Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2008 07:45 - Едно загубено православно съкровище за втори път.
Автор: miraculousreligion Категория: Изкуство   
Прочетен: 5475 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 16.06.2008 10:56


http://kliment.blog.bg/
image Име: Kliment Yordanov

07.06 17:06 - Възнесение Христово и православните богослужения Твърде малко православни християни, участващи в празничните богослужения или отбелязващи църковните празници домашно, спират мисълта си върху същността на спомняното от църковния календар евангелско събитие.
Какво в действителност пра... Категория: Други
Прочетен: 108 Коментари: 3
Последна промяна: 07.06 21:45 
05.06 22:23 - Възнесение Христово Днес Църквата спомня евангелското събитие на Христовото Възнесение. Присъствието на празнично богослужение означава не само спомен за събитието от свещената история, но и мистичо участие в него, духовно преживяване на събитието.
Чрез ... Категория: Други
Прочетен: 86 Коментари:

Последна промяна: 05.06 22:24 03.06 11:50 - Тъжна вест Получавам от отец архимандрит Сава тъжната вест за отец Сергий Язаджиев.
Бог да прости архимандрит Сергий и всели душата му в селенията на праведните! Въпреки критичните ми забележки по неговата книга за икуменизма, аз искрено уважавам по... Категория: Други
Прочетен: 130 Коментари:

30.05 22:02 - Климентино - шедьовърът на Анима меа Онези, които намират време и желание да спрат поглед в блога ми, ще да са забелязали появата на един полу-анонимен коментатор anima mea . С тази високообразована личност сме в два враждуващи помежду си църковни лагера и при все това, той... Категория: Други
Прочетен: 210 Коментари: 11
Последна промяна: 31.05 06:56 
28.05 19:17 - Размисли за Църковно-народния събор
"Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?" (Мат. 7:16).
"Няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод... Всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръ... Категория: Други
Прочетен: 278 Коментари: 16 
Последна промяна: 29.05 22:12 
26.05 10:18 - един разпращан текст с напразни очаквания Благодаря на всички онези, които тези дни ми изпратиха един текст. Благодаря искрено, защото съм убеден, че текстът ми е адресиран с най-добри чувства.
Аз вярвам искрено в Бог и се стремя да се предам изцяло на Неговата воля, смирявайк... Категория: Други
Прочетен: 199 Коментари: 16
Последна промяна: 26.05 10:21 
24.05 10:04 - Честит празник! Спомняйки си великото дело на светите братя Константин-Кирил Философ и Архиепископ Методий Моравски, честитя на всички светлия празник на българската просвета и култура, на славянската писменост, дух и духовност - 11 / 24 май.

За първи п... Категория: Други
Прочетен: 156 Коментари: 13 10.05 04:50 - problem Blagodaria na onezi, koito prodaljavat da poglejdat v bloga mi i chieto glasuvane priemam kato svoeobrazen pozdrav. Za sajalenie, imam tehnicheski problemi i skoro niama da moga da se poiaviavam na blog horizonta. Tova shte reche, che ni... Категория: Други
Прочетен: 313 Коментари: 21 
26.04 18:17 - Христос Възкръсна! ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА!

