МНОГОСТРАДАЛЕН НАРОД

Православна беседа за българското минало

Не милее за своя народ оня, който не пази в сърцето си спомена за неговите страдания

 

Бърз преход по страниците на «Православна беседа»

Заглавна страница Нови четива Православие и съвременност Богословски страници Църковна история Православни книги Православен духовен живот Светоотеческо наследие Църковни празници, храм и богослужение Църковен амвон (проповеди) Жития на светии Подвижници на Православието Новомъченици и изповедници на Православната Църква Църковен календар и именник Православен молитвослов Нови богослужебни последования «Православен дом» Светител Серафим Софийски Светител Йоан, архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски Книжовен преглед Архив на сп. «Православно слово» «Многострадален народ», нашият исторически отдел В памет на матушка игумения Серафима Видео-архиви Русская версия сайта

„Всичко, което знаем за този народ, е, че в продължение на петстотин години той е страдал, и е страдал много и тежко. Неговите врагове са искали докрай да го унищожат, да го затрият от лицето на земята; но за да се противопостави на това, българският народ е трябвало да претърпи много тежки страдания, да принесе много жертви. И Бог знае колко подвижници, колко мъченици за вяра и род са скрити от нас завинаги! Ние не знаем техните имена, нито страданията им… Историята мълчи за тях и, по всяка вероятност, ще мълчи. Може би след време ще се намери талантлив и вдъхновен поет, който поне приблизително ще изобрази съдбата и страданията на нашите предци. И дай Боже, по-скоро да се яви такъв поет!“ (Васил Друмев — Търновски митрополит Климент)

Съдържание:

Вместо въведение. — Посвещение. — Положението на християните под мюсюлманска власт. — Вик от миналото (свидетелства за страдалчеството на българския народ). — България, която загубихме (свидетелства за нявгашните нравствени съкровища на българския народ, просияли чрез вековното му страдание). — Девойка пее нейде в полето. Златни пръски от ручея на българската народна песен — Отечество изстрадало (картини и фотоалбум)

---

НОВИ ПОСТЪПЛЕНИЯ

18.09.2005 Йордан Венедиков. История на въстанието в Батак 1876 година. Издание на Баташкото читалище «Паметник 4-и май». София, печатница Художник. 1929 г.

ВМЕСТО ВЪВЕДЕНИЕ

«Почитай баща си от все сърце и не забравяй родилните болки на майка си. Помни, че ти си роден от тях...» (Сир. 7:29-30)

«Спомни си стародавнте дни, помисли за годините на предишните поколения; попитай баща си — и той ще ти обади, старците си — и те ще ти кажат» (Втор. 32:7)

«Аз, братя, още много исках да разкажа и да напиша за нашата любов към страданията на българите. Но дълбоко в паметта си размислих, че България откакто е останала сиротна от свои царе, всички еднакво неправедно страдаме. Затова разкъсва се сърцето ми от плач и изпълниха ми се очите със сълзи — и не можах да виждам словесата, които пиша, затова до тук написах. Вие, които сте отечестволюбци и ревнители за своя род, от това малко повествование разберете и за многото...» (Иеромонах Никифор, 1821)

Посвещаваме тази страница от «Православна беседа» на нашия многострадален православен български народ.

Макар днес единството на нашия народ във Вярата на прадедите ни да е разклатено из основи, а политическото му единство все повече и повече да губи духовното си, сиреч православно-християнското свое измерение; макар дори самата дума „народ“ днес да се употребява по-скоро като политически термин, отколкото като живо слово с пълнокръвен, духовен смисъл — каквото то е било в устата на предците ни — ние искаме да помним и да не забравяме мъките и страданията на ония, от които сме се родили; защото последното предателство — това към нашето минало, ще е и последна изневяра спрямо нашата духовна идентичност като народ — спрямо нашата Православна вяра. Ето защо въпреки антиисторизма, родомразието и останалите обезличаващи склонности на „съвременното мислене“, ние вярваме, че все още има родолюбиви българи, които изповядват духовния светоглед на своите деди и прадеди — светото и непорочно Православие. И чрез този спомен, който изнасяме из завехтелите книги, ние се надяваме тяхната връзка с миналото да се превърне в една здрава опора за техния православен светоглед, — и за тях, и за техните деца, и за ония българи, които ще се родят, за да живеят за Христа, да славят Христа православно и така да съхранят непомрачен духовния лик на Майката-Родина...

Избрани четива:

Защо балканските народи падат под турско робство? —  Отговора ни дава светителят на Сръбската земя, златословесният епископ Николай (Велимирович) в своята книга „Царски завет“. В нея св. мъченик княз Лазар разговаря с Ангела Божий, изпратен да го утеши и утвърди в съдбоносния му избор — Царството небесно пред земното царуване. Предлагаме на читателя откъс от книгата.
В мрачините на робското безвремие е скрита някаква тайна...

