† 1 Неделя на Великия пост – Православна. Св. Тарасий Цариградски

Св. Тарасий, архиепископ Цариградски

Свети Тарасий се родил в Константинопол; баща му Георги и майка му Евкратия били благородни хора и принадлежали към съсловието на патрициите. Като достигнал пълнолетие и като получил добро образование, Терасий изпълнявал различни длъжности при царския дворец; тук всички го обичали и го уважавали заради благоразумието и добрия му нрав, и той бил станал един от царските съветници. А на царския престол тогава седял Константин Багрянородни, син на Лъв Хазар и внук на Константин Копроним; той не царувал сам, а заедно с майка си Ирина, тъй като по времето на възцаряването си той бил едва на 10 години. Патриарх тогава бил Павел Кипърски, мъж добродетелен и благочестив, но твърде слабоволен и боязлив. Той бил възведен на патриаршеския престол при царуването на споменатия Лъв Хазар, син на Копроним, при когото ереста на иконоборците, получила началото си от Лъв Исаврянин, все повече и повече се засилвала. Като видял, че мнозина претърпяват големи мъки от злочестивия цар за поклонението на светите икони, патриархът се уплашил и почнал да крие благочестието си и дори имал общение с еретиците. След смъртта на Лъв Хазар патриархът искал да възстанови благочестивия обичай верните да се покланят на светите икони, но не могъл, понеже нямал помощник, докато ереста на иконоборците все повече се усилвала както в самата столица, така и в другите области на държавата. Това силно опечалявало патриарха. Като видял, че не може да направи нищо за възтържествуване на православието, Павел намислил да напусне патриаршеския престол, който заемал не повече от четири години. Като заболял, той тайно напуснал патриаршеските палати и пристигнал в манастира „Свети Флор", където и приел схима.
Скоро след това патриарх Павел отишъл с мир при Господа. В това време жителите на Цариград без никакъв страх и опасение започнали да беседват и да се препират с еретиците за светите икони, докато от времето на Лъв Исаврянин досега никой не се осмелявал да заговори в тяхна защита.
А благочестивата царица заедно с целия царски съвет започнала да издирва достоен и мъдър човек на мястото на Павел, който би могъл да прекрати църковния смут; но не могли да намерят никой друг, освен Тарасий. Тогава той бил мирянин; но тъй като си спомнили, че и патриарх Павел съветвал да го изберат, изборът на всички се спрял върху него. Но Тарасий решително отказал. Тогава царица Ирина събрала хора от всякакъв чин - и светски, и духовни, и целия народ в двореца, наричан Магнавра - той се намирал в предградията на Едомското място, - и казала пред целия свещен събор:
- Известно ви е, че патриарх Павел ни напусна; сега трябва да си изберем на неговото място добър пастир и учител на Църквата.
На това всички извикали високо:
- Такъв не може да бъде никой друг освен Тарасий.
А блаженият Тарасий, като застанал по средата, рекъл:
- Виждам, че Църквата Божия е разделена и разединена. Както източните, тъй и западните християни ни проклинат; тежко е това разединение и страшно е отлъчването от царството Божие. Нека бъде свикан Вселенски събор, на който да се обединим във вярата; нека вярата ни бъде единна, както сме просветени с едно кръщение; та нали в Божиите очи нищо не е така угодно, както пребиваването на всички в единство на вярата и любовта. Ето това ще изисквам аз, недостойният и неопитният, приемайки управлението на Църквата. Ако не бъде свикан Вселенски събор, ако иконоборческата ерес не бъде подложена на достойно осъждане и ако няма единение във вярата между православните източни и западни църкви, аз не ще се съглася да приема патриаршеството, за да не си навлека проклятие и осъждане, защото тогава никой от земните царе не ще може да ме избави от Божия съд и от вечното смъртно наказание.
Като чули това, всички постановили да се свика Седми Вселенски събор и помолили Тарасий да не се отказва да им бъде пастир. Те му обещали да му оказват послушание във всичко така, както овцете слушат гласа на своя пастир, защото били твърдо уверени, че свети Тарасий може да настави словесното стадо в истинския път. По този начин те го склонили да приеме първосветителския сан и управлението на Константинополската Църква. Посветен последователно във всички йерархични степени, светецът бил възведен на патриаршеския престол, имайки крепко упование, че Господ ще му помогне да премахне ереста на иконоборците.
