Икона Божията Майка „Прибавяне на ум" Празнува се на 15/28 август.


             „Вразуми", „научи", „подай добра мисъл" - колко често звучат тези думи в ушите ни. И се обръщаме към Пречистата като към извор на истинска мъдрост. И се молим за прибавяне на ум, благоразумие, смирение, които така не ни достигат в суматохата на стремителния живот. Може би затова толкова често се обръщаме днес към чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена „Прибавяне на ум", „Подателка на ум". Иконите с това название са твърде редки и необичайни за руската иконопис. В тях православният народ вижда Ходатайка пред Сина и Бог-Отец за даряване на озарение на ума и сърцето с Божествената истина.           В статията си „Опит за сравнително описание и обяснение на някои символични икони на древноруското изкуство" (1877) изследователят Виноградов е написал: „Разглежданата икона по отношение на самия човек е прибавяне на ум за тези, които нямат такъв или при които той е оскъден. Родителите по селата, които забелязват в децата „скудоумие" в усвояването на основните начала на вярата и грамотността, се обръщат с молитва към Пресвета Богородица и Младенеца като към извор на мъдрост и разум, според простонародния израз - за „прибавяне на ум"."               В древния град Романово-Борисоглебск (сега Тутаев), в църквата „Покров Богородичен" на десния бряг на Волга и сега сияе старата, от XVII век, икона на Пресвета Богородица „Прибавяне на ум". Този храм и досега е запазил и увеличил духовните си съкровища. Местно предание разказва, че в края на XVII век един благочестив московчанин иконописец попрекалил с четенето на църковни книги и разсъдъкът му отслабнал. В мигове на просветление той се молел на Пресвета Богородица да му възвърне разума. По молитвата му последвало видение на Пречистата. Тя заповядала на иконописеца да нарисува образа й във вида, в който Тя му се явила, и му обещала изцеление. Но видението било кратко и иконописецът забравял как да нарисува иконата и тогава отново и отново се обръщал към Пречистата и продължавал да рисува така, както му внушавала Тя. По всяка вероятност тази първа икона скоро е попаднала в Спасо-Преображенския събор в Рибинск. Бележитият руски краевед А. Титов, който я проучвал в началото на XX век, съобщил, че иконата е изобразявала свещеномъченик Антипа, който стоял пред държаната от двама Ангели икона „Прибавяне на ум". Тя била нарисувана в горната част на дъската на иконата (композиция, близка до иконографския тип на Пресвета Богородица „Неочаквана Радост"). Тук Пречистата е изобразена в цял ръст с Младенеца на лявата ръка. На Техните глави летят трима шестокрили Серафими, в нозете на Пречистата е още един. От двете страни има по двама летящи един над друг Ангели, държащи свещеници с горящи свещи. В горните ъгли са нарисувани две големи кандила, отдолу - три стилизирани градски стени с кули. Пречистата е облечена с фелон без ръкави, на фелона има седем дъгообразни ивици с кръстове.              А. Титов е описал и иконата „Прибавяне на ум" от църквата „Покров Богородичен" в Романово-Борисоглебск, като е отбелязал, че преди това тя е била хоругва, на гърба на която е изобразен Господ Вседържител, но дървената й част отдавна е свалена и иконата виси на стената на храма. Подобна по композиция икона се е намирала и в село Башарово край Весегонск и е имала надпис „филафет", което на гръцки означава „Правдолюбие", явно, още едно название на иконата.          Това са сведенията за съществуването на чудотворната икона „Прибавяне на ум" на руската земя1.     Тропар, глас 4          О, Преславна Майко на Христос, нашия Бог, Подателя на благата, запази по милостта Си цялата вселена, дари на нас, Твоите раби, премъдрост и разум, и просвети душите ни със светлината на Твоя Син, едничка Всевъзпявана, прославяна от херувимите и серафимите. Молитва         О, Пресвета Дево! Ти си Невеста на Бог-Отец и Майка на Неговия Божествен Син Иисус Христос! Ти си Царица на Ангелите и спасение на хората, изобличителка на грешниците и наказваща богоотстъпниците. Помилуй и нас, които тежко съгрешихме и не изпълнихме Божиите заповеди, нарушихме обетите на кръщението и обетите на монашеството, и много други, които сме обещали да изпълняваме. Когато Светият Дух отстъпил от цар Саул, тогава го обзели боязън и униние и го измъчвали мрачно отчаяние и безрадостно състояние на душата му. Сега и всички ние заради греховете си се лишихме от благодатта на Светия Дух. Умът ни стана суетен от суетата на помислите, забравата за Бога помрачи душите ни и всякакви скърби, страдания, омраза, зло, вражда, отмъстителност, злорадство и други грехове притискат сърцата ни. И като нямаме радост и утешение, зовем към Теб, Майко на нашия Бог Иисус Христос, да измолиш от Твоя Син да прости всичките ни съгрешения и да ни изпрати Духа Утешител както Го е изпратил върху апостолите, та, утешени и просветлени от Него, да Ти запеем благодарствена песен: Радвай се, Пресвета Богородице, Която ни прибавяш ум за спасение. Амин.

