Св. Василий ни остави божествената литургия

Константинийски епископ Антоний
Св. Василий Велики се родил около 330 г. в Кесария Кападокийска. Ранното си християнско възпитание св. Василий получил от своето семейство. След това продължил образованието си в школите на Кесария, Цариград и Атина. Към 357 г., желаейки уединен живот, св. Василий предприел пътешествие до Сирия, Палестина, Египет и Месопотамия, за да получи лично впечатление от духа на монашеството. След поклонническото си пътешествие и завръщането от Атина св. Василий избрал за своето аскетическо уединение едно място край река Ирис. Неколкогодишните подвизи на св. Василий край бреговете на реката започнали да привличат жадуващи за отшелничество люде, които създавали нови обители. Много скоро Бог приготвил много отговорно служение на св. Василий, той бил избран за архиепископ на Кесарийската църква. Св. Василий бил известен със своята голяма социална дейност. Той създал "Василиадата" - така всички наричали цялото селище от благотворителни заведения, като безплатни трапезарии, болници и приюти - същински град на милосърдието. Светецът възглавявал Кесаро-Кападокийската катедра само десет години, но те били напълно достатъчни да го изявят като велик поборник на православието, като светозарен лъч на нравствената чистота и ревнител за вярата, като велик богословски ум, като велик строител и стълб на Божията църква. Предузнавайки своята кончина, св. Василий извършил последната си литургия, благодарил на Бога и се върнал у дома си. Същия ден вечерта той предал блажената си душа на Бога. Това станало на 1 януари 379 година.
Св. Василий Велики оставил като богослужебно наследство наречената на негово име Василиева литургия. Тя се отслужва десет пъти в годината, първият от които е на 1 януари, когато се чества неговата свята памет.
Нека Бог по молитвите и застъпничеството на св. Василий да насърчи делата ни към добротворство и през настоящата година, за да придобием полза за душите си. Амин!

СВЕТАТА БОЖЕСТВЕНА ЛИТУРГИЯ

Думата литургия произлиза от литон – общество и ергон – дело, значи обществено дело или свещенодействие, началото на което е положено в Сионската горница на Тайната вечеря от Самия Иисус Христос преди страданията Му през страстната седмица.Тая вечеря е наречена тайна, защото е тайно извършена от гонителите Му иудеи и още защото на тази вечеря са установени тайнството Причащение, съпроводено с молитви, песнопения, свещенодействия, каквото е умиването на нозете на учениците и беседата Христова с апостолите му. При извършване на причащението Христос заповядал на учениците си “Правете това за мое възпоменание”. Верни на Христовата заповед, апостолите и първите християни се събирали в отделни домове, извършвали са безкръвната жертва с молитви и песнопения, изложени в чин на литургия, каквато е била Литургията на ап.Иаков, написана за иерусалимските християни и оная на Св.Марк за християните в Александрийската черква, а Св.Климентовата – за Римската. Главното различие на древната литургия от сегашната е, че първите три столетия се извършвала твърде продължително.
С течение на времето чистотата на нравите се покварила, братската любов между християните понамаляла, потънали в житейски грижи и продължителността на литургията вече им дотягала. Появили се ереси, водителите на които започнали криво да тълкуват Словото Божие и догмите на вярата, тогава светите отци Свети Василий Велики и Свети Иоан Златоуст се погрижили да въведат във всички черкви еднообразен порядък в Светата литургия в по-съкратен вид.

ВАСИЛИЕВА СВЕТА ЛИТУРГИЯ
Свети Василий Велики, наречен стълб на Светата Църква за неговата Боговдъхновена писателска и творческа дейност, натоварил се с великия труд да изложи Божествената литургия.
След шестдневна молитва сам Господ Иисус Христос по чудесен начин му се явил, благословил желанието му. Изпълнен с Дух Светий и с ревност, Сети Василий Велики изложил целия порядък на литургията в съкратен вид, както е била изложена в апостолските времена, прибавил в нея и свои молитви.

ЗЛАТОУСТОВАТА СВЕТА ЛИТУРГИЯ е съкращение на Василиевата. Свети Иоан Златоуст, за да премахне всеки предлог за оплакване от страна на християните, които вследствие продължителността на Василиевата литургия извинявали отсъствието си от Божествената служба, още повече съкратил някои молитви в нея. Светите отци на Вселенските събори приели литургията на двамата Свети велики учители и били въведени в Православната Църква. Василиева литургия се извършва срещу Рождество Христово, Богоявление (ако тия два празника се се падат в неделя, тогава се извършва Василиева литургия), в неделните служби на Великия пост(освен на Връбница) и на 1 януари- празника на Св.Василий Велики.

