Великден и традицията

Мюнхен, xvii, Антонис ван Дейк ] Deposition 1634 Alte Pinakothek, Munich en.wikipedia.org/wiki/Van_Dyck

Link

Великден е най-големият празник за всички християни. Празнува се в три последователни дни. Великден е и символичното начало на новия живот през годината.
Тъй като датата му се определя според първото пролетно пълнолуние, в нашите традиционни разбирания с
с този ден започва пролетта.
Остават броени дни до Великден. Какви е църковни практики и народни има в нашето традиционно празнуване на Великден.

Трите най-важни дни от Страстната седмица са Петък, Събота и Неделя.

• Разпети Петък е

Посветен на страданията на Исус Христос, затова се нарича още и Черен петък. Забранена е всяка домакинска работа. Трябва да се въздържаме от храна, разбира се за българина това означава никакви животински продукти. Това ограничение не се отнася за болни, бременни и малки деца.
На разпети Петък не се весели човек, не се правят тържества. Това е ден на съзерцание, тъга и страдание. Измира всичко старо.

В църквата се изнася христовата плащеница, поставя се върху маса и всеки трябва да мине под нея за здраве.
В този ден на злото, чиито проявление и триумф достигат до най-високата си точка, е ден на Изкупление. Христовата смърт ни е разкрита като спасителна смърт. На Утренната молитва 12-те четива от разказа за страданията ни карат да проследим стъпка по стъпка Христовите страдания. На вечерната - изнасянето на кръста, четивата и химните са изпълнени с остри обвинения срещу тези, които доброволно са решили да убият Христос. Вторият аспект на тайната за този ден е този за пожертвователната любов, който подготвя крайната победа.

Светлината става все по-силна и по-силна, в същото време растат надеждата и убеждението, че смъртта ще бъде победена от живота.
През ІV век Разпети петък е установен като отделен празник, докато пасхалната неделя е изцяло посветена на славното възкресение на Господ Исус Христос. В същото време с навлизането на все по-голям брой обращеници измежду езичниците и особено след узаконяването на християнството в Римската империя все по-голям брой езически ритуали се превръщат в част от празнуването на Великден. Отчасти това се дължи на факта, че някои от новоповярвалите не могат напълно да се откъснат и разграничат от езическата култура, в която са израснали. От друга страна, това е следствие и от насилственото на някои места налагане на християнството, при което отсъства вътрешната промяна на покаяние и искрено обръщане от езичество към Бога.

• Велика Събота

Празнува се погребението на Спасителя. Слизането му в ада. Всичко започва в късните часове на Петъка. Извършва се символично погребение чрез обикаляне на храма от духовниците, които носят плащеницата – три пъти.

Събота до обяд е предназначена за трудова дейност, ако има да се довършва още работа. Като изпичане на козунаци, боядисване на яйца или пък полска работа.
Посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите.

Късно вечерта е подготовката за същинския празник. Събота срещу Неделя се посещава църквата. Обикаля се три пъти отново заради Христовото Възкресение. Запалва се новия огън.

Петъкът току-що е приключил от литургична гледна точка. Ето защо тъгата от този ден е основната тема, отправната точка на Утринната молитва в събота. Тя започва като заупокойна служба. Ние сме пред гроба на нашия Бог, съзерцаваме смъртта му, поражението му. Но всъщност това привидно поражение се разкрива като дуел. Изглежда, че силите на злото са победили.

Праведникът е разпнат, изоставен от всички. В същото време истинският смисъл на слизането на Христос в Ада е разкрит в един стих на литургията: “О, животе, как можеш ти да умреш? Как стоиш в гроба?” И тогава животът отговаря: “ Това е, за да разруша силата на смъртта и да възкреся мъртвите от Ада”.

Вечерта Тази служба започва с много оригинална композиция: с плача на Ада. Адът признава, че е победен.

• Великден

Сутринта се ходи на църква. Тогава се пречистваме и се черкуваме
Всичко разгласява за това чудо: песните, светлината... Грехът, който ни разделя от пълнотата на живота в Христос, е победен. Символично вратите на иконостаса остават отворени, за да означат това съвършено общение, което Възкресението ни разкрива.

През II век Великден е вече установен християнски празник. Възниква обаче несъгласие между източните и западните църкви по отношение на точната дата за празнуване на възкресението на Христос. Източните църкви искат Великден да се празнува в делничен ден, тъй като ранните християни празнували всяка година на 14-о число от еврейския месец нисан, докато западните църкви настояват Великден да се празнува винаги в неделя независимо от датата.