Отново вселената е озарена от неземната светлина на Празника на празиниците и Тържеството на тържествата - славното и всеспасително Възкресение Христово. Категория: Други
Прочетен: 399 Коментари: 27 26.04 16:36 - Огънят в Иерусалим "Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона" (Мат. 16:1-4)
Тези евангелски думи визират онези, които търсят чудо само заради чудото. Истинското чудо би трябвало да предизвика у ... Категория: Други
Прочетен: 177 Коментари: 12
Последна промяна: 28.04 05:07 
26.04 16:17 - как да си обясня? Докато преглеждах някои блогове, забелязах, че моят блог си промени "лицето". Смени се шрифтът и коментарите се появяват в зелено и кафяво. До този момент не беше така. Всичко блогове ли са променени? Категория: Други
Прочетен: 89 Коментари:
26.04 15:03 - Велика Събота Днес е Велика Събота. Този ден се явява свързващ Велия Петък на Христовото разпъване с Великия неделен ден на славното Христово Възкресение.
В съзнанието на православните християни се открояват Разпятието и Възкресението, но се забравя з... Категория: Други
Прочетен: 97 Коментари:
20.04 14:17 - Вход Господен в Иерусалим "Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница" (Зах. 9:9).
С тези думи, старозаветният прор... Категория: Други
Прочетен: 226 Коментари: 8
Последна промяна: 20.04 14:21 
19.04 20:24 - Лазарки - клип Безкрайно благодаря на maymi за този неин подарък. Бог да й въздаде стократно!
Принципно съм критично настроен към всякакви нехристиянски примеси в църковните празници. Лазаруването е типично за българите отбелязване на днешния църковен п... Категория: Други
Прочетен: 170 Коментари: 6
Последна промяна: 19.04 21:07 
19.04 17:03 - Лазаровото възкресение Това събитие ни е възвестено от ап. Йоан Богослов (11:1-44). Другите трима евангелисти - Матей, Марк и Лука не споменават за него. В науката, евангелистите Матей, Марк и Лука са наречени синоптици защото евангелията им се преповтарят, съ... Категория: Други
Прочетен: 169 Коментари: 2
Последна промяна: 19.04 20:43

Sat, 19 Apr 2008 14:08:12 +0300

"Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще лживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре во веки" (Иоан. 11:25-26). Православните българи празнуват Лазаровден. Какво в действителност празнува д...
Развръзката на Авраамовото жертвоприношение

Thu, 17 Apr 2008 00:48:41 +0300

Жертвата в Стария Завет била най-вече символично признаване на Божията власт над живота. Само Бог има властта да определи срока на земния живот на всяка твар. Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме! Бог...
Жертвоприношението на Авраам

Tue, 15 Apr 2008 17:03:09 +0300

Библейският епизод за принасянето на Исаак в жертва има дълбоко и първообразно значение. Гледайки неподготвени една картина или църковна стенопис, пресъздаващи Авраамовото жертвоприношение, могат да ни побият тръпки. За да потънем в дъл...
Жертвоприношението на Авраам

Mon, 14 Apr 2008 17:19:37 +0300

Един от най-драматичните моменти в Свещената история е този с Авраамовото жертвоприношение. Според библейския текст, Бог поискал от Своя верен служител Авраам да Му принесе в жертва любимия си син Исаак. Андрея дел Сарто, "Жертвопр...
Самоубийството в светлината на Библията

Wed, 09 Apr 2008 06:35:17 +0300

На 19 март медиите във Франция привлякоха за сетен път вниманието с новината за смъртта на Шантал Себир (Chantal Sйbire). Поради мъчително страдание от неизлечим тумор (esthesioneuroblastome) тя пристъпва към преждевременен ...
Тайната на страданията

Mon, 07 Apr 2008 17:12:28 +0300

И.Е.Репин "Иов и неговите приятели" , 1869 г. Библейската книга Иов заема особено и неповторимо място в Свещеното Писание. Съзерцавайки картината на И. Репин, озаглавена « Иов и неговите приятели», човек е принуден ...
"Пейте на нашия Бог, пейте..."

Wed, 02 Apr 2008 15:08:14 +0300

Народната мъдрост казва, че който пее, зло не мисли. Не съм убеден много в тези думи, но така или иначе, музиката може да възвисява духа. Някои смятат, че във вечността звучи непрекъсната музика. На любителите на религиозната музика бих ж...
"Пейте на нашия Бог, пейте..." - полуостровът на Ангелите

Tue, 01 Apr 2008 15:42:50 +0300

Атонският полуостров, известен ни още като Света Гора е признат като особена територия на Св. Богородица. Статутът на тази малка монашеска република е особен. Някога, тази благословена земя е влизала в територията на Велика България. Бог...
"Пейте на нашия Бог, пейте..."

Tue, 01 Apr 2008 14:43:59 +0300

Православното църковното пение е особен дял в музикалното изкуство. То е свързано с богослужебните текстове и е пропито с особен, неповторим колорит, побирайки всичката дълбочина на православното вероучение. Богослужебното пение било позн...
Неделя Кръстопоклонна

Sun, 30 Mar 2008 19:55:43 +0300

Днешният  трети неделен ден на Великия пост е посветен на Кръста Христов. Намирайки се в средата на постния подвиг, Църквата предлага пред молитвения ни поглед тържествено поклонение на тази християнска светиня, за да се у...
WHO IS MR PUTIN ?

