Патриотът не говори, а прави това, от което имат нужда родината и народът

Потопени църкви

Близо до подбалканския път в два големи язовира Жребчево и Копринка има по една потопена стара църква. Навремето те са пренадлежали към близките села, но след заливането на водоемите са попаднали в границите им и са били изоставени завинаги.

Жребчево

Църквата на язовир Жребчево е само на два километра от главния път.

Нивото на язовира през лятото е с около 5-10 метра по-ниско.

По пръстените около стените личи, че когато е пълен, водата стига до средата на църквата.

И дори я залива, ако съдим по растителността отгоре.

Въпреки дългите годините под вода, освен отнесения покрив, изглежда църквата ще просъществува още дълго време.

Докато ние простосмъртните щъкаме в язовира с малки сини лодчици.

Копринка

Атмосферата от майсторската фотография на taurus13 така ме заплени, че бях длъжен да открия това магическо място. По мои сметки би трябвало да е близо до село Виден, но за всеки случай отбих по-рано в една от пресечките.

До тук в пейзажа се открояваха само рибари с лодки и без.

До Павел Баня стигнах по черен път покрай язовира и от там до малкото селце Виден, където ме посрещна един каносан кон.

Църквата, освен че е с интересна архитектура, е с още по-интересна кула.

Подобна църковна камбанария не се сещам да съм срещал, а и не бих могъл да забравя, поради поразителната и прилика с гигантски фалос.

Само съжалявам, че не улучих подходящо време, когато църквите наистина са потопени във водата и поне в небето да имаше малко облачета за по-драматична обстановка.

Да спасим старите си църкви


http://alexooo.blog.bg/turizam/2009/07/22/chervenata-cyrkva.367831

Моля да се присъединим към призивите на нашия съблогър alexooo.
Нека това стане общата ни кауза в blog.bg!
Приятели, заедно можем!

Чрез поставяне на линк към посочения постинг  на alexooo
да придадем на  неговата идея  смисъла на общо дело!


alexoooo - Николай Ганчев направи нов блог:

http://razruhata.blog.bg/

В него всеки, който има материали, снимки или някакви факти по темата, може да публикува.

---

ТАГОВЕТЕ КОИТО ИЗПОЛЗВАМ СА ПО ПОДЕТАТА ИНИЦИАТИВА -
Тагове: църкви, кауза, да спасим старите си църкви, загиващите църкви, razruhata.blog.bg

МИСЛЯ, ЧЕ ТАКА ЛЕСНО МОЖЕМ ДА ОБЕДИНИМ И ИЗНАМЕРИМ В БЛОГА МАТЕРИАЛИТЕ ЗА ПОДЕТАТА ИНИЦИАТИВА.

alexoooo - Николай Ганчев МОЖЕ ДА СИ ОСТАНЕ МОДЕРАТОР НА ТОЗИ БЛОГ, НО ТАГОВЕТЕ ЩЕ ГО ВОДЯТ КЪМ НАШИТЕ БЛОГОВЕ ЗА ДА ВЗЕМЕ МАТЕРИАЛИТЕ!

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОКАНАТА  И ЩЕ СЕ ОПИТАМ АКТИВНО ДА ВКЛЮЧА ХОРА ОТ СТАРОЗАГОРСКАТА ЕПАРХИЯ!


 

06.12.06 | Константин Събчев

Източник: в. Стандарт, бр. 5001

През последните 17 години бяхме свидетели на люти битки в родната православна църква. На разколи, анатеми, битки за свещоливници и яростни обвинения на тема кой е бил комунист и кой - ченге. А в това време разрухата в Божиите храмове, започвала по време на тоталитаризма, продължаваше с пълна сила.



Няколко години един млад човек обикаля на автостоп из епархиите на България, за да събира свидетелства на човешката немарливост и бездушие. Това е Светлозар Стоянов, ученик във втори паралелен курс на Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски Чудотворец". Страстта му към любителската фотография го води към най-забравените и закътани места в страната ни. А силната му вяра в Бога го прави все по-непримирим към човешката безотговорност и безпаметност, отпечатана в руините, които снима. Заснел е десетки храмове - порутени и изоставени църкви, манастири, параклиси от Софийска, Пловдивска, Видинска и Врачанска епархия.

Мечтата му е да види тези сгради обновени не само като архитектурни паметници, но и като средища на християнската духовност.

Покъртителните кадри бяха показани във фоайето на Богословския факултет на Софийския университет. Изложбата с най-ярките и красноречиви фотографии бе подготвена от Фондация "2000 години Рождество Христово", която стана инициатор за събиране на средства за възстановяването на българските светини.

