Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2014 10:01 - "БЕСЕДИ ЗА ЖИВОТА СЛЕД ЖИВОТА" от Архимандрит Серафим Алексиев - 3
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 2211 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 19.02.2014 04:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Някои се теготят от живота, искат уж да умрат, но покаже ли се смъртта, бягат от нея. Известна е приказката за онзи старец, който трябвало да носи тежък товар дърва на гърба си. Крайно изтощен, той свалил товара си и

седнал да си почине. Дълбоко въздъхнал и извикал: „О, смърт, къде си?" Изведнъж смъртта се показала и му рекла: „Ето ме! Защо ме викаш?" - „За да ми повдигнеш товара" - отвърнал изплашеният старец...

Всекиму се живее. На всекиго е мил животът. Всеки се старае да го поддържа. И това е естествено и нормално. Колко повече трябва обаче да ни е мил истинският живот, който няма край! Ала кой мисли за Живота след живота? Кой се готви за него както трябва?...

Знаейки привързаността ни към земното, Господ Ииcyc Христос ни съветва: Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; Защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви (Мат. 6:19-21).

Свети апостол Павел иска да ни откъсне от земното и да ни види щастливи във вечността, затова съветва: За небесното мислете (Кол. 3:2)! Защото истинският живот е там. За да се радваме на Живота след живота, трябва с всички сили да се пазим да не паднем във властта на смъртта след смъртта. Смърт след смъртта пък се нарича в Свещеното Писание (Откр. 20:14; 21:8) не някакво унищожение на душата, а вечната й гибел, вечната й отдалеченост от Бога, вечните й мъки в ада (Откр. 21:8), които са последица от нейната неразкаяна греховност.

Покайното мислене за смъртта предпазва от втората смърт. Ние носим в себе си смъртта, понеже носим в себе си греха. Неминуемата последица от греха е смърт (Рим. 6:23). Богочовекът ни избави от греха и от неговата най-горчива последица - смъртта. Вярата ни съединява с Господа и с извършения от Него за нас изкупителен подвиг. Който се съединява с Господа, един дух е с Него (1 Кор. 6:17) и става храм на Светия Дух (1 Кор. 6:19). Смъртта ще бъде изгонена навеки от тези живи храмове на Божията благодат.

Онова, което поддържа в нас духовния живот, е словото Божие. То е нетленно семе (1 Петр. 1:23). Прието веднъж от нас и оделотворено, то не пропада при нашата смърт, но насадено в душите ни, в свое време (Гал. 6:9) принася животворен плод, стига само да сме го поливали със сълзи на покаяние. Самото то не умира, а и нас избавя от вечна духовна смърт

Ние не знаем кога ще дойде краят на живота ни. Затова всеки ден трябва да отделяме поне малко време, за да се подготвяме за вечността. Тази подготовка се състои главно в следното: 1) да мислим 3а смъртта; 2) да се каем за греховете си; 3) да се молим често и 4) да вършим всякакъв вид добро (срв. Гал. 6:10). Мъдрите св. отци съветват: „Остави греховете си, докато е време! Иначе животът ти ще те остави, когато не очакваш, и ти с греховете си ще се явиш отвъд".

Ние трябва да скъпим времето, защото дните са лукави (Еф. 5:16). Дните са наречени лукави, понеже ни лъжат, въвеждат ни в заблуждение относно преценката на земното ни странствуване и ни карат да се привързваме страстно към този свят на превратностите, дето удоволствията са лъжовни, а радостта - непостоянна, дето страхът ни мъчи, а пожеланията създават непоносима жажда и дето скръбта по суетния свят ни изсушава. Но въпреки лукавството на земните ни дни никой не иска те да се прекратят. Напротив, хората усърдно се молят да им се дадe дълъг живот. На именни и рождени дати и особено на Нова година ние все си пожелаваме взаимно щастливо дълголетие, а Бог вижда близкия ни край и нашето жалко самозалъгване. Щастлив е не онзи, който се самоизмамва с мечтаното дълголетие, а който гледа трезво, като християнин, на живота и смъртта и който се готви за своя неизбежен изход от тукашния свят.

Нашите сметки за живота и земните успехи са обикновено погрешни. Това особено добре е изтъкнал блажени Августин, който пише: „Когато децата растат, на вид им се прибавят дни, а всъщност тези дни се намаляват. Нашето обикновено времеизчисление в такива случаи се оказва неправилно... Да предположим, че е определено (от Бога) 3а някой човек да живее осемдесет години. Колкото години проживее, с толкова се намалява общото им число. Тоя свят така ни прелъстява, че никой не желае прекратяването на бедствения свой живот. А истинският, блаженият живот ще настъпи едва тогава, когато възкръснем и се възцарим с Христа..."

Не само християнските мислители, но и някои езически философи са стигали до мъдростта за печалната изменчивост и за бързотечната скоропреходност на нашия живот. Сенека например е казвал: „Ние умираме всеки ден, защото с всеки ден се отнема част от живота ни. Във времето, когато ние растем, животът ни се скъсява и намалява. Отначало ние се лишаваме от детството, после - от юношеството, след това - от зрялата и накрая - от старческата възраст. Всичкото това време, което

отминава, пропада и всеки ден, който ние преживяваме, се предава на смъртта".

Писанието с право твърди: Всяка плът е трева, и всичката й красота е като полско цвете. Тревата изсъхва, цветето увяхва... а словото на нашия Бог ще пребъде вечно (Ис. 40:6,8; 1 Петр. 1:24). Но какво ни говори това слово? - То казва, че човекът е създаден за вечност от Вечния Бог. Смъртта е отрицание не на вечния, а на временния живот. Тя е служителка на вечността, защото ни въвежда в нея.

Понеже всекиму от нас предстои да мине през тайнствената врата на смъртта, заслужава да разгледаме старата и вечно нова тема за живота и смъртта, или по-точно за Живота след живота и за смъртта след смъртта .
image

   

 






Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4632880
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031