С промяната на положението си свети Тарасий променил и начина си на живот, макар че и преди, намирайки се в света, по дух той бил вече монах; а сега, като заел светителския престол, с още по-голяма ревност започнал да се упражнява в духовните подвизи и станал ангел в плът, пламтейки духом, работейки ревностно пред Господа, подчинявайки плътта си на духа и достигайки чрез умъртвяването й непорочната чистота, с която са облечени ангелите. Изумително било въздържанието му, велик бил постът му и непрестанно бодърстването му; отделял за сън не много часове, по цели нощи пребивавал в молитви и в размишления за Бога, нямал мека постеля, избягвал меките одежди. Към бедните и сиромасите бил много милостив, хранел гладните, обличал голите, устройвал болници и всеки ден отпускал храна от патриаршеския си двор, а в деня на Възкресение Христово и в други празнични дни устройвал трапеза за безимотните, по време на която сам прислужвал на сиромасите. Освен това свети Тарасий устроил странноприемници, а със средствата, останали след смъртта на родителите, му устроил манастир на Босфора, в който събрал лик от добродетелни монаси; мнозина от тях достигнали такова съвършенство, че били канени да заемат архиерейски престоли и станали непоколебими стълбове на вселенската вяра. Свети Тарасий особено се стараел да възстанови почитането на светите икони и да премахне богохулната иконоборческа ерес. Затова той винаги напомнял на царете да свикат вселенски събор.
За място на съборните заседания била избрана великата църква, съградена от цар Константин Велики, и преустроена и великолепно благоустроена от император Юстиниан - в тази църква се събрали светейшият Тарасий, епископите и наместниците на другите патриарси; тук присъствал и младият цар Константин с майка си Ирина. Изведнъж в храма нахлул голям полк въоръжени воини, последователи на иконоборческата ерес, в която те били въвлечени от дядото на царя Константин Копроним и в която пребивавали до този ден. Подбудени тайно от неколцина епскопи и велможи, заразени от същата ерес, тези закоренели в иконоборческите заблуди воини, като се въоръжили, обкръжили църквата и нахлули в нея със силни викове.
- Няма да допуснем - крещели те, - да отхвърлите догматите на цар Константин; нека бъде твърдо и непоколебимо това, което той е утвърдил и положил за закон на своя събор; няма да допуснем в Божия храм да се внасят идоли (така наричали те светите икони); а ако някой се осмели да не се подчини на определенията на събора на Константин Копроним и като отхвърли постановленията му започне да внася идоли, тази земя ще се обагри с кръвта на епископи.
Като видели безредиците и суматохата, царицата и царят подали знак на епископите да станат от местата си - и тогава всички, които били на събора се разотишли. Но след като изминали няколко дни воините и предводителите им били наказани от благочестивата царица Ирина, както се полага, били лишени от военни звания и били разпратени по селата, за да обработват земята. След това било приготвено място за заседанията на събора във Витинския град Никея. Тук вече бил проведен Първият Вселенски събор, свикан за осъждане на ереста на злочестивия Арии, тук било решено да се съберат и сега.
Светият събор продължил 30 дни; през това време участниците се събирали и разглеждали тези места от Божественото Писание и от учението на светите отци, които имали отношение към догмата за почитането на светите икони, и на основание на Свещеното Писание и църковното предание поразявали зловерното мъдруване на еретиците. Накрая те проклели ереста на иконоборците и утвърдили почитането на светите икони; тогава настанала велика радост в светите църкви, които приели със сърдечно ликуване утвърждаването на иконопочитанието, и целият народ тържествувал, като отправял благи пожелания към царете и пастирите. Така, с голямата грижа на светейшия патриарх Тарасий и с усърдието на благочестивата царица Ирина ереста на иконоборците била отхвърлена и потъпкана, а на Църквата Христова бил даруван мир.
Свети Тарасий мъдро управлявал Църквата Божия, бил застъпник на обидените, помощник на намиращите се в беда.