Wed, 26 Mar 2008 18:38:58 +0200

Може ли да се вярва на този клип? Аз съм смутен, най-меко казано.
Салвадор Дали - "Изкушението на свети Антоний"

Fri, 21 Mar 2008 22:11:08 +0200

Какво означава тази загадъчна дума "изкушение" и как да разбираме смисъла й дори в молитвата "Отче наш"? В буквалния си смисъл, изкушението е опитно преживяване. Изкушенията биват физически и нравствени, а според терми...
Смоленски епископ Тихон

Fri, 21 Mar 2008 10:29:31 +0200

Не помня по какъв повод влязох в личен контакт с покойния епископ Тихон. Твърде често го виждах да се черкува в ставропигиалния храм-паметник "Св. Александър Невски" . Възможно е да съм го заговорил от името на тогавашния русен...
"Клепалото бие" - за lassin

Thu, 20 Mar 2008 22:21:11 +0200

Преди време бях поместил в блога си стихотворението на Иван Вазов "Клепалото бие". Изненадан от коментарите, искаше ми се да споделя с читателите на блога ми част от светлите ми, незабравими и никога вече неповторими споменни, ...
Причастието на Ерколе де Роберти

Wed, 19 Mar 2008 12:44:49 +0200

Специалистите предполагат, че картината на ферарския художник Ерколе де Роберти "Светото Причастие" или "Тайната вечеря" ще да е завършена през 1490 г. Независмо от ранната си смърт (1450 - 1496), Ерколе де Роберти ост...
Мюсюлмански духовници от цял свят ще се съберат в Ловеч

Tue, 18 Mar 2008 22:54:47 +0200

Според информацията на портала Pravoslavie.bg въпросното събрание ще се състои на 13 април. Не зная мотивите за този избор на България и особено на Ловеч. От наблюденията си във Франция констатирам, че мюсюлманите са по-религиозни от жри...
Разпятието на Салвадор Дали

Tue, 18 Mar 2008 11:50:57 +0200

Разпънатият на кръста и Възкръснал Спасител доказа, че смъртта не е краят на човека, а само преход към друго ниво на живот. Жертвайки Се, Христос указва на Своите последователи пътя, водещ към вечния живот. Нека не се боим от житейските ...
Запазено от мен Написана на : 2008-06-07 20:40:44 http://www.sibir.bg/blog/Avangardi/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=106078

Възнесение Христово и православните богослужения

image


Твърде малко православни християни, участващи в празничните богослужения или отбелязващи  църковните празници домашно, спират мисълта си върху същността на спомняното от църковния календар евангелско събитие.

 Какво в действителност празнуваме на 40-я ден след Великден?

 Православната Църква напомня чрез тържественото си богослужение евангелското събитие, свързано с последния момент от Христовото пребиваване на земята.

 Последното явяване на Възкръсналия Спасител, което преминало във възнасянето Му на небето, е описано по-подробно от евангелист Лука. По-кратко говори за същото събитие и евангелист Марк. Това събитие имало своето място в Иерусалим. След Възкресението Си Христос Се явявал на учениците си в продължение на 40 дни, учейки ги за Царството Божие, както за това ни съобщава евангелист Лука в първата глава на книгата Деяния на светите апостоли (1:2-5).

 Господ наредил на апостолите да не напускат Иерусалим докато не се облекат със силата на Св. Дух.

 Възкръсналият Спасител извел учениците Си извън Иерусалим във Витания, на източния склон на Елеонската планина.

 Според евангелското свидетелство, Иисус Христос вдигнал ръцете си за благословение и благославяйки учениците Си, започнал да Се отделя от тях и Се възнесъл в небесната висота.

 Очевидно, Ввъзнасящият Се Спасител е произнесъл някакви слова, както било прието в Стария Завет, но евангелистът не ни е оставил тези последни думи. Символичното действие на издигане ръцете при благословение ни е известно от книгата Левит (9:22).

