Загадката на манастира

        Проучването на обителта "Св. Йоан Рилски" на Трапезица говори че е имало катастрофално земетресение в ХІV в. в Търновград

Ст.н.с. д-р Йордан Алексиев
 Национален археологически институт с музей при БАН - филиал В. Търново

Църквата "Св. Йоан Рилски"

     Една загадка предстои да бъде изяснена през това археологическо лято, ако имаме повечко късмет - каква е била съдбата на средновековния манастир "Св. Йоан Рилски" на Трапезица.

Блок след разрушението

       Манастирът се намира в югозападната част на Трапезица. Манастирската архитектура се развива около разкритата през 1900 г. при разкопките на Жорж Сьор църква щ 8. Тогава той разкрива и близката до нея църква щ 9. Навярно по това време е разкрита и част от манастирското крило. По-късно е установено, че църквата има дълга строителна история, свързана с добавянето на нови обеми и промени на архитектурния й план. Пръв, който свързва разкритата църква с мощите на св. Йоан Рилски, е проф. Никола Мавродинов, който използва сведенията в Житията на Рилския светец, и различи в нейния план три ясно четливи периода:
        1) Малка еднокорабна църква, в която българският цар Иван Асен I пренася мощите на светеца от Средец в Търново през 1195 г. Според житието на светеца, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, "за по-голяма чест и утвърждаване на царството си да пренесе мощите на преподобния в своя преславен град Търнов... А той самият се устреми, та дойде спешно в своя царски град и започна да изгражда църква на името на светеца в преславния град Трапезица... И така като я осветиха, тържествено положиха в нея мощите на преподобния в 6703 (= 1195 г.)".
        2) Поради голямата популярност на светеца сред столичното население много скоро се наложило малката църквица да бъде разширена. Това станало по следния начин - съборени са северната и западната стена на първата църква и от север е изградена нова църква, като на мястото на северната стена са поставени колони, които обединяват интериора на новата постройка. Новата църква има необичаен архитектурен план: с две апсиди и разширение в западна посока. Това дава основание на проф. Богдан Филов да я определи като "двойна", а Н. Мавродинов я нарича "църква с кораб и крило".
      3) През този период се изгражда манастирът около църквата - изграждане на щ 9 на манастирска трапезария, която е перпендикулярна на надлъжната ос на щ 8. Прибавяне на втори притвор на щ 8, изграждането на галериите, които осигуряват връзката между църквата и трапезарията, голямата щерна (резервоар) с полуцилиндрично покритие по цялата дължина на северната стена на църквата.
         Сведения за манастирското строителство има в Проложното житие на Йоан Рилски от Драгановия миней (от средата на XIII в.), към което време се отнася и изграждането на манастира.
Мощите на Рилския светец са останали в Търново до 1469 г., когато са върнати в Рилския манастир. Според "Разказа за пренасяне на мощите на Иван Рилски в Рила" от Владислав Граматик, когато процесията стигнала в манастира, "внесоха светеца в църквата и с големи почести и псалмопения и го положиха на мястото, което беше предварително подготвено за него в нея, в 6977 (= 1469 г.), индикт втори, 30 юни". Особено показателен е откъсът от съчинението на Владислав Граматик, неоспоримо доказателство за историческа памет у българите - "откакто бидоха пренесени свещените мощи на светеца от Средечката митрополия в Търново от българския цар Асен до тази година (годината на връщането на мощите в Рилския манастир - б.а.) има 274 години".
       Въз основа на "разчитането" на архитектурния план на църквата и резултатите от археологическите проучвания може да се предложи следната датировка: първата църква е построена от цар Иван Асен I през 1195 г.; изграждане на двойната църква - най-късно до края на първата четвърт на XIII в.; изграждане на манастира - до средата на XIII в., тъй като според сведението в Проложното житие от Драгановия миней (средата на XIII в.) вече се споменава, че мощите на светеца са в "създадения за него манастир в Трапезица".
      При археологическите проучвания през 2007 и 2008 г. бяха разкрити значителни части от манастирската архитектура, което дава възможност да се изяснят неговото устройство, планът и функционалността на отделните сгради. Манастирът има площ от около 5000 м2 и е един от най-големите проучени манастири не само в столицата, но и от Второто българско царство.
        В югоизточната част се разкри солиден вход, който е имал две двукрили врати, затваряли масивен проход с полуцилиндрично покритие. От входа се е влизало в малък двор, затворен между църквата и трапезарията. Разкри се галерията, западно от трапезарията, стилобатът с 6 правоъгълни пилона, които са имали стенописна украса. В северната част на галерията се разкриха стъпала, чрез които се преодолява разликата в нивата с галерията от южната страна на манастирската църква (щ 8). Двете галерии са имали тухлен под, положен върху хоросанова подложка. При проучването се установи, че арките и пилоните са паднали в западна посока, най-вероятно в резултат на земетресение. При проучване на западната част на южната галерия също се разкриха нападали големи блокове от арки и пилони на стилобата.
       Разкриха се напълно монашеското крило и три сгради, долепени до западната крепостна стена. Зидовете на манастирското крило са запазени на височина до 1,15-1,30 м при външния и 0,45-0,60 м при вътрешния зид. Зидовете са изградени от средноголеми обработени камъни на хоросанова спойка. Разкриха се малки входове към северния манастирски двор. Дебелината на зидовете е 0,65-0,70 м и дава възможност крилото да е било най-малко на два етажа. На северната, горна тераса, която е извън крилото, се разкриха 4 различни по големина помещения.
        Голяма сграда (размери 14,50x6,20 м) се разкри, долепена до вътрешното лице на крепостната стена, като източният зид е със запазена височина до 3,50 м. Източната й фасада е разчленена посредством псевдоконструктивни ниши - пет, като средната е два пъти по-широка и в нея е оформен главният вход. Каменната зидария е от добре обработени каменни блокове, прошарени с три реда тухли и широка хоросанова фуга, т.е. носи белезите на "живописния стил" в архитектурата, характерен за църковната архитектура и представителните светски сгради през Второто българско царство. Вътре и пред сградата се намираха в голямо количество декоративна керамика (кръгли чашки със зелена глазура, които са обикаляли арките на нишите). Вътре сградата е имала стенописна украса - върху някои по-големи фрагменти личат изображения на очи, уста и брада, ръце, нимбове, части от дрехи, растителни мотиви и букви. Намират се и стенописи, запазени върху камъни и бигорови блокове. Независимо от фрагментирания характер стенописите са с много високо качество, за което сочат богатата колоритна гама и сигурният рисунък. Размерите, характерът на градежа и стенописната украса на интериора дават основание да определим сградата като седалище на игумена на манастира, т.е. игуменарна.
       Цялата вътрешност на сградата е запълнена с големи късове от зидовете, арките и полуцилиндричния свод (камъни, тухлени пояси и бигорови блокове). При разчистване на разрушенията в сградата през 2008 г. се достигна до пласт от нападали тухли и много човешки кости, които лежат върху нивото на скалата, използвана за под на приземието. Разкритите скелети са с различна ориентация (не са ориентирани в посоката запад-изток), при повечето от тях костите не са в анатомичен порядък. Има скелети един върху друг (те са най-малко на две нива). Някои скелети лежат върху тухли, върху други има паднали тухли, т.е. те са в неестествени пози и положение. На място се проведе антропологическо изследване от сътрудници на Института по експериментална морфология и антропология при БАН (ИЕМА) с директор чл.-кор. Йордан Йорданов.
        Според изследванията на колектива на д-р Бранимира Димитрова общият брой на разкритите скелети е 43. По възраст и пол се разпределят по следния начин:

