Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
07.07.2009 07:52 -
Тачим паметта на света Неделя
Тачим мъченица св. Неделя
Епископ
Йоан БОГОСЛОВ
"Помнете вашите наставници... и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им." (ап. Павел - Деян. ап.)
Това правим и до днес чрез Богослужебното поменуване на мъчениците. Безспорно една от най-тачените от българите е св. вмчца Неделя-Кириакия, чиято памет поменуваме на 7 юли - деня на мъченическата й смърт.
Според повествованието на Св. патриарх Евтимий св. Неделя била дългоочакваното дете, което дошло в отговор на молитвите на родителите й Доротей и Евсевия. Още в ранно детство тя била възпитана в Христовите истини и съвсем млада решила да посвети живота си на Бог. Било обаче време на император Диоклетиан, на гонение и жестока разправа с християните. Затваряли ги в тъмници, заточавали ги или насила ги карали да се отрекат от вярата си. Св. Неделя била хвърлена в тъмница и подложена на страшни мъчения. Чудното оздравяване на раните й, както и отказът на светицата да се поклони на езическите идоли накарали властите да я осъдят на смърт. На лобното й място след молитва св. Неделя предала духа си на Бог, преди да бъде изпълнена присъдата (7 юли 289 г.). Починала на 22 години, но както пише св. Евтимий - "Умирайки в кратко време, тя изпълни години дълги, защото душата й Господна беше удовлетворена, чистота - доволно голяма, подвизите достатъчни..."
"Пред нас днес е Св. вмчца Неделя, прехвална сред мъчениците, обречена на Христа девица, непорочна гълъбица, божествен дом, пазителка на добродетели, чиста агница, тайна мироположница, лястовица сладкогласна, на търпението стълб, одушевен диамант, заключена градина, лоза, многоплодна от добродетели."
Какво духовно тържество... прехвално и достойно сред мъчениците, обречени на Христа!
Тебе величаем, св. вмчца Неделя, дала живота си за нас и Христа, пример за подражание, Ти и днес обич наша българска сбра.
Все по- малко са жените, които носят името Неделя и Недялка, но днес те имат имен ден - да им е честит празника, да са живи и здрави и дано внуци и правнуци запазят името им от изчезване. Именници днес са Неда, Недко и Недьо.
Един от площадите в центъра на столицата ни днес носи името на Св. Неделя.Там се издига и катедралният храм на Софийската света митрополия - "Света Неделя". Той е посветен на Св. великомъченица Кириакия /или Неделя, на славянски/.
Древното минало на катедралата е забулено в неизвестност. Вероятно храмът е бил построен през X в. и както други тогавашни софийски храмове е бил с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. През втората половина на XIV в. тези дървени храмове били изградени от камък. Неизвестно защо само "Св. Неделя" останала дървена и в този си вид храмът просъществувал чак до средата на XIX в.
В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов величествен катедрален храм. Събирането на даренията започнало през пролетта на 1853 година. На 25 април 1856 г. ентусиазираните софиянци започнали да събарят старата и прогнила църква "Св. Неделя". На 7 май същата година било извършено водоосвещение и започнали изкопаването на основите на новия храм.
През лятото на 1856 г. започнал същинският строеж на сградата. Тя била трикорабна базилика с дължина 35,5 метра и ширина 19 метра. Ръководител на строежа бил пещерският майстор Петър Казов (преселник от Македония), който ръководел 30-40 майстори-дюлгери. Към есента на 1858 г. новата църква била пред завършване, но пострадала от силно земетресение. Възстановяването на щетите погълнало доста непредвидени средства. До есента на 1860 г. по строежа на храма софиянци изразходвали над половин милион гроша. Станали и някои спречквания между градските първенци заради обвинения в присвояване на църковни пари и работата замряла. Наложило се майстор Петър Казов да прекрати строежа, като поставил на храма временен покрив.