"Дори да няма миряни, Господ трябва да има своя дом", твърди авторът на изложбата. Сред най-покъртителните снимки на Стоянов са тези на църква в Хасково, използвана за водохранилище, и на манастира край село Присово, Великотърновско, който днес е дом за психично болни.

Като скелет на покойник стърчи камбанарията на църквата край язовир "Огоста", Монтанско. Защото жилищата на хората, които някога са се молили в нея, са отдавна под водите на язовира. Тяхната житейска драма, както и съдбата на самата църква поне останаха в историята на българското кино чрез снимания тук през 1973 г. филм "Последно лято" по сценарий на Йордан Радичков и с незабравимия Григор Вачков в главната роля.

Сред случаите, уловени от окото на камерата, е този в каварненското село Българево. Там изоставеният параклис е спасен от местните мюсюлмани, "преустроили" го в текке. Все пак някой се моли там. Макар на друг Господ.

Но от изложбата лъха и оптимизъм. Поне това е внушението от строителното скеле, опасало великотърновската църква "Св. св. Константин и Елена".

Явно родната църква няма сили да поддържа сама своите храмове. Дори и там, където те не са в обезлюдени села и махали, а в градовете.

Ясно е също, че всички тези църкви не могат да бъдат спасени. Но поне значимите от тях чакат своите спонсори. Или поне грижите на местните власти. Защото, както е казано в Евангелието, който руши храм, Бог него ще разруши.

Банкови сметки:
Хеброс банк, клон Сердика
В лева: IBAN BG 70 ACBP 75271053078016
В евро: IBAN BG 73 ACBP 75271453078026

http://209.85.129.132/search?q=cache:8qVcm2iQAB4J:pravoslavie.bg/media-archive/4351------+%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8+%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B8&cd=4&hl=bg&ct=clnk&gl=bg

"Ходила ли си в този манастир, аз не бях и чувала за него", казва млада жена около 30-те на спътницата си, като спира пред поредната фотография в градинката пред Ректората. "Аз нямах представа, че има и такъв", отвръща момичето.

Софиянци, отправили се на някъде в почивния ден, се заседяват в градинката между Народното събрание и Софийския университет, привлечени от куп нетрадиционни фотоси. 100 манастира са събрани на едно пред Ректората - от Патриаршеска обител над Търново, през скалния манастир край Провадия до стенописите от малко манастирче недалеч от Трън.

За всеки от тях може да разкаже някаква история авторът на фотоизложбата Светлозар Стоянов. Той още няма 30, но за две години е обиколил над 3000 манастири, гробници, могили и в най-отдалечни селца из България. От тях е отсял сега манастирите и черквите. "Великден е повод и софиянци да видят тези забравени и даже изоставени места, казва пред "За града" Светлозар.

Той се занимава с фотография от 15 години. Увлича се от история и теология. Обикаля из страната на стоп, запален от книгата на Константин Иречек "Пътуване по България". Старината е тайна, която ме привлича и увлича, чета исторически сведения, летописи и отивам да търся корените на времето, казва Светлозар. Според него силата на вярата все още витае в изоставените църкви и около тях. Търси всякакви исторически сведения за храмовете - краеведчески изследвания, етнографски справки, исторически данни за районите, които да му служат като пътеводители. Преди седем години тръгва първо от Пернишкия край. Обикаля селата, пита стари хора, чете в селските читалища. Накрая търсенето се възнаграждава – намира на хълма високо над селото почти разрушена, невероятно красива и наплъно изоставена църква.

Иначе Светлозар е съкратен шлосер, работил е в Хасково, а от година е студент в Богословския факултет.

Фотосите са изложени със съгласието на столичната община, а Светлозар е поготвил всичко сам – от стативите до аранжировката на експозицията. Озаглавил я е "Осквернени и забравени православни храмове в България".

Великденската изложба софиянци може да разгледат до 28 април.
Последна промяна в 18:18 на 19 апр 2008,

http://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2008/04/20/487401_100_bulgarski_manastira_pred_rektorata/

инициативата и ще се включа със снимки на разрушени храмове от моята Община. Миналата седмица бе осветена реновираната църква в с. Горичане с помощта на INTERHELP и местното Сдружение `Обединени за Шабла`.
Радостно е, че грижата за българските православни храмове и духовност зрее, защото друговерци ще ни обгрижат. Например в с. Българево живеят основно гагаузи и там се говори на турски език. Никак не е случайно това:

"Сред случаите, уловени от окото на камерата, е този в каварненското село Българево. Там изоставеният параклис е спасен от местните мюсюлмани, "преустроили" го в текке. Все пак някой се моли там. Макар на друг Господ."