Положението на християните под мюсюлманска власт Православните християни в ислямската държава

Архимандрит Трифон (Туркестанов). Положението на християните в мюсюлманската държава съгласно шариата
По следите на българските новомъченици: документи и материали за страданията на православните българи под мюсюлманско иго
Сборник посветен на страдалчествата на православните българи в 1876 г.
Ислямът и асимилаторската политика на османската власт

Проф. Петър Петров. Съдбоносни векове за българската народност

Периодът на османското иго е време на една упорита асимилация, довела до налагане на исляма над значителни маси от българския народ, а за една част — и до окончателно асимилиране и потурчване. Формите и методите били различни: насилствени и доброволни, единични, групови и масови; отвличания, поробвания, преселвания, еничарство и други. Различен бил и натискът през отделните векове: краят на XIV и началото на XV в. се характеризират с избиване и прокуждане от родните огнища на голям брой българи; XVI, XVII и началото на XVIII в. бележат рязко увеличаване на мохамеданския елемент в градовете чрез ислямизации и помохамеданчването на цели райони; от втората половина на XVIII в. се наблюдава възмогване на българската народност, макар че единичните помохамеданчвания не престанали. Така през цялото време на османското иго съдбата и самото съществуване на българите като народност били сериозно застрашени. Затова именно въпреки съществените различия в положението на народа вековете на османското владичество се оказали съдбоносни векове за българската народност. (→)

Еничарите в българските земи

Цветана Георгиева. Кръвният данък.
Йордан Йорданов. Към въпроса за еничарите, закона за кръвния данък и прилагането му като средство за ислямизиране на Балканските народи [във формат .doc] [във формат .pdf]

Освобождението на България от турско робство

Проф. д-р Йоно Митов. Освобождението на България от турско робство 1877-1878 г.
Георги Тодоров. «Не нам, не нам, а имени Твоему»
Георги Стаматов. Турски паметник на Шипка?

 

Свидетелства за страдалчеството на българския народ:

от разкази на очевидци:

Бойчо (Ангел Горанов). Въстанието и клането в Батак (исторически очерк) © съвременна редакция — Православна беседа, по едноименното издание, Пловдив 1892 г. — фототипно издаден от «Културно-просветно сдружение „Възраждане на град Батак“» и Университетско издателство «Св. Климент Охридски», София. 1991.

Съдържание:

Предговор от редактора | Предварителни бележки | Приготовления | Въстание | Нападение и защита | Клането в долния край | Друга измама, предаване и друго клане | Ангел Кавлака | Клане в селото | Ужаси в училището „Св. Кирил и Методий“ | Трендафил Тошев | Ужаси в черквата | Последно клане и след клането

Иван дьо Вестин. Из книгата му „Пътуване в страната на въстаналите българи“

Дж. Ал. Макгахан. Турските зверства в България — (Писма на спец. кореспондент на Daily News Д. Макгахан) — 1876 г. Съдържание:

Въведение | Пловдив, 28 юни | Пещера, 1 август | Татар-Пазарджик, 2 август | Пловдив, 10 август | Пловдив, 10 август | Пловдив (без дата) | Букурещ, 22 август | Пловдив, 16 август 1876 г. | Пловдив, 20 август | Букурещ, 28 август | Търново, 25 август | Пловдив, 1 ноември | Пловдив, 7 ноември

Търновский митрополит Иларион Макариополски. Из: Изложение за страданията на Българския народ от гърците, подадено до великия везир в 1845 г.

Търновски митрополит Климент. Слово за Иларион Макариополски (писано през 1876 г.)

Иеромонах Никифор, иеромонах Иеротей. Повествование за страданията на България от агаряните в лето 1821

из вестниците до Освобождението:

Вестник „ХІХ-й век“: Теглилата и амнистията (вж. също: Сборник посветен на страдалчествата на православните българи в 1876 г.)
Злоупотребленията в Шумен и околността | Сопот, 18 ноември 1875 г.
Дописка на вестник „Напредък“, бр. 82, 21 февруари 1876 г.
Вестник „Напредък“: Една человеколюбива покана (бр. 97, 4 септември 1876)
Дописка на вестник „Напредък“: Глас за нещастните (бр. 105, 29 октомври 1876)
Дописки на вестник „Източно време“.
Още статии...

