Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2009 10:05 - Ескизи от стенопис в Храма Христа-Cпасителя
Автор: miraculousreligion Категория: Изкуство   
Прочетен: 4662 Коментари: 4 Гласове:
0



  • Фрагмент Юго-Западного пилона Храма Христа -Cпасителя
  • image

    Автор: Присекин Сергей, Сытов Александр
    1999, х., м., Музей Храма Христа-Спасителя

  • Свет миру. Эскиз росписи Храма Христа-Cпасителя

image

Автор: Присекин Сергей, Сытов Александр
1998, 200х130, х.,м., Музей Храма Христа-Спасителя



  • Парящий Иисус. Эскиз росписи Храма Христа-Cпасителя
image

Автор: Присекин Сергей, Сытов Александр
1998, 250х150, х.,м., Музей Храма Христа-Спасителя 

 

  • Апостол Иоанн Богослов. Эскиз росписи Храма Христа-Cпасителя
image

Автор: Присекин Сергей, Сытов Александр
1998, 250х200, х.,м., Музей Храма Христа-Спасителя

 

  • Апостол Матфей. Эскиз росписи Храма Христа-Cпасителя
image

Автор: Присекин Сергей, Сытов Александр
1998, 250х200, х.,м., Музей Храма Христа-Спасителя

 

  • Св. Георгий Победоносец
image

Автор: Сытов Александр
1997, 207х140, смешанная техника, Министерство обороны РФ

http://www.realartist.ru/




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. kuracpalac - Прекрасно!
15.04.2009 10:28
Благодаря!
цитирай
2. natitoooo - :)
15.04.2009 10:38
ееее вие православните найстина сте вързани за тези традиций и обичай....кланяте се на идоли икони рисунки на хора ....изобщо немога да ви разбера ако найстина Обичате Бог ще се покланяте само на Него,а й в Словото пише само на Бог да се покланяте ...всеки си има право на избор..Видях че имате икони и на Исус-Той е жив Бог и в Словото пише ''Блажен онзи,който не е видял и е повярвал''-това се отнася за Исус-блаженни са хората,който НЕ ВИЖДАТ Исус и вярват
Бъди благословенна.
И все пак Блога ти е хубав....
цитирай
3. miraculousreligion - kuracpalac - благодаря ти!
15.04.2009 10:46
Винаги ме е вълнувало иконописанието във всичките му форми!
Светли празници!
цитирай
4. miraculousreligion - natitoooo - Днес за нас православните е Велика сряда
15.04.2009 10:58
Споменът за една жена, разкаяла се блудница, изляла драгоценен елей върху Господа в дома на Симона прокажени. С това тя Го помазала за погребение, приживе оплаквала, омивайки нозете Му със сълзите Си и откривайки ги с великолепните си коси. За нея Той каза, че много се прощава на този, който умее много да обича.
На този ден е и Зловещият заговор - Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника.

Повече от блудницата, Благодетелю,
аз беззаконствах, сълзи обилни не Ти принесох,
но мълчаливо молещ се падам пред Теб,
с любов целувам пречистите Ти нозе,
за да ми дадеш като Владика опрощение на дълговете, и Ти викам: Спасителю, избави ме от нечистите дела.
--------------------------------------
Това е в отговор за иконопочитанието при християните и православните!

