Днес Църквата прославя подвига и добродетелите на преподобна Петка.
Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само у нас, но и в целия православен свят. Тя е живяла през ХI век, просияла с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина. Завършила е земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име. На гръцки то означава "петък", а това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Когато Византия пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким преподобната се е почитала като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано житието на светицата от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., мощите са пренесени в Белград. След завладяването и на Сърбия при султан Сюлейман Великолепни, тялото на светицата било пренесено в Цариград в 1521 г. С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. В тази църква те по чудо остават невредими след пожар. На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

Светицата - патрон на името е Света Петка Българска. Името произлиза от славянската дума "петък", петият ден от седмицата. Счита се, че е свободен превод и пълно съответствие на името "Параскев" или "Параскева" ("петък", в смисъл на подготовка за празника).

Смята  се, че празникът слага край на лятото и есента и начало на зимата. В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене.

В планинските райони на Петковден се извършват обреди, които имат връзка с животновъдството. Овчарите пускат кочовете при овцете за оплождане. Докато трае оплождането, жените не бива да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав добитък. След оплождането те изпичат пресни питки и ги раздават със същата цел.

Правят се семейно-родови курбани, сборове и служби за здраве и за нова къща. За курбана жените носят хлябове, вино, ракия. Прави се обща трапез, която най-напред се прекадява и благославя от свещеника. Преди ядене жените си раздават една на друга парче хляб.

В християнската религия преподобна Параскева-Петка Епивацка, Търновска (X-XI в.) е светица и отшелничка, родена в град Епиват, Тракия. Мощите на светицата са един от трофеите , които донася цар Асен II след Клокотнишката битка. Налагането на култа към света Петка провокира написването на редица литературни творби, между които най-известно е житието на света Петка, дело на патриарх Евтимий.