2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 3966 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 19.06.2008 10:10
БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА Български духовни лица;висши духовни лица В периода на османското владичество
БЕЛЕЖИТИ ЛИЧНОСТИ България Дейци на националноосвободителното движение Дейци на националнореволюционното движение
АВКСЕНТИЙ ВЕЛЕШКИ И БИТОЛСКИ (светско име: Христо Захариев Големинов)( 1850–24.II.1919)
Висш духовник, митрополит. Роден в Самоков в свещеническо семейство. Първоначално учи в родния си град, след което продължава образованието си в Рилския манастир при Неофит Рилски. Приема монашество през 1869. Като ученик в класното училище в София участва и в местния революционен комитет. Заподозрян от турските власти, е принуден да избяга в Цариград, откъдето се прехвърля в Браила. През 1873 се завръща и учи в Пловдив. Две години по–късно постъпва в Киевската духовна семинария и след завършването и е учител в Одринското свещеническо училище. Учителства и в Петропавловската семинария (1884–1900) и в Самоковското богословско училище. От 1901 е предс. на Българската църковна община в Солун. През апр. 1903 е избран за велешки митрополит. След избухването на Илинденско-Преображенското въстание 1903 е назначен за битолски (пелагонийски) митрополит. По време на младотурския режим е депутат в отоманския парламент. След Междусъюзническата война 1913 е прогонен и от Битолската епархия. Завръща се в нея след въвличането на България в Първата световна война 1914–1918, но след това отново е прогонен и се установява в София, където живее до кр. на живота си.
електронното издание "История на България"
Отнети са епископските санове на Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски
На 24.02.1861 Цариградският патриарх Йоаким II свиква църковен събор с участието на 9 бивши и настоящи патриарси и 27 владици. Съборът обявява действията на Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски за противоканонични, низвергва ги и ги осъжда на заточение. На ръкоположените от тях духовни лица е отнет санът, а на християните се забранява да общуват с тях. Отправено е и искане дo султана за изпращане в заточение на тримата духовници. Портата удовлетворява искането. Целта е в момента на тръгване за заточение да се въздейства психологически на Иларион. Народът го очаквал да извърши служба заедно с Авксентий. Българите в Цариград дръзват да се противопоставят на заповедта и на войската. Повече от 2 000 души спират изпълнението на присъдата от 300 войници, като заявяват: “Кръвта си проливаме и владиците си не даваме”. Цели 10 дни народът отстоява. Накрая идват четирима паши с 3 000 редовна войска да изпълнят султанската заповед. Владиците, които са извършили богослужение под закрилата на народа, са изведени от храма и откарани. Когато Иларион се качил на парахода, при него се явил Драган Цанков да го увещава за унията. Макариополски скъсва подаденото му заявление и извиква: “Дето е народът, там съм и аз”. Иларион и Авксентий оставят своето послание от 19 април 1861 г. “Завет българскому народу”, напечатано със златни букви и разпространено из цяла България. В него призовават за твърдост в борбата за правдини и единство на народа. Иларион прекарва в заточение до 27 септември 1864 г., след което се установява в Ортакьой край Цариград и си купува къща през 1868 г.
Иларион Макариополски (светско име: Стоян Стоянов Михайловски) е роден през септември 1812 г. в град Елена. Той е висш духовник, митрополит, един от водачите на църковно-националната борба. Отначало учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в с. Арбанаси (дн. към Велико Търново). През 1831 г. отива в Хилендарския манастир (Атон), където през 1832 г. приема монашество и продължава образованието си в гръцките училища в Карея (Атонския полуостров) и на о. Андрос. След това завършва гръцка гимназия в Атина. През 1841 г. пристига в Цариград, за да продължи своето образование. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в разгорялата се борба за извоюване на църковно-национална независимост. За активната му дейност по искане на Цариградската патриаршия през 1845 г. е заточен в Света гора. Освободен e от там през 1850 г., той разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика. В началото на 1858 г. се връща в Цариград. През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Вселенската патриаршия, така и пред Високата порта. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски извършва дръзка провокация спрямо цариградския патриарх, като отказва да спомене името му в тържествената великденска литургия. С този акт по същество той дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост. За тази си постъпка Иларион Макариополски е отново заточен, този път в Мала Азия, където престоява до 1864 г. Преди заминаването си (1861 г.) отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет. Той е член и на първия Свети синод. През 1872 г. става търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) край Лясковец. Иларион Макариополски умира на 4 юни 1875 г. Авксентий Велешки и Битолски (светско име: Христо Захариев Големинов) е роден в Самоков през 1850 г. Той е висш духовник, митрополит. Първоначално учи в родния си град, след което продължава образованието си в Рилския манастир при Неофит Рилски. Приема монашество през 1869 г. Като ученик в класното училище в София участва и в местния революционен комитет. Заподозрян от турските власти, е принуден да избяга в Цариград, откъдето се прехвърля в Браила. През 1873 г. се завръща и учи в Пловдив. Две години по–късно постъпва в Киевската духовна семинария и след завършването и е учител в Одринското свещеническо училище. Учителства и в Петропавловската семинария (1884–1900 г.) и в Самоковското богословско училище. От 1901 г. е председател на Българската църковна община в Солун. През април 1903 г. е избран за велешки митрополит. След избухването на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. е назначен за битолски (пелагонийски) митрополит. По време на младотурския режим е депутат в отоманския парламент. След Междусъюзническата война 1913 г. е прогонен и от Битолската епархия. Завръща се в нея след въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г., но след това отново е прогонен и се установява в София, където живее до края на живота си.Той умира на 24 февруари 1919 г. Паисий Пловдивски (светско име: Петър Зафиров) е роден около 1810 г. в гр. Янина, Гърция Той е висш духовник, по произход албанец. Ръкоположен за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 г., но 3 години по-късно се отказва от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост, за което е заточен в Мала Азия до 1868 г. След провъзгласяването на Българската екзархия (1870 г.) е включен във Временния екзархийски съвет. На 25 февруари 1872 г. умира.
07.12.2008 16:15
2. avangardi - Изкуство, наука, литература, музика, заняти
3. sensation - Мир свободной фантазии Вы настоящий любитель приключений.
4. mkalpakchiew.blog.bg
5. isoart - галерията на Искрен
6. Bogorodica
7. Иконописна работилница «Храм»
8. catholictradition Galleries
9. Света Гора (Атон/Афон)
10. Света Гора (Атон)
11. "ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО".
12. Църковен вестник
13. tserkov
14. Мастерская «Храм»
15. иллюстрированный словарик связанным с иконописью
16. икон, мозаик, фресок, миниатюр, прорисей и переводов, упорядоченных по иконографии (изображения Спаса, Богоматери и различных святых, библейские и евангельские сюжеты и т. п.), иконописцам, иконописным школам, местоположению.
17. Официальный сайт Валаамского монастыря - Песнопения
18. Московский Иконописный Центр «Русская Икона»
19. aquarium
20. studio-art.kiev
21. postcardsavangard - Авторски поздравителни картички по различни поводи.
22. Светците-покровители
23. imen den
24. Килийни записки
25. мегавселена
26. календар