Честваме св. 42-ма мъченици, пострадали в Амория

06.03.2008

 Тези Христови мъченици били военоначалници и пострадали за вярата през 840 г. в град Амория, в малоазийската област Фригия. През ІХ век, при управлението на византийския император Теофил (829-842), този град дълго бил от мохамедани. Християните се защитавали смело и врагът щял да отстъпи, ако между жителите на града не се намерил предател. Очаквайки голяма награда за предателството, той показал на мохамеданите уязвимата стена на крепостта и по такъв начин градът бил превзет.  И опожарен. По-голяма част от жителите и войниците били избити или отведени в робство. Победителят заповядал  да затворят в тъмница главните военоначалници. Те били 42-ма души. Църквата почита еднакво паметта на всички тези мъжествени вождове, които се оказали и добри войници, и верни служители на Христа.

За тях предстояло тежко изпитание. Напразно император Теофил предлагал за тях богат откуп. Победителят отказвал всякакъв откуп: той искал най-вече да принуди християните да се отрекат от вярата си и за тази цел употребил всички средства. В мрачната тъмница постоянно идвали пратеници на мохамеданския началник, за да ги убеждават да се отрекат от Христа и да приемат исляма. Врагът действал ту чрез заплахи и строгост, ту чрез ласкави думи и обещания. Но християните, понасяйки жестокото изпитание, все повече и повече укрепвали духом. Те търсели сила и утеха в постоянната молитва и благодарели на Бога, Който им пратил страдания и чрез това им посочил средство да загладят прегрешенията си. Те всички радостно и спокойно очаквали смъртта, за да се съединят с Господа Иисуса Христа и да придобият вечните и неизказани блага на Небесното Царство. Накрая те били осъдени на смърт и посечени с меч. А Светата Църква ни учи да ги облажаваме така: „Новопоявилите се звезди на вярата, пострадали усърдно за Христа, да увенчаем всички с похвални венци; молещи се на Христа за нас, те са като стълпове и крепост на християнското военоначалие.”

Нека, колкото можем по-често да прибягваме с молитва към тези Христови изповедници. И не само към тях, но и към всички Божи угодници. Защото „скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии” (Пс. 115:6). Вижте колко поучителни неща пише в своите дневници дивният молитвеник и чудотворец от края на ХІХ и началото на ХХ век – св. отец Иоан Кронщадски:

„Божиите светии са големи търговци, богати на всякакви душевни съкровища, на всякакви добродетели: кротост, смирение, въздържание, търпение, богата вяра, надежда и любов. Затова и ние просим техните свети молитви - като бедни от богатите, - да ни помогнат в нашата духовна бедност, да ни научат да се молим и преуспяваме в християнските добродетели; и понеже имат дръзновение пред Бога, да се молят за опрощаване на нашите грехове и да ни предпазват от нови. Ходим в магазините на земните търговци, за да купуваме стоките им: как да не се обръщаме към небесните търговци с усърдна молитва, все едно със сребро и злато, как да не си купуваме от тях ходатайство пред Бога да ни прости греховете и ни дари различни християнски добродетели! Струва ми се, това е съвсем естествено.  

Призовавай светиите с непосрамваща вяра и нелицемерна любов, ако искаш да те чуят и да изпълнят молбата ти. Помни: всеки търси подобен на себе си. Светиите са угодили на Бога с вяра и любов, същото искат и от тебе. Към вярата и любовта прибави и подобаващото им благоговение.
 
Как ни чуват светиите? Чуват ни, защото са едно с нас в Светия Дух - "и те да бъдат в Нас едно" (Иоан. 17:21), като членове на едната Божия Църква, възглавявана от единия Христос, одушевявана от единия Дух Божий. Светиите ни виждат и чуват в Светия Дух така, както ние с телесните очи и уши виждаме и чуваме посредством светлината и въздуха; но нашите телесни слух и зрение далеч не са съвършени в сравнение с духовните слух и зрение: на далечно разстояние ние твърде много предмети не виждаме и твърде много звуци не чуваме. Духовното зрение и духовният слух са съвършени: от тях не се изплъзва нито едно движение на сърцето, нито една мисъл, нито една дума, намерение, желание, защото Божият Дух - в Който пребивават, виждат и ни чуват светиите - е всесъвършен, всезнаещ, всичко вижда и чува, защото е вездесъщ.