През 1863 г. софийските първенци решават да доизкарат църквата "Св. Неделя" и сключват договор с брациговския майстор-строител Иван Хр. Боянин, обещал да завърши църквата до Димитровден. Той премахва временния покрив, увеличава височината на зидовете с няколко метра, поставя три купола с две малки камбанарийки в западния край на покрива, а от север, запад и юг изгражда каменна аркадна нартика с 16 слепи купола.
През есента на 1863 г. строежът на новата църква е завършен. Украсяването й се проточва още няколко години и това забавя освещаването й. От 1863 до 1865 г. резбарят Антон Станишев изработва иконостаса. Част от иконостасните икони изписва големият живописец Станислав Доспевски. Освещаването на храма се извършва през 1867 година на големия общославянски празник 11 май. Поради липсата на архиерей службата се води от архимандрит Хрисант Дойчинов от Самоков в съслужение с дванадесет свещеници и много дякони. Вероятно освещаването става с полагане на предварително осветен антиминс с втъкани в него свети мощи. Присъстват над двадесет хиляди души, между които и много гости от епархията.
На 15 октомври 1872 г. архимандрит Мелетий Зографски (1832-1891) е избран и хиротонисан за Софийски екзархийски митрополит. Той пристига в София на 3 март 1873 г. и поема управлението на разстроената епархия. Освещаването на централния престол е извършено от него на 12 август 1877 година.
При временното руско управление (1877-1879) княз А. М. Дондуков-Корсаков подарява на храма комплект от 8 камбани с различна големина. Малките камбанарийки се оказват непригодни за тях и през 1879 г. се изгражда нова камбанария в южната част на храмовия двор.
В края на XIX век във връзка с мащабните градоустройствени промени в центъра на столицата църковното настоятелство решава да укрепи околния терен и да придаде по-представителен външен вид на храма. Проектирането е възложено през 1898 г. на младия български архитект Никола Лазаров. Без да бъдат прекъсвани службите в храма, за три години е извършено грандиозно преустройство. От западната страна на храма изграждат величествена камбанария. Постепенно били свалени трите купола и покривът, като на тяхно място били поставени пет нови купола - един голям централен, фланкиран от четири по-малки. Всички храмови стени били облицовани с тухлена зидария. Укрепена била и терасата, на която се оказала църквата след регулиране нивото на околните улици. Били изградени широки стълбища откъм север, запад и юг. За цялостното обновление на храма били похарчени 136 000 златни лева.
На 20 юни 1915 г. почива екзарх Йосиф I. Той е погребан от южната страна на храма, в близост до страничната олтарна врата. Три години по-късно почива Софийският митрополит Партений, който е погребан от северната страна на храма.
На 16 април 1925 г. катедралата става арена на една от най-трагичните драми в историята на България. Военната организация на БКП организира жесток терористичен акт - поставят взривно устройство в югозападния купол на храма. При опелото на убития запасен генерал Коста Георгиев в храма присъствали всички министри, много генерали и офицери, държавни и политически дейци, както и много граждани. Очаквало се и пристигането на цар Борис III, който малко закъснял. Опелото извършвал лично Софийският митрополит Стефан, когато мощен взрив разрушава голяма част от покрива и част от южната храмова стена. Убити са общо 193 души, а ранени - около 500.
След този кървав терористичен акт църковното настоятелство възлага отново на архитект Н. Лазаров възобновяването на храма. Ремонтът започва през юни 1927 г. При проведения търг се приема офертата на архитектурно бюро Иван Васильов и Димитър Цолов. До пролетта на 1933 г. е изграден един почти нов, огромен централно-куполен храм с дължина - 30 метра, ширина - 15,50 метра и височина с купола - 31 метра. В храма е върнат оцелелият двуредов позлатен иконостас.