Междувременно цар Константин, като достигнал двадесетгодишна възраст, по коварното нашепване на злите си съветници, отстранил от власт майка си, която до този момент мъдро управлявала цялата държава и започнал да управлява еднолично. При това, като се освободил от опеката на майка си, той се предал на излишества и започнал да води непристоен живот. Без всякакъв повод възненавидял законната си съпруга царица Мария и се разпалил от престъпна любов към друга, на име Теодотия. Царят изгонил законната царица от палатите си в един женски манастир, там я постригал насила, а сам отпразнувал брака си с наложницата си Теодотия, която му била далечна сродница по бащина линия. Този беззаконен брак бил извършен без знанието на патриарха от църковния иконом, презвитера Йосиф, който заради дръзкото си деяние впоследствие бил отлъчен от Църквата. Светейшият патриарх всячески се стараел да разтрогне този прелюбодеен брак, но не могъл, понеже царят се хвалел, че отново ще възстанови ереста на иконоборците, ако му забранят този брак. Затова свети Тарасий оставил царя да пребивава в неговото беззаконие, за да не бъде постигната Църквата Христова от още по-голямо зло. Защото светият патриарх винаги помнел, че бащата, дядото и прадядото на този цар били еретици - иконоборци, които избили много християни за почитането на светите икони. Царят, като се гневял на патриарха, всячески го притеснявал, но светителят понасял търпеливо всичко това, като благодарял на Бога и постъпвал съгласно с високия си сан на архипастир. Но след известно време царят бил постигнат от Божието възмездие. Майка му, благочестивата царица Ирина, отдавна вече виждала злото му и беззаконно житие; виждала как синът й потъпква Божия закон и е готов отново да въздигне иконоборчеството. Като обичала повече Бога и Неговата правда, отколкото собствения си син, и като се посъветвала с най-главните сановници, тя се изправила срещу сина си, задържала го под стража и го затворила в същия дворец, в който той се е родил и който бил известен под името Порфириев дворец. После заповядала да го ослепят, както пет години преди това той ослепил тримата братя на баща си: Никита, Антим и Евдоксий. Така царят, като получил наказание за делата си, умрял след боледуване. А Ирина отново приела царския скиптър и поправила всичко, което се било разстроило при царуването на сина й.
Оттогава светият Божий угодник Тарасий пребивавал в мир и тишина, като пасял ревностно словесното си стадо и като управлявал очистената от еретици Църква. От самия ден на посвещаването си той ежедневно сам отслужвал Божествена литургия и никога не нарушавал този обичай, освен поради заболяване. Когато светецът достигнал преклонна възраст, получил телесен недъг. Дори и като чувствал приближаването на кончината си, светейшият патриарх Тарасий не прекратил обичайните си занимания, докато не станал толкова слаб, че вече не можел да става от одъра. Чак тогава престанал да отслужва сам Божествената литургия.
Този светител пасъл Църквата Божия 22 години и починал през царуването на император Никифор, който се възкачил на престола след Ирина. Царят, целият народ, велможите, духовниците и миряните, и особено бедните и сиромасите, сираците и вдовиците, силно скърбели за него. Защото той бил милостив към всички, към всички се отнасял като добър пастир, любвеобилен баща и опитен наставник, на всеки помагал в беди и нещастия.
Погребали честното тяло на свети Тарасий в устроения от самия него манастир на Босфора и мнозина получавали изцеление при гроба му.
Този велик ревнител на православието се въоръжавал против еретиците иконоборци не само приживе, но дори и след кончината си. При Гръцкия цар Лъв Арменин иконоборческата ерес отново набрала сили поради това, че самият цар я покровителствал. Свети Тарасий се явил в сънно видение на Лъв и с голям гняв наредил на някой си воин Михаил да удари с меч този зловерен цар. Той замахнал и пробол царя с меча си. Лъв се пробудил в страх и трепет и изпаднал в силно недоумение. Като помислил, че в манастира на свети Тарасий се намира някакъв Михаил, който му мисли злото, той изпратил там свои хора да узнаят нещо за него. Царят не знаел, че Михаил от съновидението бил при него - той бил военачалник с прозвището Пелтек, който после поразил царя с меч в самия ден на Рождество Христово. Така загинал този злочестив цар, победен от молитвите на свети Тарасий, утвърждаващ вярата в Пресветата Троица. Амин.
http://www.focus-news.net/index.php?id=k

---

Възпоменаване на Седмия Вселенски събор едмият Вселенски събор се е състоял в Никея през 787г., свикан от благочестивата царица Ирина и Константинополския патриарх Тарасий. Повод за свикването му е зародилата се във Византия в началото на VIII в. ерес иконоборство.