Ти недоумяваш - как ни чуват от небесата светиите, когато им се молим. А слънчевите лъчи как се накланят от небесата до нас и светят навсякъде, по цялата земя? В духовния свят светиите са същото, каквото са слънчевите лъчи във веществения свят. Бог е вечното животворящо слънце, а светиите - лъчите на това умно Слънце. Както Господните очи постоянно гледат земята и родените на земята, така и очите на светиите не могат да не се обръщат натам, накъдето е обърнат промислителният взор на Господа на творението, и където е тяхното съкровище (телата им, делата им, свещените места, лицата, които са им предани). "Защото дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви." (Мат. 6:21) Ти знаеш колко бързо вижда сърцето, надалече и ясно (особено предметите от духовния свят); забележи това във всички познания, особено в духовните, където твърде много се усвоява единствено чрез вярата (видяно със сърцето). Сърцето - това е окото на човешкото същество; колкото е то по-чисто, толкова по-бързо, по-надалече и по-ясно вижда. Но у Божиите светии това душевно око още в живота е доведено до възможната за човека чистота, а след смъртта, когато те се съединяват с Бога, то - чрез Божията благодат - става още по-светло и по-обхватно в границите на своето зрение. Ето затова светиите виждат твърде ясно, нашироко и надалече; виждат нашите духовни нужди; виждат и чуват всички, които ги призовават от все сърце, т.е. тези, чийто мислен взор е устремен право към тях и не помръква, не се затъмнява по време на устремяването си от съмнение и маловерие, когато сърдечните очи на молещите се съвпадат, така да се каже, с очите на призоваваните. Това е тайнствено зрение! Опитният разбира какво се говори. Затова, колко леко е да си във връзка със светиите. Стига само да очистиш зрението на сърцето, да го устремиш право към някой светия, да помолиш каквото ти е нужно - и ще бъде. А Господ какво е по отношение на зрението? Той целият е зрение, целият е светлина, целият е знание. Той винаги изпълва небето и земята и на всяко място вижда всичко. "Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите." (Притч. 15:3)
Божиите светии са близко до вярващите сърца и, като най-искрени добри приятели, на мига са готови за помощ на верните и благочестивите, които ги призовават с вяра и любов. Земните помощници в повечето случаи трябва да пращаме да ги викат и понякога дълго чакаме, докато дойдат, а за тези духовни помощници не трябва да пращаме и дълго да изчакваме: вярата на молещия се в миг може да ги постави до самото ти сърце и според вярата може да получиш пълна помощ - разбирам духовна. Това, което говоря, говоря го от опит. Разбирам - бързо освобождаване от сърдечните скърби чрез застъпничеството и закрилата на светиите, особено чрез застъпничеството на нашата Владичица Богородица.
Ако призоваваш който и да е светец, съмнявайки се, че той е близо до теб и те чува, а сърцето ти се свие притеснено, преломи себе си, или по-добре казано, тутакси преодолей с помощта на Господа Иисуса Христа загнездения в сърцето ти клеветник (дявола), призови светията със сърдечна увереност, че той е близо до тебе в Духа Светаго и чува твоята молитва: веднага ще ти стане леко. Тежестта и мъката в сърцето по време на молитва произлизат от неискреността, от лъжливостта и лукавството на нашето сърце, също както и в обикновен разговор с хората ние се чувстваме вътрешно неловко, когато разговаряме с тях не от сърце, неистинно, неискрено. "Мъчно е за тебе да риташ срещу ръжен." (Деян. 26:14) Винаги и навсякъде бъди искрен по сърце и винаги ще имаш мир в сърцето си, но най-истинен бъди в беседата си с Бога и със светиите, "понеже Духът е истина". (І Иоан. 5:6)

Щом ние, грешните, молим и умоляваме Господа за себе си и за другите; щом още докато живеят на земята светиите се молят за другите и изпросват от Бога нужното за тях, то колко повече - когато светиите се преселят във вечността, и там са лице в лице с Бога. Поради силата на великата ходатайствена жертва на Божия Син, имат силата на ходатайство, по благодатта на Господа Иисуса Христа, и молитвите на светиите, особено на Пречистата Негова Майка. - Това е въздаяние от Господа за заслугите на светиите.

