Игнажден. Чества се в деня на Предпразненство на Рождество Христово - 20 декември (2 януари ст. стил),



Хвърлят св. Игнатий на лъвовете в Колизеума
Константинийски епископ Антоний
Днес Светата ни църква слави свети Игнатий Богоносец. Според благочестивото предание той е онова дете, което Исус Христос посочил, докато апостолите спорели за първенство, повикал го и го прегърнал, като казал: "Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема" (Матея 18:2-5). Свети Игнатий бил епископ на родния си град Антиохия в продължение на 40 години. Мъдро управлявал паството си, без да жали труд и грижи. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познание на Христос. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. Той пръв въвел пеенето на божествените песни от два хора (антифонно пеене), което после било прието и от другите християнски църкви. В посланията си св. Игнатий увещава християните да пазят помежду си мир, единодушие и любов, да се предпазват от лъжеучители, каквито имало много по онова време.
По случай победите на император Траян в Антиохия били устроени тържества и веселия. Християните не могли да вземат участие в тържествата, понеже веселията били свързани с езически обреди. Съобщили за това на императора, обвинявайки особено техния епископ като враг на езическите богове. Траян, като пристигнал в Антиохия, повикал св. Игнатий и дълго се опитвал да го склони да се отрече от Христа, като осмивал вярата му и му обещавал почести и слава, ако похули своя Бог. На всички увещания Светителят отговарял, че за него е по-добре да страда за Христа, отколкото да се отрече от него и да живее във величие и слава. Св. Игнатий, свързан с вериги, по заповед на императора се отправил за Рим, където през 107 г. загива мъченически в град Рим, разкъсан от зверовете в Колизеума. Християните събрали неговите кости и по-късно ги пренесли в Антиохия. Дълго те плакали и скърбели за него. На някои от тях светецът се явявал, като ги утешавал в скръбта.

Нека Бог по молитвите на св. Игнатий Богоносец да ни просвещава с лъчите на евангелската светлина и благочестие, та да вървим бодро по пътя на вярата. Амин!

---------------------------------------------------------------

Християнското название Игнажден свързва празника с името на  свещеномъченик Игнатий Богоносец. Но се среща и народно название  Млад ден, Нов ден и даже Млада година. Така денят се определя като начало на новия годишен цикъл в природата и стопанството. Народното вярване е, че от Игнажден започва преход към новата година. Казват, че зимното слънце “почва да се събира да си иде” и на негово място да дойде лятното слънце. Астрономически Игнажден е непосредствено преди деня на зимното слънцестоене. Това е повратен момент в природния кръговрат. Затова народът казва, че от този ден  всичко -  дните, тревата, дърветата,  земята, водата – вече отвеждат към лято, макар зимата да е още в разгара си. Фолклорен символ на новия жизнен цикъл е “Млада Бога”. Неговото име започва да се изрича от Игнажден и се повтаря отново в обредните песни и наричания на Бъдни вечер и Коледа. “Славите ли Младаго Бога?” – ритуално пита първият гост, влязъл в дома на Игнажден. “Славимо” – отговарят домакините. Народната представа е, че от Игнажден започват родилните мъки на Света Богородица. Затова обредните песни от Коледния цикъл разказват “Замъчи се Божа Майка от Игнажден до Коледа”. 

 

И както при всяко начало на стопански цикъл, цялата обредност на Игнажден носи “магията на първия ден” – нещо като магическо “програмиране” на  благоденствието през новия сезон. Ето защо всички ритуали на този ден целят да предизвикат плодородие за земята,  родовитост за добитъка и благополучие за семейството.  Изпълнител на тази “магия” също е първият – първият член на семейството, който излиза и се връща в дома или първият външен гост, който влиза в къщата. И в двата случая го назовават “полязник” – т. е. човек, който влиза в дома. Ако полязникът е благополучен и късметлия-човек, неговият късмет се предава на домакините, според народното вярване. Затова наричат Игнажден и “Полязовден”.  Вярва се, че на този ден нищо не бива да се изнася от дома, за да не се изнесе плодородието и късметът. Затова пък първият, който влиза в дома – полязникът – не бива да влиза с празни ръце. Той трябва да внесе наръч дърва или слама. Дървата хвърля в домашното огнище, за да разпали огъня. С клонка полязникът разравя жаравата и благославя както многобройни са искрите, така да се народят по много от всички домашни животни и птици. А донесената слама слага зад вратата и сяда върху нея като имитира кокошка, която мъти, за да се излюпват много пилета. Обичаят е точно на Игнажден да се слагат кокошките да мътят – това ще са първите пролетни пилета. Навремето внимавали мътенето да не започне нито ден по-рано, защото излюпените пилета ще се смятат за есенни. Това е още един знак, че Игнажден се смятал за начало на новата стопанска година. А за да донесе добра реколта, домакините подавали на полязника сито, пълно с жито, орехи, боб. И полязникът, застанал до домашното огнище, символично “сее” с пълното сито наоколо и благославя за плодородие – “Да се роди дето рало ходи и не ходи”. Същото послание носят и омесените от стопанката на дома колачета за децата. Тези колачета имат различна форма – за момичета се прави “кукла”, а за момчета – “превитак”. В Софийско има обичай първото омесено колаче да се пази за Бъдни вечер. 

 

Още един обичай определя Игнажден като начало на Коледно-Новогодишния обреден цикъл. В навечерието на Игнажден се прави първата от трите “кадени вечери” през този празничен период. За нея се приготвят само постни ястия. Особено важна обредна роля имат подредени на трапезата сурово жито и цели орехи. В съда с жито се забожда свещ, която ще се запали по време на вечерята, а недогорялата част ще се запази. Също така грижливо след вечерята се прибират и суровото жито и орехите. Вярва се, че те са придобили предпазваща и целебна сила. За да се освети тази ритуална вечеря, преди да започне най-възрастният в семейството прекадява трапезата с тамян, поставен върху железния палешник от рало. Така обредът благославя пълния кръг земеделски дейности - от оранта до прибрано зърно и омесените хлябове – най-почитаните символи на плодородието за българина.

 

Румяна Панайотова

 

 

В Странджа празнуват Игнажден -18 Декември 2008

На 20 декември отбелязваме Игнажден - празник, който в някои райони се нарича още “полазовден” или “полазник”. Игнажден се чества в цяла България, но празнуването му се е поотдалечило от традициите в миналото. Запазена обаче е символиката на първия посетител в дома - “какъвто човек пръв ти влезе в къщата, такава ще е и цялата идваща година”. Особено тържествено ще бъде отбелязан Игнажден в крайморските общини Китен, Приморско и Царево. “В Странджанска област все още са съхранени част от автентичните обреди, свързани с Игнажден” , казва славеят на Странджа - народната певица Златка Ставрева. От нея научихме също, че празникът в читалище “Георги Кондолов“ в Царево е повод да се отбележи и 30-годишният юбилей на танцов състав “Иглика” с ръководител Дамян Дамянов. Като гости-полазници ще се появят децата от фолклорната формация “Нестинарче”, чиито ръководител е г-жа Ставрева. Чуйте разказа на Златка Ставрева за символиката на празника, странджанските традиции и доколко те се възприемат от децата на Странджа.