    Начало на разпространяване на иконоборството като организирано движение положил византийският император Лъв III Исаврянин (717-741).
    Една от причините за появата на иконоборството е съществувалото по онова време неправилно отношение към иконите дори сред православни. Към църковното учение за почитане на светите икони започнали да примесват неправославни възгледи - и това ставало предимно сред простия народ. Мнозина от невежество придавали значение главно на външната обредност, и като се покланяли на иконите, не отправяли мисълта си към личността, изобразена на тях, а считали, че изобразените лица са неотделими от иконите. Оттук се развило суеверие, граничещо с идолопоклонство. Според някои свидетелства имало и съвсем груби изопачавания на почитта към иконите: например при кръщаване на деца някои избирали за кръстници икони вместо живи хора; духовници извършвали Тайнството Евхаристия върху икони вместо върху осветен престол; слагали в св. Причастие боя, настъргана от икони и вършели много други подобни неща.
    Едни от най - отявлените противници на православното иконопочитание по онова време били епископите Константин Наколийски, Тома Клавдиополски и Теодосий Ефески. Първият от тях оказал непосредствено влияние върху византийския император Лъв Исаврянин и го научил да гледа на иконопочитанието като на идолопоклонство.    
    През 726 г. той издал едикт (указ) против поклонението на светите икони. Първоначално заповядал те да бъдат поставяни в църквите по-високо, за да не могат хората да ги целуват, а след това наредил да се изнасят от църквите и домовете, и да бъдат изгаряни на площадите, както и да се унищожават изображенията на Спасителя, Божията Майка и Светиите, поставени в градовете на открити места или намиращи се на стените на храмовете. Тези действия на императора срещнали силна съпротива от страна на православния народ. Тогава преследването на светините се пренесло и към техните ревностни почитатели. Незабавно била издадена заповед да бъдат убивани всички, съставляващи тълпа. И мнозина, особено жени, паднали под меча на иконоборците заради любовта си към светите икони. После императорът наредил да се закрие висшето богословско училище в Константинопол, за да лиши православните от това победоносно оръжие, което те умеели да извличат от богопредаденото светоотеческо учение.
    Един от най - горещите защитници на иконопочитанието по същото време бил Константинополският патриарх Герман (715-730) ( Паметта му се празнува на 12 май) - той открито се възпротивил на иконоборската политика на императора и отказал да подпише издадения едикт против светите икони. Затова по нареждане на Лъв III св. Герман бил свален от престола, а на неговото място поставили иконобореца лъжепатриарх Анастасий (730-754). Малко по-късно императорът издал втори едикт, подписан от Анастасий, с който категорично се забранявало почитането на светите икони.
    Но иконоборската ерес била безусловно отхвърляна и осъждана на много места. На Запад папа Григорий II написал две послания до императора, с които го изобличавал и го призовавал да остави замисленото си богоборческо дело. А папа Григорий III свикал събор, който осъдил действията на императора.
    Друг изобличител на ереста бил св. Иоан Дамаскин - той изпратил от Сирия в Константинопол три обширни писма в защита на св. икони - в тях нагледно изложил догматическото учение по този въпрос и последователно разгледал несъстоятелността на тези възражения, които предлагали иконоборците в своя подкрепа.
    Синът и приемникът на Лъв III Константин V Копроним (741-775) продължил с още по-голяма упоритост борбата срещу светите икони, и дори написал против тях няколко съчинения. В 754 г. той свикал събор и го обявил за вселенски - на този събор иконопочитанието било осъдено.
    На него присъствали 338 епископи, обаче не присъствал никой от източните патриарси (Иерусалимски, Антиохийски, Александрийски); папата също отказал да изпрати свои представители.
    Вследствие на този лъжевселенски събор иконите били изхвърлени от църквите и в по-голямата си част изгорени, а живописните и мозаични изображения по стените на храмовете - заличени. Не избягнал тази участ дори великолепният Влахернски храм в чест на Божията Майка, на чиито стени от най-добрите художници бил изобразен целият земен живот на Спасителя, всички Негови чудеса и всички събития от евангелската история, завършващи със слизането на Св. Дух над Апостолите.