Втората Божия заповед стои в тясна връзка с първата. Докато в първата ни се внушава да познаем Бога и само Нему да служим, във втората ни се забранява да заменяме служението на Бога със служението на нещо друго, което не е Бог. "Не си прави кумир!". Кумирът е идол поставен на мястото на Бога. Кумирът е лъжливо божество, което измества истинския Бог!
Но нима може нещо да измести Бога? Не, разбира се, защото Бог е единственият всемогъщ Господар на вселената. Има обаче хора, които се опитват да заместят Бога с наше нисше и правят това нещо свой бог. Такива са били суеверните идолопоклонници. Като са престанали да служат на истинския Бог, те са се самонаказали с туй, че са взели да се покланят на истукани и да им принасят в жертва дори своите деца!
Такова богоотстъпление ли вършим ние, когато украсяваме храмовете и молитвените кътчета с икони и се молим пред тях? Не защото ние не превръщаме иконите в идоли и не ги почитаме заради самите тях, а заради ония овещени образи, които те представят. Иконата не въвежда в измама, както идолите, а говори на сърцето нещо истинно и вярно. Иконата не е божество, но образ, който ни представя Бога, ангелите , светците или картина, която ни рисува някои свещени събития.
Иконите ни говорят истина, разкрита в Свещеното писание, разказана в неговите божествени страници, или взети от живота на Божиите угодници. Едни икони ни предават Св. Богородица с Богомладенеца на ръце. Други - разни сцени из дейността и чудотворството на Спасителя. Трети - събития от живота на светците или самите светци. Всичко това е истина. И като истина то силно действа върху душата на вярващия. То подхранва любовта към Бога и към Неговите угодници. То доближава до Бога. Тук най-добре се чувства разликата между идолите и иконите. Идолите отдалечават от Бога, иконите ни доближават до Него.
Слушайки това, протестантите може би ще се видят принудени да ни кажат: с изобразяването на Бога и разни свещени събития и лица най - сетне можем да се съгласим поради посочените библейски основания. Но защо, вие православните, целувате иконите, защо палите пред тях свещи и кандила, защо им кадите тамян, защо им се покланяте, защо се молите пред тях? Нали Исус Христос е казал, че "истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух, и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина" /Йоан. 4:23-24/.
Не се ли забранява тук всякакво почитание на икони и не се ли превръщате вие, православните, в истински идолопоклонници, като се кланяте пред дъските, платната, хартиите, на които са нарисувани иконите?
Какво означава да се покланяш на Бога с дух и с истина? То значи истински да почиташ Бога и да Го обичаш от цялото си същество, за Него да живееш, за Него да си готов да умреш. Но означава ли това, че е забранено покланянето на Бога и по телесен начин? Съвсем не! Защото и сам Иисус Христос се е молил не само с духа Си, но и с тялото Си като е коленичил с издигнати очи към небето и като е падал на лицето Си. /Мат 26.39/ /Лук.22:41/.
Ако покланянето на Бога с дух и с истина означава отричане на външните форми на богопоклонението, тогава трябва да се отрекат не само иконите, но и молитвите, и псалмите, и славословията, защото те съдържат думи, които са нещо не чисто духовно.
Бог никога не е забранявал нито в Стария, нито в Новия завет външното богопочитание, стига с него да е свързано и вътрешно духовно богопочитание. По същата причина Бог не е забранил правенето на религиозни изображения, а само правенето на кумири, на идолски изображения, които отклоняват човека от истинското богопочитание. Иначе Бог не би заповядал на Мойсей да направи изображения на два златни херувима и да ги постави над Ковчега на завета, в който се пазели двете скрижали с десетте Божии заповеди /Изх. 25:18/.
Когато ние в покаяние плачем пред иконите, не сме идолопоклонници, защото плачем пред Бога и пред светиите Му, молим се на Бога и на светиите Му. Целуваме ги, защото ги обичаме. Такива чувства изпитваме, когато гледаме например образа на нашия роден светец - Св. Иван Рилски. Ние дълбоко го почитаме и обичаме!
В тая почит и обич няма нищо идолопоклонническо.
Иконите са осветени от благодатта Божия, която почива върху тях. Те са светини! С тях не можем да се отнасяме като с обикновени предмети, а трябва да ги държим на почетно място. Това може да се стори на протестантите идолопоклонничество, но то съвсем не е така. Кажете на един протестант да стъпчи Библията с крак! Ще я стъпче ли? Защо той се отнася благоговейно към тия листи, към тая материя, от която е направена Книгата на книгите! Не е ли това идолопоклонство? Не защото, ако човек дълбоко се прекланя пред Божиите думи и откровения, не може да има пренебрежително отношение и към хартията, на която са написани. Така е и иконите.
Иконите заслужават благоговейно отношение още и поради това, че много от тях са чудотворни.
Връщайки се векове назад, ние виждаме, че преди IV век Християните употребявали символични изображения /Иисус Христос във вид на риба, агнец, пастир; Св. Дух като гълъб, Църквата като кораб, християнската надежда като котва/, но още в края на III век под влияние на гръцко - римското езичество християнските свещени места били украсявани с исторически образи. В VII вселенски събор се изтъквало, че още Василий Велики /329 - 379/ отдавал почит на иконите и на светиите.
Във времето на византийския император Лъв III Исивриец /717 - 741/ виждал в иконопочитанието вреден за обществото обичай, считал го за суеверие.
На VII Вселенски събор иерусалимският патриарх отправил послание в защита на иконопочитанието.
Тържеството на православието настъпило, когато жената на Теофил, Теодора и майка й Теоктиста взели управлението в свои ръце /842 - 856/ . Тя прекратила борбата против иконите. През месец февруари 842 г. в Цариград бил свикан събор, който под председателството на патриарх Методий потвърдил решението на седемте вселенски събора, възстановил иконопочитанието и предал на анатема иконоборците.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miraculousreligion
Категория: Изкуство
Прочетен: 1619413
Постинги: 214
Коментари: 819
Гласове: 7949
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. МОЯТ ПРОЗОРЕЦ КЪМ СВЕТА - тези, които обичам да чета - нов допълнен и допълващ се кръг от приятели, и приятели на моите приятели!!
2. avangardi - Изкуство, наука, литература, музика, заняти
3. sensation - Мир свободной фантазии Вы настоящий любитель приключений.
4. mkalpakchiew.blog.bg
5. isoart - галерията на Искрен
6. Bogorodica
7. Иконописна работилница «Храм»
8. catholictradition Galleries
9. Света Гора (Атон/Афон)
10. Света Гора (Атон)
11. "ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО".
12. Църковен вестник
13. tserkov
14. Мастерская «Храм»
15. иллюстрированный словарик связанным с иконописью
16. икон, мозаик, фресок, миниатюр, прорисей и переводов, упорядоченных по иконографии (изображения Спаса, Богоматери и различных святых, библейские и евангельские сюжеты и т. п.), иконописцам, иконописным школам, местоположению.
17. Официальный сайт Валаамского монастыря - Песнопения
18. Московский Иконописный Центр «Русская Икона»
19. aquarium
20. studio-art.kiev
21. postcardsavangard - Авторски поздравителни картички по различни поводи.
22. Светците-покровители
23. imen den
24. Килийни записки