Муромска икона на Божията Майка
Празнува се на 12/25 април.


   Легендарният княз Ярослав, при свето Кръщение - Константин, който покръстил муромските жители в светлите води на Ока, донесъл със себе си от Киев и дивна икона на Пресвета Богородица и я поставил в муромската църква „Св. Благовещение", която построил на мястото, където бил убит синът му Михаил.

  Муромската икона е прославена с много чудеса. Веднъж, когато тълпа езичници обкръжили княжеския терем1, желаейки смъртта на христолюбивия си владетел, той, като се помолил на Бога и като взел в ръце тази икона, смело излязъл при тълпата. Благодатта, която излизала от лика на Пречистата, смекчила загрубелите сърца. Смиреното безстрашие на княза така поразило бунтовниците - езичници, че те, потресени, сами пожелали да приемат светото Православие, като се избавили от „идолската измама".   Ревностен помощник на княз Константин бил синът му Фьодор. Князът починал през 1129 година и бил погребан там, където почивали синовете му Михаил и Фьодор - в храма „Св. Благовещение", пред лика на Пречистата. През 1553 година били намерени нетленните мощи на благоверните князе Константин, Михаил и Фьодор, които и досега почиват в манастира „Св. Благовещение" в Муром.    Утвърждаването на християнството в муромско-рязанските земи през ХШ-ХIV век е неразривно свързано и с името на Рязанския светител Василий. Мощите му са били намерени през 1609 година, но „Повестта за Рязанския епископ Василий" е била известна още в средата на XVIвек. В нея се разказва как Василий, изгонен от Муром, взел в ръцете си Муромската икона на Божията Майка, донесена съгласно преданието от Киев, и върху мантията си плавал по Ока срещу течението на реката от Муром до Рязан. На иконите на светителя обикновено се изобразява точно този епизод на чудесно преместване на владиката. В житието на муромските чудотворци Константин и чедата му, публикувано в Пролога при датата 21 май, се намира следният разказ за този угодник:   „Много години след преставянето на благоверния княз Константин и на чедата му и след занемаряването на град Муром от неверни хора, а също така и много години след благоверния княз Петър и благоверната княгиня Феврония, благоверният княз Георги Ярославич пристигнал от Киев в Муром и се установил там. Същото направили и болярите му. Княз Георги Ярославич обновил първосъздадената тамошна църква „Св. Благовещение" и втория храм „Св. мъченици Борис и Глеб", и поставил епископ на име Василий, мъж праведен и благочестив. Жителите на Муром поради някакво „подозрение относно живота на Василий" започнали да настояват за неговото преместване в Рязан. Праведникът напразно доказвал невинността си - безразсъдните искали да го умъртвят. Тогава Василий казал:   - Отци и братя, дайте ми малко време до утре, до девет часа сутринта. Кротостта на пастира поразила народа. Всички се разотишли по домовете си. Благочестивият архипастир се молел цяла нощ със сълзи в храма „Св. Борис и Глеб", а сутринта отслужил света Литургия, отишъл в църквата „Св. Благовещение" и отслужил там молебен пред иконата на Пречистата, която е била донесена някога от княз Константин от Киев. Като възложил надеждата за спасението си на Пресвета Богородица, Василий взел чудотворната й икона и тръгнал с нея от църквата и епископията си към река Ока. Изпращали го велможите на града и цялото местно население и искали да му дадат ладия, с която да отплава. А той, стоейки с Богородичната икона на брега, съблякъл мантията си и я постлал върху водата, стъпил върху нея, носейки иконата на Пресвета Богородица, и веднага бил понесен от силен вятър заедно с Богородичната икона нагоре срещу течението на реката. Като видели това чудо, гражданите на Муром започнали да викат:   - О, свети владико Василий, прости на нас, грешните твои раби!   И свети Василий мигновено изчезнал от очите на муромското население нагоре по течението на река Ока. Това чудо се случило в девет часа сутринта. А същия ден, в три часа следобед, светителят бил донесен до мястото, което днес се нарича Стари Рязан. Защото тогава рязанските князе пребивавали там. Великият рязански княз Олег посрещнал владиката с кръстове и с цялото духовенство и приел светият праведен епископ Василий, радвайки се заедно с всички православни християни". От стария Рязан светителят се преместил в днешния Рязан, където тогава е бил Преславл Рязански, и там утвърдил катедрата си. Там е била пренесена и чудотворната икона. Опис на Успенския събор, направен през 1638 година, съобщава, че над „гробницата" на владиката Василий се намира „иконата на Пречистата Богородица „Умиление", и иконата „Моление на Муромския и Рязански епископ Василий". Съгласно описания от XIXвек чудотворната Муромска икона е нарисувана в древновизантийски стил, на страничните полета на иконата са изобразени Василий Парийски и преподобна Мариамна. По размери не е голяма (32 х 29 см). Младенецътдокосва с десницата Си брадичката на Майка Си. Чудотворната икона е била пъхната в друга икона (с размери 131 х 65 см), на страничните полета на която са били изобразени фигурите на светителите Василий Рязански и Московския митрополит Йона.   След 1919 година Муромската чудотворна икона е изчезнала безследно.


                           Тропар, глас 4    Днес град Муром светло блести, защото прие като слънчево сияние, Богородице, Твоята чудотворна икона, към която прибягваме сега и Ти се молим: о, Пречудна Владичице Богородице, моли се на въплътения от Теб Христос, нашия Бог, да запази този град и всички християнски градове и страни невредими от всички вражески нападения и да спаси душите ни като Милосърден.                             Молитва   О, Пресвета Дево, Майко на Господа на Небесните Сили, Царице на небето и земята, Всемощна Застъпнице на нашия град и страна! Чуй нас, молещите се, и измоли от Бога, Твоя Син, за пастирите ни - ревност и бдение за душите, за градоначалниците - мъдрост и сила, за съдиите - правда и нелицеприятност, за наставниците - разум и смиреномъдрие, за съпрузите - любов и съгласие, за децата - послушание, за обижданите - търпение, за обиждащите - страх Божи, за скърбящите - благодушие, за радващите се - въздържание. А на всички нас изпрати дух на разум и благочестие, дух на милосърдие и кротост, дух на чистота и истина. О, Пречиста Владичице! Бъди милосърдна към немощните Твои люде: събери разпръснатите, насочи заблудилите се към правия път, излекувай болните, подкрепи старостта, оцеломъдри младите, възпитай младенците и погледни всички ни с очите на милостивото Си застъпничество. Бъди милостива към нас тук и на Страшния Съд на Твоя Син. Защото Ти, Владичице, си слава на небесните и надежда на земните. След Бога Ти си нашата Надежда и Застъпница на всички, които прибягват с вяра към Теб. Затова Ти се молим и сами себе си един другиго и целия си живот на Теб като на Всемогъща Помощница предаваме сега и винаги и във вечните векове. Амин.

1 Терем - къща във вид на кула в древна Русия.