---

  До XVI век в италианското градче Лорето, близо до Анкона, е съществувала икона, много близка по композиция до „Прибавяне на ум", дело на четката на свети апостол и евангелист Лука. В католическия свят е жива описаната в много източници легенда за това, че домът, в който се е родила Пречистата Дева Мария, е бил пренесен по чудесен начин от Ангели от палестинския Назарет в италианския Лорето. Тази легенда е публикувана например в преведената още през XVI век в Русия „Повест за храма на Света Богородица, в който Тя се роди от Иоаким и Анна". Истината за това, как светата икона на свети апостол Лука се е озовала в Лорето, може да се намери във ватиканските архиви. От тях научаваме, че през 1294 година византийският император Никифор Ангел (ето го небесният „ангел", който уж е пренесъл къщата на Пресвета Богородица от Назарет в Лорето) включил в зестрата на дъщеря си, омъжена за сина на неаполи-танския крал, икона на Пречистата с Младенеца и „свети камъни, взети от Дома на нашата Господарка Дева Божия Майка". По-късно някоя си госпожа Лаурета построила в имението си къщичка, приличаща на назаретското жилище на Приснодевата. В тази къщичка са идвали познати, приятели, роднини, околни и далечни жители и са се молели в нея, сякаш в самия дом на Божията Майка. Там са били пренесени и даровете на император Никифор Ангел. Латинските монаси, които след около два века са дошли да живеят тук, не са знаели нищо за гърците Ангели, и като са чули, че домът е донесен от „Ангели", са решили, че това са небесни Ангели. През XVI век светата икона изчезнала и е била заменена със статуя от черно дърво - т.нар. Лоретска Мадона. Руски иконописец от   XIX век, подчертавайки уж „лоретския произход" на иконографски тип „Прибавяне на ум", на късно копие от 1833 година е заменил стилизираните крепостни стени с разпознаваем силует на лоретската базилика. Но да не забравяме, че според православното предание светата икона „Прибавяне на ум" е нарисувана по откровение свише и видение на Самата Небесна Царица.

---

        Икона "Прибавление ума" необычна. На ней Пресвятая Богородица и Младенец как будто спеленатые вместе, в пурпурном расшитом коконе. На главах их царские венцы. При этом Господь десницей благословляет, в левой руке у него держава. Оба они расположены в центре усеченного эллипса с полосками. С двух сторон склонились перед Пресвятой Девой и ее Предвечным Младенцем ангелы с зажженными свечами, по два с каждой стороны. Над главами херувимы, под ногами также херувимы с распростертыми крылами. Иконография "Прибавление ума" сложна и несколько непривычна. Как непривычна и история этой иконы. По преданию один болящий психически человек в тонком видении узрел именно такой образ: Богородица и Младенец Иисус в пурпурных пеленах с царскими венцами на главах... Образ был настолько явным, что болящий человек захотел изобразить его, хотя никогда до этого не рисовал. Изобразил. И – стал молиться о даровании ему разума. По молитвам своим слезным был исцелен от страшного недуга. Как случилось, что изображенное стало иконой и получило название "Прибавление ума", неизвестно. Но иконописцы утверждают: это очень древняя икона. У нее есть еще и другое название: "Подательница ума", но первое название прижилось прочнее.

             В Москве образ Божией Матери «Прибавление ума» есть в храме в честь Тихвинской иконы Божией Матери в Алексеевском, что на Церковной Горке у метро "ВДНХ".

 Тутаев, Церковь Покрова Пресвятой Богородицы

Церковь Покрова - самое древнее сооружение в Романове (1654 год). Церковь некогда была главной в Новопокровском мужском монастыре. Монастырь упоминается с 1674 года, а возник, надо полагать, несколько ранее. В 1771 году, во время церковной реформы, его упразднили. Монастырь имел деревянные стены, возле которых примерно с 17-го века проходил городской торг: эта традиция умерла буквально несколько десятилетий назад. Именно в этом храме находится знаменитая икона “Богородица прибавление ума”, которой молятся на предмет усиления интеллектуальных способностей. В храме, как говорят, сохранились фрески 17-го столетия Храм действует и сегодня. Гуляя вокруг него, стоит обратить внимание на колокольню, которая довольно щедро украшена изразцами 17-го столетия. Таких много в Ярославле, но почти нет в Тутаеве. Исследователи связывают любовь к изразцам с восточной (бухарской) модой, которую узнали ярославские купцы в своих зарубежных скитаниях. Безусловно, крестившиеся ногайцы должны были проявлять, как люди восточные, любовь к изразцам. Но церкви, построенные в 18-м столетии, когда ногайцев уже выгнали, нарочито лишены поливного декора, вероятно, в пику все тем же ненавистным ногаям. А вот на этой церкви поливной декор есть. Остается заключить, что она была центральным собором для крещеных ногайцев, а вокруг нее, быть может, располагался их посад. Мечеть, наверное, стояла где-то недалеко, но не совсем уж рядом. Сегодня от старой застройки именно этого района ничего не сохранилось. Более того, церковь стоит вкось от линии улиц, что говорит о том, что район был в корне перепланирован. По материалам сайта http://archeologia.narod.ru