Забележително: днес се усъмних - защото лукавият ме подтикна, разбира се, - в един израз от една молитва, а именно: "Един имаш власт да прощаваш греховете по молитвите на Пречистата Твоя Майка и всички светии" (З-та молитва за жена родилка в Първия ден) и бях посрамен в своето мъдруване: врагът ме срази, препъна, смущавайки ме по време на обществена молитва. Какво съгреших в мисълта си? - Аз помислих: "Как така Бог има власт да прощава грехове заради молитвите на Своята Пречиста Майка и на светиите, а не Самият Той, независимо?" Разбира се, има власт и без молитвите на другите, Той единствен има власт, но за да почете високите добродетели на светиите, особено на Своята Пречиста Майка, които като Негови приятели са Му угаждали до последния си дъх в земния живот, Той приема тяхното молитвено застъпничество за нас, недостойните, за нас, които често трябва да затваряме уста поради големите си и чести грехопадения. Припомнете си Моисей, който се застъпи за еврейския народ и изпроси живота му от разгневения Господ. Кой ще отрече, че и без Моисей Бог би могъл да пощади Своя народ - като му дари продължение на живота - но тогава Господ би бил, тъй да се каже, неправосъден, дарявайки на тях, недостойните живота, живот, след като Самият е решил да ги погуби; но когато започнал да ги защитава Моисей - човек праведен, кротък и смирен, - взорът на правосъдния Бог се успокоил пред праведника, пред любовта му към Бога и към своя народ, и заради неговите заслуги Господ помилвал недостойните, заради праведника - неправедните. Тъй и сега, заради молитвата на Своята Пречиста Майка Той милва и нас, които поради огромните си и непрестанни грехове и беззакония, сами по себе си не сме достойни за Неговата милост. "Да се изправеха пред лицето Ми дори Моисей и Самуил, душата Ми пак няма да се приклони към тоя народ" (Иер. 15:1), казва Господ на Иеремия за иудеите. От това се вижда, че Господ приема ходатайството на светиите за недобрите хора, когато греховете им не превишават мярата на Божието дълготърпение.

На какво основание просим молитвите на светиите за себе си и те наистина ли се молят за нас, и действена ли е тяхната молитва? Сам Бог направо е изявявал волята Си на някои хора, които не са имали Неговата близост, например на Авимелех, който взел жената на Авраама, било заповядано да проси от Авраам той да се помоли за него; Иов се молил за своите приятели по явно откровение на Божията воля; молили са се Моисей, Самуил, Илия, всички пророци; Сам Господ, в човешкото Си естество, се е молил на Небесния Отец за Петър и за всички ученици. Светиите са заслужили да бъдат ходатаи за нас пред Бога със своите добродетели, със заслугите си като Негови угодници. Ако на земята справедливостта изисква някой човек, близък до Бога, да се помоли за другите (например свещеникът за хората), то защо не и на небесата? Всички светии са живи в Бога и заради нас - като виждат в Бога нашите нужди, съчувстват ни и са готови, поради нашите молитви, да ни помагат. Защо поради нашите молитви, а не иначе? Затова, да ни утвърдят във вярата и молитвения подвиг.

Когато призоваваме светиите в молитва, да произнесем името им от сърце вече означава, че сме ги приближили до самото си сърце. Проси тогава, без да се съмняваш, молитвите им и застъпничеството за тебе; те ще чуят и ще представят бързо, в миг, молитвата ти пред Владиката, пред Съществуващия навсякъде и Знаещия всичко...
Името на светиите, от членоразделни звуци, представлява все едно плътта на светеца или светицата... Сякаш в нашите устни в умален вид се отразяват съществата от горния и долния свят: - и всичко това чрез вярата, чрез вечно съществуващия Дух Свети, Който е навсякъде и всичко изпълва.

Когато призоваваме или прославяме светите Божии угодници, трябва да ги призоваваме или прославяме от все сърце, с пламенна душа; и така да ги доближим до себе си, да се доближим до тях и доколкото е възможно, да се уподобим на тях: защото те тогава са с нас и за нас, когато ги призоваваме или прославяме с чисто сърце, и възнасят молитвите ни към Бога.

Господи! В молитва за нас пред Тебе привеждаме светиите, тези духовни благовония, това миро от Твоите аромати! Приеми техните благоухаещи от любов и чистота молитви за нас и ни избави от греховната смрад, защото нашите сърца са нечисти и устните скверни, и ние сме недостойни за най-сладостния разговор с Теб. Всичко у нас е земно, тленно, скверно, лукаво, а те, Твоите светии, са най-чисто миро, и най-много - Твоята Пречиста Майка, Твоят одушевен светлоносен палат, по-чиста от слънчевите светлини, по-благоуханна от всички аромати, защото с благоуханието на Нейната святост, на нейните божествени добродетели, са преизпълнени небето и земята.”


Ред. – Владимир Дойчев
http://bgnewsroom.com/