Освен тези две литургии има още и ПРЕЖДЕОСВЕЩЕНА ЛИТУРГИЯ, която се извършва през дните сряда и петък на седмиците през Великия пост и в първите три дни на Срастната седмица.
Още през апостолски времена в неделната Божествена служба през Великия пост черковните пастири при Божествената литургия освещавали няколко агнеца от хляба в тяло Христово, напоявали ги с Христовата кръв и ги пазили за сряда и петък в дарохранителницата на Светия престол и в тези два дни при извършване вечерна служба ги раздробявали и раздавали на вярващите.(По установеното от Светите отци, християните през Великия пост в предишни времена ядели по веднъж на ден – надвечер). От тук си е получила името Преждеосвещена литургия. И сега в сряда и петък с тия преждеосвещени дарове се извършва литургията с това име. На Преждеосвещената литургия се пропускат проскомидията и всички молитви по освещаването на даровете.
На запад е въведена от Свети Григорий Двоеслов, който се запознал с този вид литургия, когато е бил папски наместник в Цариград. До Св.Григорий Двоеслов преждеосвещената литургия се извършвала не в еднакъв порядък в Светите Църкви. Именно той я написал и превел във видът й, в който се извършва и сега. Била одобрена от Вселенските събори и въведена във всеобща употреба. При отпуста на преждеосвещената литургия се споменава името на съставителя й Свети Григорий Двоеслов.
За отбелязване е следния неоспорим факт: Василиевата литургия е съкращение на апостол Иаковата, Златоустовата – от Василиевата, но основната същност, разпределението на литургията си остава еднаква, макар авторите й – съченители да са живели в далечно време и разстояние един от друг, като апостол Иаков, ап.Марко, Св.Василий Велики. Доказателството е, че изворът на вдъхновението им е един и същ –Божественият Свети Дух. Изпълват се думите Христови: Църквата Му е поставена на непоклатими основи; вратата адова не ще й противостои (надвие).

АМИН! 

Н.В. Гогол - "Размишления върху Божествената Литургия" Целият текст на постинга можте да прочетете тук.

На Василовден сурвакарите благославят, а момите ладуват
На Нова година православната църква отбелязва две събития - Обрезание Господне и почит към паметта на св. Василий Велики. Обичаят изисква вечерята в дома да е тържествена, със сурвакари и моминско надпяване на пръстени, с което гадаят за бъдещ жених. Затова празникът е наречен Васильовден, Василица, Сурваки, Сурва... На трапезата задължително слагат варена свинска глава, пача, баница с късмети и питка с пара, кокошка или пуйка, мед, жито, орехи, ошав. Тя се прекадява с тамян върху палешника на ралото. Само това да се спомене, проличава хилядолетна традиция за посрещане на годината с пожелания за нов късмет. В дните на хаоса, с които е свързан този преход във времето, човек жадува за хармония с природните сили, здраве, богата реколта, създаване на семейство и деца.
Такъв е смисълът на сурвакарството. Жилавите дрянови клони са украсени с различни дарове за стихиите и същевременно символизират от какво се нуждае човек: мъжка сила, богатство, хубост, вечност. Кичат пръчките с плодовете на земята: нанизи с ошав, сушени чушки, вълна, пуканки, житни класове, чемшир, бръшлян, парички. Със суровачките "бият" по гърба на всеки в къщата и наричат с девет стиха (деветката завършва цикъл) за здраве, берекет и щастие. Показателен детайл е, че шарят дряновиците, изрязвайки кората на пръстени, спирали, зигзаги - все символи на безкрая. Но за съжаление заради шумните групи сурвакарчета започваме да позабравяме, че в миналото обредът е бил изпълняван предимно от ергени и млади мъже. В ритуален маскарад те имитирали зачатие и раждане, смърт и възкресение. Срещата на две такива дружини се смятала лоша поличба и завършвала с бой, иначе не можели да решат кой ще задържи своето и ще грабне чуждото плодородие. Сурвачките хвърляли в река, та на хората да им върви по вода.
Нова година е чудесно време за гадания - по късмета в питата и баницата, по дряновите пъпки, хвърлени в огъня, по бръшляновите китки - за здраве. Вещаели по първото кихане, което носело собственост върху първия приплод от добитъка, с лукови люспи и сол - за времето, за брак - по съня върху залък от вечерята. Най-меродавното женитбено гадание обаче е известно като Дайлада, Талада, Топене на пръстени. Момите се събирали в целокупна къща, където няма починал в семейството, донасяли мълчана вода и пускали в нея овес и белязани с конци пръстени. Дете изтърсаче ги вадело, а девойките припявали за какъв момък ще се ожени собственичката на бижуто. Пръстените с водата нощували под трендафил, а момите слагали под възглавниците от зрънцата в котлето, за да сънуват годеник. На сутринта пак припявали пръстените. В този обряд етнографи и езотерици виждат не само мечта за брачен съюз между момък и девойка, а и между небето и земята.

Да се молим на Божия угодник св. Василий Велики да се застъпва за нас пред Господ и да ни дава живот и здраве!