Това е и един от основните въпроси на свикания от император Константин Никейски събор в 325 г. Съборът решава Великден да се празнува в първата неделя, следваща пълнолунието след пролетното равноденствие. Според Александрийската богословска школа, известна и със своите познания в астрономическите изчисления, 21 март е приет за дата на пролетното равноденствие. Датата за празнуването на Великден започва да се определя от неделята, която следва пълнолунието на или веднага след пролетното равноденствие.

16.04.2009/Блага Димитрова

Какво се прави през Страстната седмица преди Великден  

 

 

Великден е един от най-светлите празници в православния календар. Това е денят, в който християните празнуват възкресението на Исус Христос. Божият Син, който със смъртта си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението си дал надежда за живот след смъртта. Като един от най-големите и важни за християните празници, Великден е свързан с множество обичаи и подготовка за празника. Всяка година Възкресението се пада на различна дата. Източната православна църква се съобразява с юлианския, а католическата – с григорианския календар. Също така Великденне трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Седмицата преди Великден се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на Страданията. Страстната седмица символизира последните дни на Христос, които са преминали в страдания и болка. Всеки ден се нарича “велик и свят” и в църквите се извършват специални служби. Велики понеделник е денят, в който Христос влиза в Йерусалимския храм, който е пълен с търговци, разгневява се и ги пропъжда, защото храмът е място за молитви, а не за търговия.В този ден се размишлява над образа на безплодната смокиня, символ на човешката душа, която не познава молитвата и разкаянието. На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления. Разказва притчата за десетте мъдри девици и притчата за талантите. В този ден той изрича пророчества за съдбата на Йерусалим. На Велики вторник църквата избира като поука притчата за десетте девици, за да покаже, че трябва винаги да сме готови за срещата с Небесния Жених с целомъдрие, милостиня и готовност да вършим добри дела. Велика сряда е денят, в който се провежда Тайната вечеря на Христос с апостолите, на която той им казва, че един от тях ще го предаде. И наистина същата вечер Юда го предава.На Велика сряда Църквата насочва вниманието ни към разкаялата се блудница. Подчертава разликата между спасената грешница и погиналия Юда, избран преди това за апостол. Тя (блудницата) отдава цялото си богатство за Христа и целува нозете Му, а той продава за пари Учителя си с целувка.

Може да се каже, че общата тема на първите три дни на Страстната седмица е краят на света и съдът Христов. На Велики четвъртък се произнася смъртната присъда на Божия син. В някои катедрални храмове след литургия епископите извършват специален обред, на който измиват нозете на свещениците. Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. Велики петък е денят, в който Христос е разпънат на кръста и смирено приема съдбата си, за да изкупи греховете на цялото човечество. На Велики петък не се извършва Божествена литургия. Вечернята на Велики петък, когато се изнася Христовата Плащаница, е посветена на погребението на Христос. Преди началото на службата в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в „гроба“ в центъра на храма. На Велика събота майката на Исус, Света Богородица, го оплаква заедно с няколко жени, носещи миро. Исус е погребан, а гробът е му запечатан и пред него е поставена стража. След това обикновено се служи утренята на Велика събота.

Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба. Велика събота се прославя като „най-благословения седми ден“. Това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницата, заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на „живота на света“ в смъртта. В неделя на Великден Христос възкръснал, за да върне надеждата у хората.
Днес за всеки ден има опредени традиции, които християните трябва да спазват. През цялата седмица се ядат само растителни храни и варива. Първите три дни са определени за почистване, като на рутинната дейност се придава и символично очистващ характер – прави се за здраве. Понеделник е и последният от дните, в които може да се пътува. На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, за да се предпазим от градушка, боядисват се и великденските яйца. Първото яйце се пази до следващия Велики четвъртък. Тогава се хвърля в течаща вода – когато изплува и тръгне по водата, се казва: Червен, червен Великден, зелен, зелен Гергьовден. На Велики петък (наричан още Разпети) в Западна България боядисаните яйца се украсяват с различни мотиви – против болести и смърт. На Разпети петък има пълна забрана върху песните, веселбите, миенето (къпането). С Разпети петък започват т.нар. 12 петъка. Те са най-строго пазени за градушка. През тях не се започва градеж и не се правят надбягвания с коне. На Велика събота жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Подготвя се и вечерното бдение, което започва в 21 и свършва в 3 часа. При него огънят задължително се взима от олтара. В неделя на Великденска трапеза има козунак, великденски обредни хлябове, в центъра се слагат червени яйца и е редно да има кръст.

 

  Автор: 1kam1.com