Олтарната част на новия храм била значително разширена, като отново били оставени три престола. Централен - в чест на света великомъченица Неделя; северен - в чест на св. архангел Михаил и южен - на св. първомъченик и архидякон Стефан (все още неосветен). Пред този южен престол е поставена раклата с мощите на св. Стефан Милутин. В близост до нея се намира дърворезбеният архиерейски трон, изработен от Иван Травницки. В западната част на храма били разположени притворът, кръщелната, канцеларията на храма и свещопродавница. Под купола на камбанарията били окачени 11 камбани - 8 подарени от княз Дондуков-Корсаков през 1879 г., две изработени в Сърбия и една отлята в България.
Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Стенописната украса е направена от 1971 до 1973 г. от художествен екип с ръководител Николай Ростовцев.
През 1992-1994 г. е извършен ремонт на пода в храма и остъклена северната колонада. А през 2000 г. външната фасада на храма е изчистена цялостно. През 2002 г. в камбанарията е монтирано устройство за автоматично биене на камбаните.
Епископ Йоан БОГОСЛОВ
"Помнете вашите наставници... и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им." (ап. Павел - Деян. ап.)
Това правим и до днес чрез Богослужебното поменуване на мъчениците. Безспорно една от най-тачените от българите е св. вмчца Неделя-Кириакия, чиято памет поменуваме на 7 юли - деня на мъченическата й смърт.
Според повествованието на Св. патриарх Евтимий св. Неделя била дългоочакваното дете, което дошло в отговор на молитвите на родителите й Доротей и Евсевия. Още в ранно детство тя била възпитана в Христовите истини и съвсем млада решила да посвети живота си на Бог. Било обаче време на император Диоклетиан, на гонение и жестока разправа с християните. Затваряли ги в тъмници, заточавали ги или насила ги карали да се отрекат от вярата си. Св. Неделя била хвърлена в тъмница и подложена на страшни мъчения. Чудното оздравяване на раните й, както и отказът на светицата да се поклони на езическите идоли накарали властите да я осъдят на смърт. На лобното й място след молитва св. Неделя предала духа си на Бог, преди да бъде изпълнена присъдата (7 юли 289 г.). Починала на 22 години, но както пише св. Евтимий - "Умирайки в кратко време, тя изпълни години дълги, защото душата й Господна беше удовлетворена, чистота - доволно голяма, подвизите достатъчни..."
"Пред нас днес е Св. вмчца Неделя, прехвална сред мъчениците, обречена на Христа девица, непорочна гълъбица, божествен дом, пазителка на добродетели, чиста агница, тайна мироположница, лястовица сладкогласна, на търпението стълб, одушевен диамант, заключена градина, лоза, многоплодна от добродетели."
Какво духовно тържество... прехвално и достойно сред мъчениците, обречени на Христа!
Тебе величаем, св. вмчца Неделя, дала живота си за нас и Христа, пример за подражание, Ти и днес обич наша българска сбра.
Все по- малко са жените, които носят името Неделя и Недялка, но днес те имат имен ден - да им е честит празника, да са живи и здрави и дано внуци и правнуци запазят името им от изчезване. Именници днес са Неда, Недко и Недьо.
Един от площадите в центъра на столицата ни днес носи името на Св. Неделя.Там се издига и катедралният храм на Софийската света митрополия - "Света Неделя". Той е посветен на Св. великомъченица Кириакия /или Неделя, на славянски/.
Древното минало на катедралата е забулено в неизвестност. Вероятно храмът е бил построен през X в. и както други тогавашни софийски храмове е бил с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. През втората половина на XIV в. тези дървени храмове били изградени от камък. Неизвестно защо само "Св. Неделя" останала дървена и в този си вид храмът просъществувал чак до средата на XIX в. В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов величествен катедрален храм. Събирането на даренията започнало през пролетта на 1853 година. На 25 април 1856 г. ентусиазираните софиянци започнали да събарят старата и прогнила църква "Св. Неделя". На 7 май същата година било извършено водоосвещение и започнали изкопаването на основите на новия храм.