из чуждестранните пътеписи ХV-ХIХ в. Руски пътеписи:

Монах Партений. Из „Разказ за странствуването и пътешествието ми из Русия, Молдавия, Турция и Светата земя“ (1839 г.) ^ново
Егор П. Ковалевски. Балканите. Ниш.
Егор П. Южаков. Един месец в България (1859)
Всеволод Вл. Крестовски. Зимница и Систов

Английски пътеписи

Хенри Кевъндиш. Из „Дневник на г-н Хенри Кевъндиш до и от Константинопол“
Джорджина М. Макензи, Аделина П. Ърби. Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция (1866). Съдържание:

от исторически съчинения:

Йордан Венедиков. История на въстанието в Батак 1876 година. Издание на Баташкото читалище «Паметник 4-и май». София, печатница Художник. 1929 г.

Съдържание:

Предговор | Подготовка на въстанието. Батак в революционното движение до 1876 год. | Гюргевският комитет | Революционната агитация |

Академик Иван Снегаров. Турското владичество — пречка за културното развитие на българския народ и на другите балкански народи. (1958)

Съдържание: Предговор | І. Културното състояние на турската държава: 1. Пътни съобщения

от паметта народна:

Родопски предания за страдалци за вяра и род (книгата съдържа разкази за съпротивата на родопските българи срещу насилствената ислямизация)

Родопски песни за страдалци за вяра и род

от перото на книжовници и поети:

Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев). Нещастна фамилия

Предговор | I. Нещастие | II. Самодивско жилище | III. Живот вместо смърт | IV. Заговор | V. Освобождение | VI. Джамал бей | VII. Кърджалии | VIII. Веселба | IХ. Ужаси | Х. Последният

Свидетелства за нявгашните нравствени съкровища на българския народ, просияли чрез вековното му страдание: Целомъдрието на българския народ

Трудолюбието му

Д. Уста-Генчов. Жътварските задруги низ Търновско
Е. Каранов. За семейните нрави в Кратово преди Освобождението
Д. Маринов. Как спи българският селянин?
Тодор Г. Влайков. Разказ за сестра ми Гостолюбието му

Българският народ е достоен да бъде почитан и хвален. Той е гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква, обича красотата на Божиите храмове и е толкова ревностен към светите места — към Светата гора Атонска и към светия град Ерусалим, че превъзхожда всички останали християни — гърци, сирийци, грузинци, сърби, влaси, молдавци и дори русите... (из разказа на руския монах Партений за българите)

Разказът на руския монах Партений за добродетелите на българския народ и особено за гостоприемството на дедите ни.
Разказът на френския поет Ламартин за българското гостоприемство

Кротост и смирение Щедрост в бедността Ктиторство, благоукрасителство

„Въздигна се от основи тоя свят храм, който беше разорен и изгорен съвсем от иноверните агаряне, които кърджалии се нарицаваха...“

Любовта на българите към Божия храм (из спомените на А. Илиев)

Любов към просветата и словесността

Тукашните учителки ... носят много скромна народна носия и по всякакъв начин се стараят да поддържат и развиват в своите малки училища духа на Православието и народността. ... Своето възпитание и някои наченки на обща образованост те са получили или в градските училища, или в женските манастири (дори предимно в тях). Всички те са пламенни патриотки, живи пазителки на народната поезия, песни, приказки, исторически български легенди и дори нерядко сами пишат стихове и песни, които после от уста на уста се разнасят из цяла България. Те са много религиозни и за тях Православието е не само вяра, но и свято народно знаме. (В.Крестовски)

Из пътеписа на Е. Южаков «Един месец в България» (1859)

Художествено слово

Тодор Г. Влайков. В повестите му «Дядовата Славчова унука» и «Житието на една майка» е разкрита нравствената красота на някогашните българи...

Православна България през погледа на фотографа

I. Фотографии от Николай Трейман:

Първи дял | Втори дял |

http://pravoslavie.domainbg.com/20/index.html#top

---

ТРЕТИ МАРТ 1878 година Освобождението на България от турско робство

 

По-долу:

• Възкресението на един народ. Слово за Освобождението на България o. Йоан Карамихалев
• Опълченците на Шипка Иван Вазов

Виж също:

• Сан Стефанският мирен договор и неговият принос Зара Костова
• Храмът "Света Неделя" в Батак
• Дженюариъс Алойшиъс Макгахан (1844—1878)
• Светци закрилят войните на бойното поле
• Василий Верешчагин (Верещагин) - На Шипка всичко е спокойно...
• Шипченски манастир "Рождество Христово"
• Химн на Република България

 ***

 

Възкресението на един народ
Слово за Освобождението на България

Блаженопочившаго освободителя нашего императора Александра Николаевича и всех войнов, падших на поли брани за веру и освобождения отечества нашего, да помянет Господ Бог во царствии Своем.
(Възглас от Великия вход)

В православните храмове из цялата ни страна всеки път, когато се отслужва божествена света Литургия, по време на Великия вход ние, духовниците, възгласяме към Бога да спомене в Своето царство Царя-Освободител Александър Втори и хилядите български опълченци, руски, украински, белоруски, румънски и фински воини, пожертвали живота си за Освобождението на България.