    Последвали нови гонения срещу иконопочитателите, сред които били и мнозина висши чиновници. Този път императорът излял всичката си злоба срещу монашеството, понеже то било силна опора на Православието. По същото време (767 г.) пострадал заради почитта към светите икони и бил убит в Константинопол св. преподобномъченик и игумен Стефан Нови. ( Паметта му е на 28 ноември) Нещо повече - Копроним решил да закрие всички тамошни монастири, и много от тях били разрушени или превърнати в казарми. По заповед на императора били изхвърляни не само иконите, но и мощите на Светиите.
    При неговия наследник Лъв IV Хазар (775-780) иконоборството до известна степен утихнало - за това спомогнала благочестивата царица Ирина, съпругата на Лъв IV. Но пълното възтържествуване на иконопочитанието настъпило едва когато тя поела управлението на империята вместо малолетния си син Константин (780-797). Най-напред тя върнала от изгнание всички монаси, заточени заради иконопочитанието, и предоставила по-голямата част от епископските катедри на ревностни иконопочитатели. След това възвърнала на светите мощи честта, която им била отнета от иконоборците. Но императрицата разбирала, че всичко това не е достатъчно за възстановяване на иконопочитанието, а е било необходимо свикването на Вселенски събор, който да осъди неотдавнашния Копронимов събор. За същото настоявал и светейшият Константинополски патриарх Тарасий (784-806), и дори го поставил като условие при избирането си за патриарх.
    Седмият Вселенски събор се състоял през 787 г. в град Никея2 и е бил открит на 24 септември в храма "Св. София"3. Присъствали наред с другите епископи и представители на Александрийския и Антиохийския патриарси, а също и двама папски легати. Председател на събора е бил Константинополският патриарх Тарасий.
    Всъщност той бил насрочен за 786 г. в Константинополския храм "Св. Апостоли", но в самото му навечерие сред иконоборски настроената войска избухнал бунт и възпрепятствал осъществяването му.
    За броя на присъствалите отци има различни свидетелства. Според някои те били 367, според други - 350, но във всеки случай броят им е надвишавал триста, понеже под съборните актове стоят подписите на 307 епископи.
    Съборът започнал с реч на св. Тарасий, а после била прочетена и императорска грамота към събралите се отци. След прочитането и преминали към разглеждане вината на епископите, замесени в иконоборството.
    След това императорският секретар Леонтий напомнил, че е необходимо да изслушат посланията за св. икони на папа Адриан до императора и до патриарха. Тези послания откриват пред нас завесата на най - дълбоката апостолска древност и изясняват как е гледала по това време на иконите светата Църква. След прочитането им представителите на папата пожелали да узнаят дали патриархът и всички членове на събора са съгласни с тях. Св. Тарасий отвърнал, че приема всичко, написано от папата.
    - Трябва да следваме това - казал той, - а да му се противоречи означава да се постъпва неразумно. И сами ние, основавайки се на Писанията, умозаключенията и доказателствата, като сме научили истината и сме я разбрали въз основа на учението на Отците, твърдо и неизменно изповядваме и ще изповядваме, съгласно древното предание на св. Отци, богоугодното почитане на светите икони. На тях ние се покланяме с гореща любов, тъй като са направени в името на Господа Бога и непорочната наша Владичица св. Богородица, св. Апостоли и всички Светии, но поклонението и вярата ще отнасяме към Единия истински Бог.
    - Целият св. събор така учи! - чули се в отговор гласове от всички страни на събралите се.
    Прочетено било също и окръжното послание на патриарх Тарасий при встъпването му на патриаршеския престол, написано от него до епископите и презвитерите в Антиохия, Александрия и Иерусалим, и ответната на него грамота на източните патриарси. След прочитането на тези послания, отците на събора единогласно заявили:
    - Ние сме напълно съгласни с тях: приемаме и почитаме с любов свещените и досточтими икони, и им се покланяме.
    В началото на следващото заседание по предложение на патриарх Тарасий било решено да се направи преглед на всички места от Свещеното Писание, от светоотеческите творения и от описанията на житията на Светиите, които могат да бъдат основание за утвърждаването на догмата за иконопочитанието. Сред последните имало твърде много повествования за чудеса, станали от св. икони и мощи. Ето някои от тях:
    В описанието на мъченичеството на св. Анастасий Персиец (628 г. Паметта му е на 22 януари. Мощите на св. преподобномъченик Анастасий Персиец били пренесени в Палестина, оттам в Константинопол, а от Константинопол в Рим) се разказва, че при пренасянето на мощите му в Кесария Палестинска, когато народът отвсякъде се стичал да ги посрещне, една жена на име Арета се усъмнила и казала:
    - Аз няма да се поклоня на мощите, донесени от Персия.