 В действителност, в този миг на Христовото Възнесение станала фактическата раздяла на Божествения Учител с Неговите ученици. Обикновено, раздялата предизвиква тъжни чувства. Евангелистът ни уверява, че апостолите се върнали в Иерусалим «с голяма радост» (Лук. 24:52).

 Благочестивият християнин или духовният човек, който вярва в Бог не от суеверие, а разумно с желание за духовното си усъвършенстване и достигане крайната цел – душеспасение, е изправен пред много въпроси, които евангелското събитие предизвиква.

 Нима с Възнесението Си Христос е изоставил апостолите, респективно всички нас и света?

 Защо прощалната страница на Евангелието не е действително печална? Защо тази раздяла не е напълнена с плач и с прощални слова?

 Други евангелски думи ни дават нужната светлина за да разберем, че с Възнесението Си Христос не е отсъстващ :

« Аз съм с вас през всички дни до свършека на света» (Мат. 28:20).

 Пред християните от всички деноминации стои въпроса какво  е оставил Иисус Христос след Себе Си?

 Протестантският рефлекс би отговорил моментално: «Евангелието»!

 Православното съзнание, което за разлика от протестантското признава не само Писанието, но и Преданието с еднаква авторитетност, би възразило: «Не е ли твърде прибързан евентуалният протестантски отговор, отъждествявайки Христа Спасителя с книгата за Него?»

 Подобна протестантска доктрина не ограничава ли Христовото дело с един сборник от текстове?

 Въпросът може да се перефразира и да звучи: какво са получили и усвоили апостолите от Иисус Христос?

 Нима апостолите са поучили само знания, които днес ние придобиваме в часовете по «Закон Божи» , респективно на «библейските курсове» или  както Синодът на Б.П.Ц. иска да задължи държавата да ни ги предава в часовете по религия?

 Не ни ли е дал Христос нещо несравнимо повече, което не е написано и не се предава текстуално, а се преживява таинствено в благоговеен молитвен трепет?

 В доктриналното неразбирателство между православни и римо-католици от една страна, а от друга страна всички разновидности на протестантизма, малко се замисляме над въпроса какво е получил Христос от Бога Отец?

 Нима Христос е получил само знание, което го предал на апостолите и по-късно то е записано в Свещеното Писание?

 Единородният Син Божи – Иисус Христос получил от Бог Отец – ВЕЧНОСТ, т.е. такова битие, което не може да е подвластно на корозията на тлението и смъртта. Това на богословски език се нарича «предвечно раждане».

 В Символа на вярата изповядваме Христа: «Който е роден от Отца преди всички времена».

 «Раждащият» (образно понятие) Бог Отец предава цялостно Своята природа на раждащия Се Син – Иисус Христос.

 Според Писанието, Синът Се ражда повторно, но вече в потока на времето – от човешка Майка – девицата Мариам или Богоматер. При това Свое земно раждане, предвечно роденият Син Божи предава на Своята нова човешка природа онова, което е получил от Бог Отцец извън времето. При земното раждане на Христа става обожаване на човешката природа на Богочовека. Тази пълнота се достига във Възкресението.

 «Иисуса, Когото вие разпънахте, Бог направи Господ и Христос» (Деян. 2:36).

 Отново сме изправени пред трудността на интерпретираме «направи». Нима Синът е твар?

 Протестантите не уважават авторитета на Светите Отци и не се съобразяват с друвните тълкувания на Писанието, избирайки всеки за себе си да интерпретира свободно текстовете на Св. Писание.

 Православните сверяват всяка своя мисъл с възгледите на древните, които са било по-близо до евангелските събития и са ни оставил подвижнически пример за подражание.

 Свети Григорий Ниски обръща внимание на това, че тази апостолска проповед (Деян. 2:36) е адресирана към юдеите, които не признали Христа за Месия. Те виждали в Него само «завесата на плътта» и не виждали Неговата духовна природа – Богочовекът, «роден от Отца преди всички векове». Вторият детайл, на който св. Григорий обръща внимание е, че апостолът употребява указателно местоимение, което се прилага само към това, което се вижда. Иудейското множество не било на Тавор и затова не могло да види Божествената слава на Иисус Христос. Плътският народ можел да види само човешката природа на Христа. Следователно, цитираните апостолски думи визират само човешката, а не и духовната природа на Христа.

