Живописецът Румен Николов Йовов е роден на 13 януари 1952 в София.

Завършил е Художествената гимназия „Акад. Илия Петров” в София и Художествената академия „Николай Павлович”, специалност „Живопис”, при доц. Иван Керезиев. Започва работа като проектант и художествен редактор на списание ”Музеи и паметници на културата”, а от 1979 г. е член на АМХ (Ателие на младия художник).

От 1981 до 1986 г. е главен художествен ръководител на отдел реклама в „Булгартабак”, художник-специалист в „Център за нови стоки и опаковки”, където ръководи  художествения съвет на СБХ  за опаковки на цялата хранителна промишленост, художник е на три палати в Пловдивския панаир. В периода 1986–1994 г. е художник-проектант във „Водоканал инженеринг”. По-късно работи като графичен дизайнер на бизнес-софтуерни продукти на частна практика. 

В ранните си творчески години е автор на  множество рекламни проекти за външна, вътрешна и печатна реклама, на запазени знаци, каталози, малка пластика и др. Носител е на награда „Златни ръце” за дизайн на опаковки за цигарите Welcom и Kenton. Автор е на почти всички български опаковки на цигари от близкото минало, между които Victory,  Femina, Astor, Welcom, Kenton, Top, О.К, Шипка, TIR (за Иран), Sofia (за Япония), КРИМ (за СССР).

През 1994 г. след автомобилна злополука изпада в кома и за седмица е на границата между живота и смъртта. След възстановяването си започва да рисува българските манастири – така създава колекцията, която допълва и до днес. Досега тя е показвана с голям успех като самостоятелна изложба в София, Враца и Павликени.

Участвал е и в много национални изложби за живопис, скулптура и приложно изкуство.

Румен Йовов рисува не само манастири. Той е автор на множество прекрасни модернистични платна.  С пет от тях участва през  септември т. г. в престижната парижка изложба “Open Art 2007” заедно със сто творци от пет континента. Това изложение се прави на всеки две години в някоя голяма столица.

“Български манастири”

Изложба на живописеца Румен Йовов в Националния исторически музей 

Експозицията е вдъхновена от ролята, която християнските манастири са изиграли за запазването на българщината през вековете. Целта на твореца е да представи върху платно над 170-те манастира в България. За шест години художникът е обиколил над сто манастира в България, за да пресъздаде тяхното великолепие. В тази уникална изложба са представени Гложенският, Троянският, Преображенският и още 46 манастира, голяма част от които досега не са рисувани.

Изложбата е с идеална цел и платната няма да бъдат продавани. Идеята е тази колекция да представи духовните обители в България – страната с най-голям брой манастири в Европа – както у нас, така и в чужбина.

Троянски манастир "Успение Богородично" , м. б., платно

 

Гложенски манастир "Св. Георги Победоносец" , м. б., платно

Черепишки манастир  "Успение Богородично" , м. б., платно

Врачешки манастир "Св. 40 мъченици" , м. б., платно

Св. Иван Рилски и Рилския манастир , м. б., платно

Плаковски манастир "Св. Пророк Илия" , м. б., платно

 

Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил" , м. б., платно

 

Присовски манастир "Св. Архангел Михаил" , м. б., платно

 

Тетевенски манастир "Св. Пророк Илия" , м. б., платно


 

Станка Динева

ВИЗИТКА
Румен Йовов е роден на 13 януари 1952 г. в София. Завършил е Художествената гимназия в столицата. От раз е приет в Националната художествена академия живопис в класа на доц. Иван Керезиев. Участвал е в 3 национални изложби за скулптора, 2 за приложно изкуство и над 10 за живопис. Самостоятелно е показвал свои картини в галерия "Райко Алексиев", в Павликени, Враца, Сливен, Елин Пелин. Негови живописни творби и скулптори са продадени в Дания, Италия, Франция, Швейцария, Югославия, Иран и Русия.