Мъже (в средна възраст) 21
Жени 7
Неопределени 6
Деца (под 7 г.) 4
Деца (между 7 и 14 г.) 3
Юноши 2

        Поне три от скелетите лежат "по очи". Предполага се, че част от тях са били на горния етаж и са паднали в приземието при нейното разрушаване (факт, който се обяснява с наличието на тухли под и над скелетите). Засега най-вероятното предположение е свързано със силно земетресение, което разрушило манастира. Жертва на това са и разкритите скелети в приземието на игуменарната. Трудно може да се определи кога е станало това трагично събитие. Тъй като никъде в манастира няма следи от разчиствания на разрушенията или някакви ремонтни работи, допуснах, че това е станало в първите десетилетия след падането на столицата през 1393 г. под османско владичество. След разкриването на скелетите допускам, че това би могло да е станало през 1393 г. В тази връзка нека си припомним написаното от Григорий Цамблак в "Похвално слово за Евтимий": "...и най-после превзе града, но не със своята сила, а като замлъкна божието предопределение" или "...и постигна той целта си, но не чрез сила, а защото божията воля допусна".
        Дали в "божията воля" не е "закодирано" природното бедствие, подпомогнало падането на столичния Търнов?
       През 2009 г. ще продължи проучването в манастира и пълното разкриване на скелетите в приземието. Ще продължи и съвместната работа със сътрудниците от ИЕМА при БАН, като се надявам и на сътрудничество с учените от академичния Институт по геофизика. С общите усилия на специалисти от различни области на научното знание тази загадка трябва да получи задоволително обяснение.

09.06.2009

var r=window.document.location.toString(); document.write("");

Високомерието и възгордяването векове наред са предизвикали падането и на Търново и на Константинопол. Казал е Господ "стига вражда между християни" ! Никой не ни е крив и днес, защото промяна - никаква!