 Преодолявайки човешката смърт, Логосът придал на човешката Си природа, получена от Жена -  Своята Вечност, която получил от Отца. Това Той направил не за Себе си, а за нас. Той ни предава Своята преобразена с Вечен Живот човешка природа: «Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене».

 Това не е предаване на учението, а предаване на Живот.


image

 Това правослвните получават в Тайнството Евхаристия или на празничните Литургии, от които братята и сестрите в Христа – протестанти са се самолишили. Техните молитвени събрания не признават таинствеността и затова не могат да дадат логичен смисъл  и реално осъществяване на Христовите думи:

 «Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него» (Мат. 6:56).

Тайната вечеря е била веднъж завинаги, но нейното тайнствено установление се извършва на всяка православна Литургия.


image

 Прочее, малцина са грамотните православни, които осъзнават, че смисълът на църковните празници не са пищните трапези и нехристиянски корбани, а Литургията с реалното ни участие ув нея – молитвено присъствие и причастие. Всичко останало извън Литургията  - е от Лукавия!

 Христос казва: «Всичко Ми е предадено от Моя Отец... и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие» (Мат. 11:27). Последните думи на Спасителя преди Неговото Възнесение са: « «Даде Ми се всяка власт на небето и на земята» (Мат. 28:18).

 Твърде често, говорейки за Бог, християните имат в съзнанието си преди всичко и най-вече иисус Христос.

Християнският Бог е Троица. Ние не можем да говорим за Сина – иисус Христос без да помним  Бог Отец. Преди да говорим какво Му е предадено, би трябвало да се запитаме какво Той е получил. Христос е получил пълнотата на Божествения Живот. Христос предава именно нея на Своите последователи.


image

 Нова, което подлежи на предаване, което християните наследяват от Христа се нарича – Предание.

 Протестантите са категорични противници на православното разбиране за Преданието. Протестантите имат за авторитет единствено Писанието, а православните имат за еднакъв  авторитет както Писанието, така и Преданието.

 Писанието е плод на Преданието! Ако го е нямало Преданието, никога нямаше да бъде записано Писанието!

 Въпросът за Преданието трябва да го поставяме в контекста на триадологията или учението за Троичния Бог (Света Троица).

 Преданието се заражда в Божествената Троица. Преданието започва от Бог Отец към Бог Син. По-късно Преданието се дава на земята от Небето – от Бог Отец чрез Христа: « «Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам» (Иоан. 20:21).

 Онова, което Христос е получил от Бог Отец, Той го предал на Своите ученици – апостолите, а те го предали на Църквата. Свети Ириней Лионски (II век) и Тертулиан (III век) казват за Преданието, че то е това, което Църквата е получила от светите апостоли, апостолите получили от Христа, а Христос възприел от Бог Отец.

 Причината за да не се разбират християните помежду си, изучавайки едно и също Свещено Писание е в еклезиологията, т.е. учението и разбирането и що е Църква. Преди да се опитваме да даваме човешко обяснение на понятието Църква, трябва да отправим мисълта си към учението за Света Троица. Църквата носи и дава на своите членове това, което са й връчили апостолите. Затова в Символа на вярата изповядваме: «Вярвам в Една свята и апостолска Църква». Апостолите са могли да връчат на Църквата само това, което им е предал Спасителят. Богочовекът Иисус Христос приел човешка плът и Се явил на земята за да предаде на човечеството онова, което Самият Той приел от Отца. Затова Църквата дава на своите чеда онова, което Синът приел от Отца във вечността – ЖИВОТ ВЕЧЕН.

 Бог Отец предава пълнотата на своята Божественост на иисус Христос. Както в Христа «обитава всичката пълнота на Божеството» (Кол. 2:9), така и на човеците се дава възможността да станат «участници в божественото естество» (2 Петр. 1:4).

 Христос отдава живота Си в името на човечеството. Респективно, човечеството приема от Христа именно това, което Христос му е дал, т.е. не Неговите думи или словата за Него, а Него Самия, Неговия Живот.