    След няколко дни светият мъченик се явил насън на Арета и я попитал:
    - Ти страдаш ли от болки в бедрата?
    Не успяла Арета да му отвърне, че е здрава, когато изведнъж почувствала, че действително я е постигнала болест. Дълго време тя силно страдала от тази необичайно появила се болка. После почувствала известно облекчение и започнала да размисля по каква причина и се е случило това. Четири дни прекарала Арета в размисъл и недоумения, а в петия ден на разсъмване отново и се явил светият мъченик и и казал:
    - Иди в Тетрапил, помоли се на св. Анастасий и ще бъдеш здрава.
    Тетрапил - местност в Константинопол, където се намирали мощите и икона на светеца, и където по това време се строила църква на негово име.     Щом я занесли на указаното място и погледнала към иконата на мъченика, тя високо извикала:
    - Наистина, това е този, когото видях насън!
    Хвърлила се на пода и дълго плакала със сълзи на разкаяние, а после станала и почувствала, че е съвършено здрава.
    След прочитането в събора на повествованието за това чудо, представителите на папата заявили, че тази икона на св. Анастасий заедно с неговата честна глава се намира понастоящем в един от монастирите в Рим, а Тавроменийският епископ Иоан добавил, че познава една жена от Сицилия, която е била в Рим и е получила изцеление от иконата на светия мъченик.
    След това Никомидийският епископ Петър съобщил за чудото, което станало от иконата на Господа Иисуса Христа в Берит, и за приведения от Евагрий разказ за чудото в Едеса от неръкотворния образ на Спасителя - то е било следното:
    Когато персийският цар Хозрой обсадил Едеса (ок. 545 г.), по негово нареждане войниците му направили огромни насипи и от тях през крепостните стени обстрелвали жителите на града. Тогава обсадените решили да направят подземни изкопи под насипите и после да ги запалят. Но огънят, който разпределяли из тези изкопи всеки път угасвал, понеже нямало приток на свеж въздух и кислород. Тогава едеските граждани взели Неръкотворния образ и го донесли в изкопаните подземни канали. Поръсили Образа с вода и със стичащите се по него капки напръскали слабо горящия огън в запалените дърва. В същия миг всички дърва били обхванати от необичаен пламък. Този пламък скоро ги превърнал на въглени, преминал към горните дървета и за кратко време унищожил всичките съоръжения на Хозрой.
    При прочитането на това повествование, четецът на Константинополската Църква казал:     - Сам аз, недостойният, когато ходих в Сирия с царските апокрисиарии, ( Представители на епископите на по-големите поместни църкви при царя, които завеждали всички отношения на своята поместна църква и нейния предстоятел с върховната власт) бях в Едеса и видях този Неръкотворен образ - християните го почитат и му се покланят.
    На следващите заседания били прочетени и много други подобни извлечения от светоотеческите творения. Когато отците на събора, по думите на патриарх Тарасий "се наситили от светоотечески свидетелства", по средата на заседанията била поставена на подобаващо място една твърде почитана икона. Всички присъстващи на събора отци застанали пред нея, целунали я и произнесли двадесет и две кратки изречения, повтаряйки всяко от тях по три пъти. В тях всички главни иконоборчески положения били осъдени и предадени на проклятие.
    Следващите заседания били посветени на разбор на определенията на лъжевселенския Копронимов събор. Този разбор бил проведен с изключителна прецизност и внимание. През цялото време докато се провеждал, неизменно присъствали две лица, представляващи сякаш двете страни: единият четял каквото било определено от лъжесъбора, а другият прочитал опровержението на онова, което било невярно в определението. Местата от Свещеното Писание, изтълкувани неправилно от Копронимовия събор, сега получили ново тълкуване. Например, от Старозаветното Писание, в защита на своите мнения иконоборците посочвали забраната в десетте Божии заповеди: "Не си прави кумир и всякакво подобие на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водите под земята; не им се кланяй и не им служи" (Изх.20:4-5).
