На 9 май християнската църква въвежда тържественото честване на летния Никулден през ХІ в. Тогава, поради османското нашествие, светите мощи на Николай Чудотворец били преместени от балканските земи в италианския град Бари. Българите почитат празника против суша и природни бедствия и го наричат “Сухи свети Никола” или “Лятна Никулка”. На този ден строго се спазва забраната за всякаква домашна и полска работа, защото в противен случай светецът ще накаже хората, като изпрати градушка. Колят курбан мъжко животно - жертва за св. Никола. Кръвта на животното трябва да изтече до оброка на светеца или в средата на нивата. Навсякъде се устройват богати празнични угощения за цялото село.
За да дойде така нужният за реколтата дъжд, в западните български земи се изпълнява обичай, познат с различни имена - “Кръстоноше”, “Скръсти”, “Покръсти”, “Кърсти”. Рано сутрин на Лятна Никулка момите, облечени в стари черни дрехи се събират около черквата и я обикалят три пъти. Пеят обредни песни, с които молят светците да изпратят дъжд и влага: “Кръстоноше, кръстаре, помагай, свети Николо, да зароси ситна роса, да напои равно поле!”
След отслужване на литургия и осветяване на водата свещеникът повежда всички из селското землище – по нивите, градините, бостаните, посещават оброчища и параклиси, спират под стари вековни дървета, приемани за свещени. Шествието се предвожда от момците, които носят църковния кръст и хоругвите. Попът ръси наоколо светена вода и прави маслосвет на водоизточниците и на свещените дървета. Накрая всички се нареждат около празнична трапеза в чест на Летния св. Никола. Този обичай се изпълнява и днес, когато настъпи дълга суша, заплашваща да унищожи реколтата.