- Г-н Йовов, как се роди идеята да нарисувате всички български манастири?
- През 1994 г. преживях тежка катастрофа. След 14-дневна кома и месеци наред лечение оживях. Имам двама приятели-съученици от първи клас, които много ми помогнаха, докато боледувах. Това са Хари Арнаудов и Кирил Харалампиев. Веднъж бяхме седнали в един ресторант и си говорехме какъв да е цикълът от картини, които ще направя. Направихме справка и разбрахме, че в България има 164 манастира - мъжки, женски, действащи, недействащи, с по един монах.
- Решихте да направите това като благодарност към Бога, че сте оцелял след тежката катастрофа ли?
-  В работата си винаги съм се водил от идеята, че когато човек създава изобразително изкуство, то трябва да остава във времето и да "храни" народа. А когато нещо е обвързано с историята на народа, там вече нещата са съвсем други. Спряхме се на манастирите, защото през многовековната история на България те са изпълнявали една много важна мисия - да съхраняват българския дух. И са го направили. Не знам дали знаете, но на територията на т. нар. Голяма България от времето на Асеневци е имало над 3200 манастира. Повечето са разрушени през турско робство. От тях до наши дни са оцелели много малко. С Хари решихме да подходим систематично към темата. Първо проучихме всичко, което можахме да намерим за българските манастири - историята им, архитектурата им, стенописите.
- Искате да кажете, че сте рисували своята представа за манастирите?
- О, не, посещавам всеки манастир, преди да го нарисувам. Без това не може. Защото, когато отидеш в манастира, посрещне те монахът и влезеш в целия обем на църквата, ти можеш да го почувстваш. А за да стане това, трябва да го "познаваш". В Преображенския манастир например, се запознах с един монах, който е там от 7-годишен. Сега е на 77 години. Можете да си представите с каква любов говори за светата обител.
- Колко манастира сте нарисувал до момента?
- Над 60. Има и такива, които съм започнал, но не съм завършил, защото не съм "втасал".
- Виждала ли е публиката някои от тях?
- Да, през 2004 г. направихме изложба в Павликени и показахме 30. Наблизо е Велико Търново, където има много манастири. Градът е бил столицата на Втората българска държава, намира се в центъра на България. Пък и там духовното винаги е било по-силно като отношение и като влияние. Неотдавна направих самостоятелна изложба в галерията "Райко Алексиев". Там показах около 50 манастира. Седмица по-късно направихме изложба в галерия във Враца.
- Кой е любимият ви манастир?
- Не ги деля така. Всичките са ми любими, защото съм ги съприживял. Някъде съм прескачал през оградите, за да ги погледна. Във всеки има по нещо уникално. А в манастира "Св. Никола" в Арбанаси се натъкнах на нещо невероятно. Там има само една монахиня, която "за да е чистичко", да стане хубава църквата, боядисала стените в бяло. Не е изключено там да има и рисунки на Захари Зограф.
- Впечатлена съм от рисунката ви на скалния манастир "Св. Димитър Басарабовски". За себе си съм го кръстила българският Сфинкс. Това ли сте имали предвид, когато сте го рисувал?
- В този манастир съм ходил 2-3 пъти и на място съм изучил историята му. Създателят му - Димитър Басарабовски, решил да се усамоти, да стане монах. Живял е в естествените скални дупки. За него се разказва легенда, че когато умира, тялото му става нетленно. Открито е от друг отшелник. По-късно мощите му са пренесени в Букурещ, където се намират и до сега. Когато се запознах с историята на монаха, реших да нарисувам лицето на светеца като вкопано над килиите на манастира. Виждал съм го на икони. Разликата от един манастир до друг е безкрайно голяма. Изживяването - също. В Буйновци например българи почти няма - само цигани и турци. Зад манастира има училище, което, също като него, е съхранявало българския дух. Реших на всяка цена да го нарисувам и го направих. Посетих Бистришкия манастир, където ме посрещна невероятна тишина. Постарал съм се да запечатам всичко това в рисунка. Това са картини, които искам да съхранят духа на нашия народ такъв, какъвто е бил по времето на цар Асен. Много колеги ме питат: защо на нито една картина не си нарисувал монах, кокошчица или нещо друго, което да й вдъхва живот? Но аз лично бягам от това, защото кокошката не прави историята на манастира.
- Кой е манастирът, който най-много искате да нарисувате, но още не сте?
- През годините много ме е човъркал Рилският манастир. Още повече, че навремето, когато не пускаха никого в Хельовата кула, аз успях да се кача. Видях манастира от високо и изживях нещо невероятно. Решил съм да нарисувам Рилския манастир последен. Там между колоните има стенописи и на Захари Зограф.... Въпросът не е да нарисуваш купола на църквата и да кажеш - направих го. Няма ли я душата на обителта, не присъства ли времето и духа на Иван Рилски, значи нищо не си направил.
- Само религиозни теми ли развивате?
- От малък ме занимава темата "религията" като цяло. Изучавал съм християнството, будизма и другите световни религии. Искам да съм в час и да мога да правя съпоставка. Но не рисувам само религиозни картини. Имам доста модернистични. Правил съм и опаковки за цигари - над 40. Някои все още се продават. Например опаковката на цигарите "Виктори" е моя...
- Как се захванахте с тях?
- Баща ми, който никога не е пушил, цял живот е бил технолог по обработката на тютюна за цигари. Така се случи, че работих половин година в рекламата на "Булгартабак". Там се сблъсках с опаковки, които не ми харесваха. Започнах да ги правя за удоволствие. По-късно някой от тях бяха харесани, предложени на художествен съвет и приети. Неотдавна открих един календар на "Булгартабак" с около 20 мои опаковки.
- Кои са ваши?
-Не ги помня всичките. Но от тези, които и до днес са на пазара, са мои опаковките "Виктори", "Фемина". Преди се произвеждаха едни цигари "Welcome", " Select" и TIR - те също са мои. Правил съм дори опаковки на цигари за износ за арабските страни, те са с надписи на арабски. Старата емблема на "Булгартабак" също е моя - два тракийски лъва. С промените смениха и нея.
- Как живее сега един художник?
- Трудно. Но така е било винаги. И преди, и сега малка група художници покрай ръководството живееха добре. Останалите - както сега.
- Тоест, вие не сте съгласен с мита, че при социализма художниците са били сити?
- Духовно - да. Но иначе не всички получаваха поръчки. Хубавото е, че  Съюзът на българските художници се съхрани. Там често се срещам с колеги. Вярно е, че събираме стотинки за по едно кафе или водка, но ако някой е направил изложба, всички заедно изживяваме неговата творческа победа. Това ни държи духовно. Особено пък, ако успее да продаде нещо и да вземе хонорар. Но и сега има група, която стои близо до хората с власт и пари.
- Вярна ли е тезата, че велик художник се става, ако си гладен?
- Донякъде е така. Когато човек е богат духовно, но го стърже стомахът, умът му действа най-добре. Той се освобождава, не зависи от храната, от това дали ще го харесат. С листа и четката той живее друг живот. Затова най-хубавите работи са на "гладни" художници. Защото мисленето е друго. Като хапнеш и пийнеш, не ти се работи, иска ти се да полегнеш, а не да твориш. Не гладът, а лишаването от материалните неща, дават свобода на духа.