През лятото на 1856 г. започнал същинският строеж на сградата. Тя била трикорабна базилика с дължина 35,5 метра и ширина 19 метра. Ръководител на строежа бил пещерският майстор Петър Казов (преселник от Македония), който ръководел 30-40 майстори-дюлгери. Към есента на 1858 г. новата църква била пред завършване, но пострадала от силно земетресение. Възстановяването на щетите погълнало доста непредвидени средства. До есента на 1860 г. по строежа на храма софиянци изразходвали над половин милион гроша. Станали и някои спречквания между градските първенци заради обвинения в присвояване на църковни пари и работата замряла. Наложило се майстор Петър Казов да прекрати строежа, като поставил на храма временен покрив.
През 1863 г. софийските първенци решават да доизкарат църквата "Св. Неделя" и сключват договор с брациговския майстор-строител Иван Хр. Боянин, обещал да завърши църквата до Димитровден. Той премахва временния покрив, увеличава височината на зидовете с няколко метра, поставя три купола с две малки камбанарийки в западния край на покрива, а от север, запад и юг изгражда каменна аркадна нартика с 16 слепи купола.
През есента на 1863 г. строежът на новата църква е завършен. Украсяването й се проточва още няколко години и това забавя освещаването й. От 1863 до 1865 г. резбарят Антон Станишев изработва иконостаса. Част от иконостасните икони изписва големият живописец Станислав Доспевски. Освещаването на храма се извършва през 1867 година на големия общославянски празник 11 май. Поради липсата на архиерей службата се води от архимандрит Хрисант Дойчинов от Самоков в съслужение с дванадесет свещеници и много дякони. Вероятно освещаването става с полагане на предварително осветен антиминс с втъкани в него свети мощи. Присъстват над двадесет хиляди души, между които и много гости от епархията.
На 15 октомври 1872 г. архимандрит Мелетий Зографски (1832-1891) е избран и хиротонисан за Софийски екзархийски митрополит. Той пристига в София на 3 март 1873 г. и поема управлението на разстроената епархия. Освещаването на централния престол е извършено от него на 12 август 1877 година.
При временното руско управление (1877-1879) княз А. М. Дондуков-Корсаков подарява на храма комплект от 8 камбани с различна големина. Малките камбанарийки се оказват непригодни за тях и през 1879 г. се изгражда нова камбанария в южната част на храмовия двор.
В края на XIX век във връзка с мащабните градоустройствени промени в центъра на столицата църковното настоятелство решава да укрепи околния терен и да придаде по-представителен външен вид на храма. Проектирането е възложено през 1898 г. на младия български архитект Никола Лазаров. Без да бъдат прекъсвани службите в храма, за три години е извършено грандиозно преустройство. От западната страна на храма изграждат величествена камбанария. Постепенно били свалени трите купола и покривът, като на тяхно място били поставени пет нови купола - един голям централен, фланкиран от четири по-малки. Всички храмови стени били облицовани с тухлена зидария. Укрепена била и терасата, на която се оказала църквата след регулиране нивото на околните улици. Били изградени широки стълбища откъм север, запад и юг. За цялостното обновление на храма били похарчени 136 000 златни лева.
На 20 юни 1915 г. почива екзарх Йосиф I. Той е погребан от южната страна на храма, в близост до страничната олтарна врата. Три години по-късно почива Софийският митрополит Партений, който е погребан от северната страна на храма.
На 16 април 1925 г. катедралата става арена на една от най-трагичните драми в историята на България. Военната организация на БКП организира жесток терористичен акт - поставят взривно устройство в югозападния купол на храма. При опелото на убития запасен генерал Коста Георгиев в храма присъствали всички министри, много генерали и офицери, държавни и политически дейци, както и много граждани. Очаквало се и пристигането на цар Борис III, който малко закъснял. Опелото извършвал лично Софийският митрополит Стефан, когато мощен взрив разрушава голяма част от покрива и част от южната храмова стена. Убити са общо 193 души, а ранени - около 500.
