Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2007 07:09 - Битката за Кърджали без Боян Саръев - Дядо Николай: Да се раздаде не в кметството, а в храма. Не съм национален предател. Свободата иска екзарх, защото истинска
Автор: miraculousreligion Категория: Изкуство   
Прочетен: 1553 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.08.2007 16:46


Битката за Кърджали без Боян Саръев

Отец Боян Саръев отказва кандидатурата му да бъде издигната за кмет на Кърджали. Това стана, след като не получи благословение от Пловдивския митрополит Николай. Още преди седмица, когато стана ясно, че е възможно да бъде издигната кандидатурата му, свещеникът заяви, че ще приеме само, ако има благословията на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, тъй като каноните на православната църква не позволяват участието на духовници в мирските дела на държавата. Така той спази и задължителното за свещениците послушание, а владиката от своя страна - канона.

Дядо Николай: Да се раздаде не в кметството, а в храма

Изявление на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай, относно издигането на кандидатурата на свещ. Боян Саръев за кмет на Кърджали

imageОбични в Господа братя и сестри,
В желанието на част от жителите на Кърджали да издигнат за кмет на града кандидатурата на свещ. Боян Саръев, виждам ясен знак за мястото, което той е заел в обществения живот на този източнородопски български град и признание за неговото пастирско служение в този район. Това е още едно "достоен" за годините, които отец Боян служи на духовната нива; служение, започнало в обособено труден за нашия народ период - време на разпадане на атеистичната система, и за съжаление, бързо запълване на образувалия се духовен вакуум с калните води на нахлулите от "свободния" свят дух и култура, изразени в множеството секти, в падението на морала и увеличаване на беззаконието в нашето съвременно общество. В такова трудно време на духовна обърканост, отец Боян прие свещенически сан и тръгна по нелекия път на мисионерството и просвещението. Като духовен пастир, той ревностно изпълнява своето служение да бъде стожер и опора за паството си. И ето, всички те днес желаят той да бъде техен освен духовен, и светски водач.
Това желание не е неестествено и неразбираемо за мен. Българската Православна Църква винаги е била вярна на своя народ и докрай е стояла с него във всяко изпитание, което историята му е изпращала. Особено силно това пролича през петвековното турско робство. Българският дух не угасна, защото жива и поддържана беше православната ни вяра. Църквата беше тази, която опази този дух и вяра, и възроди българина за нов живот. Тя е тази, която и днес единствена има ресурса да се бори срещу лукавия дух на времето, в което живеем. И това е така, защото тя не е творение човешко, а Божие, основана от Господ Иисус Христос, Който каза: "Ще съградя църквата Си и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16/18), и още: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20).
Не бързах да дам своето становище относно кметската кандидатура на свещ. Боян Саръев, защото то трябваше много внимателно да се обмисли. Трябваше да потърся не своята човешка, а Божествената мъдрост, която намираме отразена в Св. Писание, каноните на Св. Православна Църква, светоотеческите писания - фундамента на нашата вяра.
Св.ап. Павел казва: "Никой воин се не заплита в житейски работи." (2 Тим. 2:4). Тези негови думи са основание за шесто апостолско правило, което гласи: "Епископ, презвитер или дякон, да не приемат върху себе си мирски грижи." Тълкуванието на това правило, направено от канониста Зонара, гласи: "На изброените в правилото лица е забранено да се впущат в мирски работи, защото правилото иска свободно да се занимават с божественото служение и да не си позволяват да се месят в мирски работи и народни размирици."
Свещеникът е воин Христов и неговото служение не е посветено на осигуряване земното добруване на човека. То е служение на небето; за примирение на падналото в греха човечество с неговия Създател, за връщането на човека в изгубения рай. Истинското отношение към светската власт, полезно и за самата нея, св.ап. Павел изразява като пастирски съвет към ученика му св.ап. Тимотей: "Моля преди всичко да се правят просби, молитви, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са на власт, за да прекараме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота" (1 Тим. 2:1-2). Съгласно това всеки свещеник се моли за управляващите, без значение от коя политическа сила са, мъдро и с мисъл за човека да управляват съдбините на народа, който ги е избрал.
В съзвучие с гореспоменатото апостолско правило са: правило 3 на IV Вселенски събор; правило 10 на VII Вселенски събор; правило 11 на двукратния събор; правило 7 на IV Вселенски събор и т.н.
Като архиерей на Българската Православна Църква, която е неизменна част от Св. Православие, аз съм поел кръста на архипастирското служение с обещание, че ще пазя, съблюдавам и изпълнявам правилата на Църквата. Добри са намеренията на подкрепящите отец Боян за кмет, добро е и неговото желание да се раздаде докрай в името на хората, но нека направи това не в кметството, а в храма, там, където Господ го е призовал, следвайки съвета на св.ап. Павел: "Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога" (1 Кор. 7:24), изповядвайки и на дело Господнята молитва, в която се казва: "Отче наш... да бъде Твоята воля..." Съгласно нея, аз също не дръзвам да се противя на Божествената воля, изразена в правилата на Св. Православна Църква и отказвам да дам благословение на отец Боян Саръев за участие в кметските избори в град Кърджали.
Като му благодаря за каноничното съзнание и църковно разбиране, аз отечески молитствам от Бога много още благословени успехи на Божията нива за слава на Бога, за благоденствието на христолюбивия народ и душеспасението на всички нас. Амин!