Днес към нашите молитви се присъединяват и всички родолюбиви българи, които с благодарност и признателност отдават почит пред паметта на загиналите за свободата на Отечеството ни.

Датата Трети март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода, народ, чиято висока самобитна духовна и материална култура бе подложена на унищожение.

Като светлина в мрака на петвековната нощ светеха огнищата на духа ­ манастирите. От тях изтичаха освежителни струи и кърмеха българския народ с християнската вяра, поддържаха националното му съзнание.

 

Мъченици за вярата и усърдни книжовници ­ клирици и миряни, съхраняваха духовното наследство, докато дойде времето на Възраждането, когато великият хилендарец преподобни Паисий запали огъня на националното пробуждане чрез искрящата родолюбива "История славянобългарска".

От излизането на дивната история на предивния български монах до подвига на братята-руси за освобождението на България пътят бе по-кратък, макар много стръмен и кърваво-мъченически: път на неумолима борба за роден език, за богослужение на църковнославянски, за църковна независимост, за родно училище. Борба повсеместна, в която участваха с перо и оръжие монаси и свещеници, учители и родолюбиви занаятчии и търговци, селяни и граждани, устремени към изгрева на свободата.

Освободителната война на братята-руси и Освобождението на България, които изправиха българския народ на краката му, са естествен завършек на националната българска революция, която през десетилетията на нейния живот и особено през 1876 година ­ годината на Априлското въстание ­ струваше много човешки жертви.

В последните години се чуха различни гласове в публичното пространство: че когато император Александър Втори подписвал Манифеста за обявяване на Руско-турската война, се ръководел не от любов към поробените братя-славяни, а от имперски амбиции; че не трябва да честваме Трети март като национален празник, защото свободата ни не е извоювана с усилията на българския народ, а ни е донесена даром на върха на руските щикове и др. Такива изявления са израз на неблагодарност и непризнателност не само към нашите освободители, но и към всички знайни и незнайни родолюбиви българи, които със своята саможертва подготвиха, проправиха пътя на нашето Освобождение.

Нека не забравяме, че Бог е Този, чрез Когото ние "живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28), че всичко става по Негово съизволение, че свободата ни е дар от Бога, дар изстрадан и измолен вследствие воплите и молитвите на измъчения български народ. Свободата е Божи дар и ние трябва да сме благодарни за нея не само на Бога, но и на тези, чрез които Той е осъществил Своя промисъл и ни я е дарил. Амин.

Свещ. Йоан Карамихалев

брой 5 за 2003 година

 http://www.pravoslavieto.com/history/19/1878/index.htm

---

Поклон пред светлата памет на всички знайни и незнайни български мъченици, загинали за Освобождението на България от пет-вековното турско робство! Бог да ги прости!

А бре байно какво ни развяваш некви пичи масали колко сме били е...ни и бити я кажи бе драги за простотиятани и за кухите ни селски чутурляци дето си патим от тях,ревем за 180 градски първенци дето ги изклал челеби нафталион типични ганьовци и говеда алчни и треперещи стисльовци като си големец плащаш и друг се бие за тебе пример по онова време момчил първия дето разбил турците три пъти им палил корабите ама наште за какво да му дават пара или войска дай да минем тънко по ганьовски втори пример пияниците при черномен няма такъв позор 4000 резаци избили 70 000 пиянки намерил ги заспал лала шахин неможал поверва кой виновен сигурно пак турците не онова лайно на крали марко баша му и неговия брат углеш ама българина е мазохист чак песен създал за марко и кучетата знаят че е умрал като васал на султана срешу унгарците,ми копелето шишман дето при косово нашта конница стояла и гледала щото не им дал да атакуват ама не се намерил някой от наште благородни кротки и вмирисани на ракии и вина боляри да му тегли ножа и да удари мангалите в гръб ако такива са праведници ми извини ме ама не съм съгласен че баба ми и дядо ми са ги енбали със и без повод знам си историята на рода колкото до помаците извършили кланетата в перущица и батак те турци ли са или "По големи турци от ходжата".Народа е просто говедо и си заслужава съдбата малкото останали умни хора в момента изчезват със светлинна скорост а колкото до благост послушание и други термини ми това е характерно за овцете и кучетата драги не за човека а колко е верна историята ни иди на гложенския манастир и виж плочата на василий българоубиец от какъв род е как му е името Македонец коя е майка му ама както става го оценили византийците не наште благи деребеи като се научим да ценим агресивни и мислещи хора ще има напредък а не като ти свърши млякото от устата да почват фекалиите на шефа се виждат нишо ли1но към мите сънсрдници но с лицемерно съжаление сме обречени както и да живеем с полуистини за нас самите