    На това отците на събора отговорили:
    - Наредбите, казани на Израилския народ, който служил на телеца и не бил чужд на египетските заблуждения, не бива да се пренасят върху Божественото събрание на християните. Бог възнамерявал да въведе юдеите в Обетованата земя и им дал заповед: "не си прави кумир", понеже там обитавали идолопоклонници, които се покланяли на демони, на слънцето, луната и звездите, и на други твари, даже на птици, на четириноги и на различни гадини, а не се покланяли само на Истинския и Жив Бог. Когато Моисей създал по заповед на Господа скиния на свидетелството, тогава, за да покаже че всичко служи на Бога, приготвил от злато човекообразни Херувими, представляващи образ на безплътните разумни същества - Херувимите.
    Освен това, на лъжевселенския събор били изтълкувани изопачено и някои места от светоотеческите творения. В своя защита иконоборците привеждали, например, следното място от творенията на св. Атанасий Александрийски: "Как да не скърбим за тези, които почитат творението, понеже те - които виждат, се кланят на нещо невиждащо, те - които са надарени със слух, почитат нещо нечуващо? Творение никога няма да спаси творението".
    Но съборът разяснил, че св. Атанасий в даденото място е имал предвид езичниците и против тях отправял словото си; а християните никога не са служили на тварите вместо на Единия Бог - Създателя на всичко, както ги обвинявали иконоборците. Оказало се също, че иконоборците често пъти привеждали светоотеческите думи откъслечно, без връзка с предшестващата ги и следващата след тях реч - по такъв начин в тези думи би могло да се създаде впечатление за желания от тях смисъл.
    И накрая, някои от приведените изрази на иконоборческия събор се оказали напълно подправени.
    Станало ясно, че основанията, на които се основавал лъжевселенският събор за оправдаване на своите вероопределения, или са несъстоятелни, или пък недостатъчни - следователно и вероопределенията му, утвърдени на такава основа, се оказали лъжливи. Затова отците на събора в скоро време преминали към окончателното изработване на собствено съборно вероопределение. В него те счели за необходимо първо да упоменат повода за свикване на събора и за предприетите от него трудове, а след това да приведат дословно целия Символ на вярата и опровержението на всички онези ереси, които вече били осъдени от шестте предшестващи Вселенски събори, и накрая - за вечни времена да утвърдят догмата за иконопочитанието.
    "Ние определяме - гласи вероопределението - светите и честни икони да се поставят за поклонение точно тъй, както и изображението на честния и животворящ Кръст, без значение дали ще са направени от бои или от мозайка, или от някакво друго вещество, ако, разбира се, са направени по установения начин, и без значение дали ще се намират в светите Божии храмове, на свещените съсъди и одежди, на стени или дъсчици, или в домовете и при пътищата, а също така без значение дали това ще са икони на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос или на непорочната наша Владичица св. Богородица, или на честните Ангели и на всички свети и праведни мъже. Колкото по-често те стават с помощта на иконите предмет на нашето съзерцание, толкова повече онези, които гледат към тия икони, ще се подбуждат към възпоменаване и на самите първообрази, ( Т.е. на тези, които са изобразени на иконите) ще придобиват по-голяма любов към тях и ще бъдат повече подбуждани да им въздават целуване, почитание и поклонение, но съвсем не това истинско служение, което, според нашата вяра, подобава само на Едното Божествено естество. Онези, които гледат към такива икони, получават вътрешно желание да им принасят тамян и да поставят свещи в тяхна чест, както това се е правило в древност, защото честта, въздавана на иконата, се отнася към нейния първообраз, и онзи, който се покланя на иконата, се покланя на личността, изобразена на нея". "Тези, които се осмеляват да мислят или да учат по друг начин, ... ако са те епископи или клирици", трябва да бъдат "низвергвани", "а ако са иноци или миряни", трябва да бъдат отлъчени.
    Съборът завършил с прослава на Господа от страна на всички епископи, началници, воини и други граждани на Константинопол, запълнили в несметно количество залите на двореца. Преписи от деянията на събора били изпратени на папата, на източните патриарси, на императора и императрицата, и на всички епархии от Константинополския патриархат.
    Така тържествено завършил Седмият Вселенски събор, който възстановил истината и иконопочитанието.
http://manastir.narod.ru/Oct/JOct11b.htm