Отец Боян Саръев:

Продължавам да работя срещу робството от ДПС

Не разпалвам етническа вражда, обвинителите ми са купени, казва свещеникът от Кърджали

Разговаря Силвия Николова

image- Отец Боян, Пловдивският митрополит Николай не благослови евентуалното издигане на кандидатурата ви за кмет на Кърджали. Как приехте това решение на Негово Високопреосвещенство?
- В правомощията на Негово Високопреосвещенство е да определя с какво да се занимават и с какво да не се занимават свещенослужителите в поверената му Пловдивска епархия, в която попада и Кърджали. Негово право и задължение е да провежда контрол и надзор на свещенослужителите. Каноните на православието също не позволяват на православни духовници да се занимават със странична работа, включително да са политици и да развиват политическа дейност. Пловдивският митрополит Николай заяви, че политиката е за политиците, а духовниците трябва да гледат духовното си поприще. Това е така и аз съм съгласен с него, нито каноните, нито уставът на Българската православна църква позволяват несвойствени занимания на свещениците освен чисто църковни. Негово Високопреосвещенство заяви още, че цени високо моята личност, цени ме като свещеник и моята мисия в Родопите и е вероятно политиката да ме похаби.
- Още преди седмица, когато стана ясно, че е възможно "Атака", ГЕРБ и ВМРО да подкрепят Вашата кандидатура за кмет на града, заявихте, че ще приемете, ако имате и благословията на Негово Високопреосвещенство. Боли ли ви, че нямате тази възможност?
- Да, наистина щях да се кандидатирам. Боли ме, защото ме боли за България и за Кърджали. Ако се бях кандидатирал и спечелил, щях да работя за освобождаването от робството на ДПС, от тоталитарните му управленчески похвати, срещу напъните за обезбългаряване и за турцизиране на Родопите. Моята борба като кмет щеше да бъде за християнизирането на Кърджали и Родопите. Засега, по чисто канонични причини, не съм в състояние да го правя като управленец, но служението ми в тази посока, като духовник, ще продължи. Ако навремето бях решил непременно да се занимавам с политика, щях да го направя. Сега, ако го правя, ще трябва да се разделя със свещенството, а то е моето призвание. То е моята духовна същност, която не мога да изоставя. Още повече не съм убеден, че аз съм единственият човек, който би могъл да обедини българите в Кърджали и да разбие монопола на ДПС. Хора от селата около Кърджали вадят масово лични карти с фиктивни адреси в града, за да могат на бъдещи избори да гласуват за кмет на Кърджали, а не на селото. След отхвърлянето на уседналостта е ясно, че ще дойдат автобусите от Турция, които ще предрешат съдбата на Кърджали.
Аз ще продължа да работя за християнството в България и в Родопите и нищо не е в състояние да ме спре, защото това е моето призвание. ще продължа да работя така, както работех и през последните седемнадесет години.
- Мнозина, особено правозащитните организации, биха ви обвинили, а някои дори ви обвиняват, че с някои свои изявления разпалвате етническа омраза. Това не ви ли притеснява?
- За седемнадесет години, откакто работя за връщането на християнството в Родопите и съм кръстил хиляди, не съм нарушил по никакъв начин етническия мир. Обвинителите ми правозащитници не са искрени. Те са фалшиви, защото са купени именно от тези, които нарушават човешките права и свободи.
- Кои са тези нарушители на човешките права и свободи? Кои са им купувачите?
- Купувачите на тези правозащитници са и вътрешни, и външни. Атакуват ме и заради добрите ми отношения с лидера на "Атака" Волен Сидеров, но не се смущавам. Това са отношения като между двама патриоти.
- С какво, извън богослужението, се занимавате в Кърджали сега?
- В духовно-просветителския център при храма, в който служа, имаме неделни училища за различни възрастови групи. Провеждаме катехизаторски курсове, беседи и семинари за възрастни. За децата и юношите създадохме компютърен клуб и курсове по информатика, в който те да се занимават без родителите им да се притесняват за тях по време на ваканцията. Имаме и кръжоци по пиано, пеене и рисуване. В едно от крилата на центъра ни сме настанили самотни възрастни хора, за които се грижим. Имаме и трапезария за бедни, в която вече години наред храним стотина души, не само християни и българи, но и мюсюлмани, и атеисти, и турци, и роми. Стараем се така да осъществяваме Христовата заръка да обичаме ближния и на дело.

