Една от най-магнетичните и прекрасни забележителности на България, която всеки задължително трябва да посети е Гложенския манастир"Свети Великомъченик Георги Победоносец". Построен върху висока каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни скатове и отвесни скали, манастира прилича на замък. Той се намира на 870 м надморска височина. Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец от Западния Предбалкан, под връх Камен Лисец, висок 1 095 метра надморска височина. Намира се на 5 км от с. Малък Извор.
Обявен е за паметник на културата.

ИСТОРИЯ НА МАНАСТИРА

Гложенски манастир "Св. Георги Победоносец" , м. б., платно на живописеца Румен Йовов в Националния исторически музей 


През 1230г. княз Георги Глож със своята войска участва в битката при Клокотница и помага на българския цар Иван Асен II да разгроми византийския император Теодор Комнин. В знак на благодарност българският цар му разрешава да се засели с хората си в земите около с. Гложене, което основал и в негова чест кръстили селото на неговото име. Според местно поверие, старото име на Гложене е било Чирен пазар и селото се е намирало на около един километър от днешното село - на левия бряг на река Вит. Георги Глож се заселва на това място, тъй като иконата на “Свети Великомъченик Георги Победоносец”, която изчезнала от гр. Киев била намерена там. Княз Георги Глож видял в това Божи знак и по негова воля на това място били построени селото и манастира. През 1250 година бил построен манастирът, който просъществувал без да е превземан и опожаряван до 20-ти век. За да се избегнат разрушителните действия на турците, в началото на 18-ти век монасите издигнали своя обител на високата, труднодостъпна скална тераса. Според легендата иконата постоянно изчезвала, а стените на манастира почнали да се рушат. Монасите винаги намирали тази икона на близкия хълм в клоните на едно дряново дърво на източния край на високата и непристъпна скала под връх Камен Лисец. Разбрали, че това е божие деяние, те построили там нов манастир, където се намира и до днес. Така за кратко време съществували два манастира и в селото, и на хълма, свързани помежду си с изсечен в скалата тунел.
Тунелът, наречен “Просечник”, изсечен в скалата е единственият останал от времето на изграждане на манастира и само чрез него може да се достигне до терасата му. Тя се е състояла от малък наос и пристроен към него притвор.
Този проход многократно е използван от Васил Левски при бягствата си от турците.
Голяма просветна дейност манастирското братство развива в края на 18-ти и началото на 19-ти век, когато тук е бил един от най-големите културни центрове в областта. Под негово ръководство, освен манастирското килийно училище, с негови средства в близкото село Малък извор и Ловеч се създават метоси и училища. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, спадат едно киевско-печорско евангелие от 1716 г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики и други, между които и два бронзови печата с определението на манастира като киевски.
Манастирското братство пострадало при двете земетресения през 1904 и 1913 година. През 1928 година при силното Чирпанско земетресение каменната църква, просъществувала над 700 години, напълно бива разрушена, а тунелът затрупан.
Гложенският манастир се превърнал в сигурно убежище за революционните дейци. В близост се намира и село Голям извор, където през 1872г. е бил учреден и първият революционен комитет от Васил Левски. През 1864 г. игумен станал хаджи Евтимий Симеонов от Сопот, който е бил близък съратник на Васил Левски. Оттогава този манастир бил често посещаван от Апостола. Тук все още се пази неговото скривалище.
През 1893г. в Гложенския манастир е заточен Митрополит Климент /Васил Друмев/, който прекарва там 15 месеца. Той бил заточен, заради неговата проповед против католицизма. Ревностно защитавал православието. Стефан Стамболов, министър-председател по това време, разбира за това и го предава на княз Фердинант, който взима решение за негово "вечно"заточение в една килия на манастира. През решетките му подавали само вода и солена риба. Здравословното му състояние се влошило. Тогавашните монаси подавали тайно храна на заслужилият духовен, политически и културен деец. След падането на правителството на Стефан Стамболов, пада и заточението на Васил Друмев. След това той отново бил възстановен за митрополит на Търново, но влошеното му здравословно състояние води до скорошна смърт. След излизането му от килията, той живее само 7 години. Той е погребан в катедралата в Царевец, където се намират и в момента
мощите му.