 В този контекст Православието е твърдо убедено, че Христос не ни е оставил само добър спомен за Себе Си, а ние оставил Самия Себе Си. Той не ни е напуснал или оставил. Човечеството не е обедняло с Христовото Възнесение, а се е обогатило. От Престола на Отца ни се изпраща Дух Светий, с Чиято благодатна сила получаваме в Тайнството Евхаристия възможността да се приобщим с Тялото и Кръвта Христови.

 Можем да кажем, че христянското Предание е традиция на безсмъртието.

 Христос ни казва: «»Без Мене не можете да вършите нищо» (Иоан. 15:5).  Спасителят не казва, че без консултация с книгите на апостолите не можем да вършим нищо, а «без Мене». От тези думи следва, че ние, християните, за да променим нещо в този видим свят, трябва да имаме с нас и в нас Христос. За да сме истински християни, не ни е достатъчно да имаме само Писанието, а нещо повече.

 Това «повече» можем да го получим в богослужебните Тайнства на Св. Църква.

 С основание православните могат да се запитат дали Библията не е заела мястото на Христа в съзнанието на протестантските ни братя и сестри. В един баптистки учебник е казано, че «Свещеното Писание е достатъчно за пълнотата на духовния живот у човека». В съзнанието на духовно грамотните православни християни е нужен Сам Христос, а не само словото за Него.

 За да може апостолската проповед, каквато я имаме записана в книгите на Новия Завет, да запалва духовно отново и отново човешките сърца през вековете, би трябвало да има не само мъртвата буква, но и нещо некнижно.

 Евангелието е път към Христа, но не бива да отъждествяваме пътя с целта. Христос е над Евангелието и Той може да действа в човешките сърца не само чрез тази книга.

 За да се разбере написаното в Св. Писание, човек трябва да се докосне духом до еизречимото. Затова именно Православието е аскетично. Затова именно Православието е употребило много енергия за да разработи своето богослужение, което да бъде таинствен носител на Божията благодат. Мълчаливото молитвено участие възнася духа и му позволява да се докосне до невидимия Бог.

 Дръзвам да изкажа мисъл, че исихията, мълчаливото благоговение надвишава и най-изисканата протестантска евангелска реч. Мълчанието е първично! Затова то доминира в православната мистика. То доминира дори по време на тържествените богослужения. Възможно е човек да не е чел никога Писанието и да не разбира нито дума от църковно-славянския текст на православното богослужение. При все това мълчаливо и неграмотно присъствие на богослужението, благодатта може да свърши неизречимо повече отколкото една еродирана проповед.

 Ето защо, древните аскети имат своето авторитетно място в мистичния живот на Православието. Техният опит не е по-малко значим в делото на духовното ни усъвършенстване. Ето защо благочестивият православен християнин не се задоволява само с текста на Писанието, но обръща сериозно внимание и към духоносния опит на своята аскетична мистика.

 Евангелието не би могло само по себе си да ни преобрази без благодатното богослужение.

image

 Ако приемем протестантското разбиране, че Писанието е способно да гарантира адекватността и богопросветеността на своето разбиране, то пред нас застава някаква тайнствено Въплъщение на Словото – Христос не в човека, а в книгата. Ще имаме налице някаква МАГИЯ на самостоятелно живеещия текст, който сам от себе си е способен да върши чудеса.

 Когато говорим за православните богослужебни тайнства, в чиито последования свещеникът има ръководно място, не трябва да се мисли, че сам по себе си свещеникът е източникът на благодатта.

 Православното тайнство се извършва не от свещеника или владиката, а от Сами Бог. Свещенството само служи на Тайнството. Същото разбиране имаме и за четенето на Евангелието или Писанието като цяло. Божието се познава само с Бог. Затова всяко четене на евангелски текст по време на православно богослужение е предшествано от нарочна моитва «за да се удостоим да изслушаме Светото Евангелие». Тази православна молитва не е за по-добра акустика или по-мелодичен глас, а за да се удостим с благодатния Божи дар да вярно, правилно разбиране на текста и неговото ползотворно въздействие в живота ни.

