иска ние винаги, с цялото си сърце, чрез неизменното изпълнение на Божиите заповеди, да се стремим към приготвената за нас от Бога благодатна слава. Тогава тази слава в една или друга степен ще се изобрази в нас още в нашия земен живот и ще се разкрие с пълна сила в Небесното Христово Царство. Тогава над нас ще се изпълнят думите на първосвещеническата молитва на Христа, Който така се е молел на Своя Божествен Отец за учениците Си и за всички Свои истински последователи: „Отче! Тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал. защото Ме възлюби преди свят да се създаде“ (Йоан.17:24). Амин.


БЕЛЕЖКИ
(от преводача)

        1. „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, — светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.“
        2. Сретение (слав.) — среща, посрещане. Сретение Господне — църковен празник (2/15 февр.), установен в памет на следното евангелско събитие: на 40-тия ден след Неговото рождение по плът Спасителят бил занесен в Иерусалимския храм от Пресв. Богородица и посрещнат там от прав. Симеон и св. пророчица Анна (Лука 2:22-38).
        3. Духовно познание.
        4. Стълп — висока кула, на която светецът живеел в непрестанна молитва и духовни подвизи.
        5. Сажен — древна руска мярка за дължина. 1 сажен = 2.1336 м.
        6. По-нататък в житието на св. Петър Атонски (12 юни ст.ст.) се разказва как праведният Симеон, сияещ с неземна слава се явил на преподобния, който бил тогава още воин, пленен и затворен в тъмница, и като взел от него обещание, че ще стане монах, докоснал със златния си жезъл веригите му и го освободил.

http://pravoslavie.domainbg.com/ps/1994/1/01.html


 





Гласувай:
0
0



Спечели и ти от своя блог!
1. georgiev - Нека благодатта и милостта на нашия ...
02.02.2008 08:55
Нека благодатта и милостта на нашия Спасител Господ Бог Иисус Христос да бъдат винаги с нас!
Поздрави за прекрасния постинг!
цитирай
2. miraculousreligion - Днес е началото на нашето спасение и откриване на
02.02.2008 09:11
вечната тайна: Синът Божий става Син на Девица и Гавриил благовести благодат. Затова и ние да извикаме с него към Богородица: Радвай се благодатна, Господ е с тебе!
цитирай
3. slavei - Мир, слава и благодат да почиват на тебе, Иле!
02.02.2008 11:33
И Божията любов, която озарява сърцето ти да те води винаги!
Радвам ти се, много!:)))
цитирай
4. miraculousreligion - slavei, Бог да те пази,
02.02.2008 16:02
Радостни са тези, които могат да се докоснат не само до твоята духовна поезия, но и по-близо до теб, и те са истински щастливци.
Бъди жива и здрава, за да продължиш да ни даряваш светлина и ни показваш пътя по който трябва да вървим.
Бог и Пресветата Богородица да благословят и твоето семейство, и всички твои близки и приятели.
Щастлива съм, че те познавам!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miraculousreligion
Категория: Изкуство
Прочетен: 1559673
Постинги: 214
Коментари: 819
Гласове: 7943
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол
1. МОЯТ ПРОЗОРЕЦ КЪМ СВЕТА - тези, които обичам да чета - нов допълнен и допълващ се кръг от приятели, и приятели на моите приятели!!
2. avangardi - Изкуство, наука, литература, музика, заняти
3. sensation - Мир свободной фантазии Вы настоящий любитель приключений.
4. mkalpakchiew.blog.bg
5. isoart - галерията на Искрен
6. Bogorodica
7. Иконописна работилница «Храм»
8. catholictradition Galleries
9. Света Гора (Атон/Афон)
10. Света Гора (Атон)
11. "ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО".
12. Църковен вестник
13. tserkov
14. Мастерская «Храм»
15. иллюстрированный словарик связанным с иконописью
16. икон, мозаик, фресок, миниатюр, прорисей и переводов, упорядоченных по иконографии (изображения Спаса, Богоматери и различных святых, библейские и евангельские сюжеты и т. п.), иконописцам, иконописным школам, местоположению.
17. Официальный сайт Валаамского монастыря - Песнопения
18. Московский Иконописный Центр «Русская Икона»
19. aquarium
20. studio-art.kiev
21. postcardsavangard - Авторски поздравителни картички по различни поводи.
22. Светците-покровители
23. imen den
24. Килийни записки