След този кървав терористичен акт църковното настоятелство възлага отново на архитект Н. Лазаров възобновяването на храма. Ремонтът започва през юни 1927 г. При проведения търг се приема офертата на архитектурно бюро Иван Васильов и Димитър Цолов. До пролетта на 1933 г. е изграден един почти нов, огромен централно-куполен храм с дължина - 30 метра, ширина - 15,50 метра и височина с купола - 31 метра. В храма е върнат оцелелият двуредов позлатен иконостас.
Олтарната част на новия храм била значително разширена, като отново били оставени три престола. Централен - в чест на света великомъченица Неделя; северен - в чест на св. архангел Михаил и южен - на св. първомъченик и архидякон Стефан (все още неосветен). Пред този южен престол е поставена раклата с мощите на св. Стефан Милутин. В близост до нея се намира дърворезбеният архиерейски трон, изработен от Иван Травницки. В западната част на храма били разположени притворът, кръщелната, канцеларията на храма и свещопродавница. Под купола на камбанарията били окачени 11 камбани - 8 подарени от княз Дондуков-Корсаков през 1879 г., две изработени в Сърбия и една отлята в България.
Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Стенописната украса е направена от 1971 до 1973 г. от художествен екип с ръководител Николай Ростовцев.
През 1992-1994 г. е извършен ремонт на пода в храма и остъклена северната колонада. А през 2000 г. външната фасада на храма е изчистена цялостно. През 2002 г. в камбанарията е монтирано устройство за автоматично биене на камбаните.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8370
Блогрол
1. МОЯТ ПРОЗОРЕЦ КЪМ СВЕТА - тези, които обичам да чета - нов допълнен и допълващ се кръг от приятели, и приятели на моите приятели!!
2. avangardi - Изкуство, наука, литература, музика, заняти
3. sensation - Мир свободной фантазии Вы настоящий любитель приключений.
4. mkalpakchiew.blog.bg
5. isoart - галерията на Искрен
6. Bogorodica
7. Иконописна работилница «Храм»
8. catholictradition Galleries
9. Света Гора (Атон/Афон)
10. Света Гора (Атон)
11. "ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО".
12. Църковен вестник
13. tserkov
14. Мастерская «Храм»
15. иллюстрированный словарик связанным с иконописью
16. икон, мозаик, фресок, миниатюр, прорисей и переводов, упорядоченных по иконографии (изображения Спаса, Богоматери и различных святых, библейские и евангельские сюжеты и т. п.), иконописцам, иконописным школам, местоположению.
17. Официальный сайт Валаамского монастыря - Песнопения
18. Московский Иконописный Центр «Русская Икона»
19. aquarium
20. studio-art.kiev
21. postcardsavangard - Авторски поздравителни картички по различни поводи.
22. Светците-покровители
23. imen den
24. Килийни записки
25. мегавселена
26. календар
2. avangardi - Изкуство, наука, литература, музика, заняти
3. sensation - Мир свободной фантазии Вы настоящий любитель приключений.
4. mkalpakchiew.blog.bg
5. isoart - галерията на Искрен
6. Bogorodica
7. Иконописна работилница «Храм»
8. catholictradition Galleries
9. Света Гора (Атон/Афон)
10. Света Гора (Атон)
11. "ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО".
12. Църковен вестник
13. tserkov
14. Мастерская «Храм»
15. иллюстрированный словарик связанным с иконописью
16. икон, мозаик, фресок, миниатюр, прорисей и переводов, упорядоченных по иконографии (изображения Спаса, Богоматери и различных святых, библейские и евангельские сюжеты и т. п.), иконописцам, иконописным школам, местоположению.
17. Официальный сайт Валаамского монастыря - Песнопения
18. Московский Иконописный Центр «Русская Икона»
19. aquarium
20. studio-art.kiev
21. postcardsavangard - Авторски поздравителни картички по различни поводи.
22. Светците-покровители
23. imen den
24. Килийни записки
25. мегавселена
26. календар