 Тази молитва предполага някакъв път за раждане у човека на духовна опитност, който път може да отвори духовното зрение за разбиране смисъла на Благата Вест. Пътят за разбиране на текста не може да бъде самото четене на текста. Ако Писанието е боговдъхновено, то само Дух Свети обладава тълкователния ключ. Този дар на Духа се предава по външен на текста път като опит и усещане.

 «Апостол Филип запитал етиопския евнух: «Разбираш ли това, що четеш?» (Деян. 8:30-31). Отговорът бил много верен: «Как ще мога, ако някой не ме упъти?». Ето защо православните уважаваме упътванията на духоносните Свети Отци и Учители църковни, бидейки уверени, че те са били съсъди на благодатта Божия.

 Свещеното Писание съдържа всички знания, които са необходими за нашето душеспасение, но то не е достатъчно за да можем правилно да възприемем и вярно да изтълкуваме както и правилно да приложим в живота си знанията, съдържащи се в Писанието.

 Писанието трябва да се чете чрез дара на Духа, Който е вдъхновил самото Писание. Дух Свети е внесъл смисъл в човешкото слово. Кой може да изнесе този смисъл от словото и да го донесе до сърцето на четящия или слушащ човек?

 Нека си спомним евангелския текст за пътниците в Емаус. Христос бил с тях и те не могли отначало да го разпознаят. Те познавали добре текстовете на Св. Писание и в беседата не прозирали същността докато Сам Бог не отворил духовните им очи да познаят спътника си Христос и смисъла на Моисеевия закон.

image

 Един Бог може да снеме покривалото на духовното ни зрение за да можем правилно да разбираме написаното в книгата на Живота – Библията. За да разберем Божието слово, трябва почувстваме действието на Св. Дух в нас.

 Православното богослужение допринася за нашето облагодатяване и Бог ни се открива съразмерно нашето желание да Му служим в дух и истина.

Автор: klimen



Тагове:   път,   съкровище,


Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
1. miraculousreligion - Коментарите към публикацията на прокимен Климент:
16.06.2008 10:41
1. krotalka - Отче kliment
07.06 18:53
благодаря за подробното обяснение! Някои неща ги знаех, други не. Винаги е добре да има кой да ти обясни това, което не разбираш и не знаеш!


2. strianakiev - Благодаря..
08.06 06:57
Тези последни Ваши думи са есенцията на която трябва да се опрем при службата си на Бога..
Православното богослужение допринася за нашето облагодатяване и Бог ни се открива съразмерно нашето желание да Му служим в дух и истина.

3. анонимен - от марин
09.06 12:42
Привет! Благодаря за хубавия и стегнат текст.
Опитах се да Ви пратя бележка, но ми излиза съобщение, че не приемате такива :)
Поздрави!
цитирай
2. анонимен - a
28.11.2010 11:44
a
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: miraculousreligion
Категория: Изкуство
Прочетен: 2090905
Постинги: 225
Коментари: 826
Гласове: 8347
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. МОЯТ ПРОЗОРЕЦ КЪМ СВЕТА - тези, които обичам да чета - нов допълнен и допълващ се кръг от приятели, и приятели на моите приятели!!
2. avangardi - Изкуство, наука, литература, музика, заняти
3. sensation - Мир свободной фантазии Вы настоящий любитель приключений.
4. mkalpakchiew.blog.bg
5. isoart - галерията на Искрен
6. Bogorodica
7. Иконописна работилница «Храм»
8. catholictradition Galleries
9. Света Гора (Атон/Афон)
10. Света Гора (Атон)
11. "ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО".
12. Църковен вестник
13. tserkov
14. Мастерская «Храм»
15. иллюстрированный словарик связанным с иконописью
16. икон, мозаик, фресок, миниатюр, прорисей и переводов, упорядоченных по иконографии (изображения Спаса, Богоматери и различных святых, библейские и евангельские сюжеты и т. п.), иконописцам, иконописным школам, местоположению.
17. Официальный сайт Валаамского монастыря - Песнопения
18. Московский Иконописный Центр «Русская Икона»
19. aquarium
20. studio-art.kiev
21. postcardsavangard - Авторски поздравителни картички по различни поводи.
22. Светците-покровители
23. imen den
24. Килийни записки
25. мегавселена
26. календар