06.08.2007

Не съм национален предател
Свободата иска екзарх, защото истинската свобода е тази на духа

image
Христос е Бог на мира и всеки свещенослужител е служител на мира. “Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте” (1 Тер.2:17), ни съветва Св. ап. Петър. Убеден съм, че отец Боян ще допринесе за етническия мир в района много повече в качеството си на духовник, отколкото на кмет, защото като кмет ще бъде принуден да се съобразява преди всичко с интересите на партията, която го е издигнала за такъв. А Светата Православна църква е над всички партии.

Екип на телевизия СКАТ нахлу в покоите на Пловдивския митрополит Николай на празника Преображение Господне. Журналистът блъскал по вратата и викал тревожно. Стресна ме ужасно силният шум, открехнах вратата уплашен, че се е случило някакво нещастие, разказа митрополит Николай. Той бил удивен и не можел да повярва на очите си: срещу него блестял прожектор и камера снимала спалнята и всичко наоколо. Екипът се представил. Въпреки бруталното поведение на “гостите”, митрополитът ги поканил в кабинета си, за да отговори на въпросите им. Всички въпроси били свързани с недадената благословия на отец Боян Саръев да се кандидатира за кмет на Кърджали. Накрая, благодарейки, репортерът бръкнал в торба и внезапно извадил фес. Вие трябва да го носите, дядо владика, изсъскал през зъби неканеният гост.

Негово високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай


¦ Един политически лидер от опозицията - Волен Сидеров, ви обвини в национално предателство. Каква е вашата реакция?
Отказвайки да дам благословията си на отец Боян Саръев да се кандидатира за кмет на Кърджали, съм се позовавал единствено на правилата на Светата Православна църква, без да съм искал с това да наруша целите на издигащата я партия, в случая “Атака” и нейния лидер Волен Сидеров. В тази връзка е разбираема и неговата импулсивна и силно емоционална реакция и обидните му квалификации спрямо мен. Още повече, че г-н Сидеров е учил богословие и добре знае каноните на Светата Църква. Разбирам, че като председател на “Атака” той често атакува, но моят съвет е разумно да подбира обектите на своята атака, за да не се окаже, че, атакувайки мен заради канона на Светото Православие, се поставя в позиция на атака срещу Светата Църква. В този смисъл се надявам, че г-н Сидеров ще преосмисли реакцията си обективно, с църковно, не само с политическо съзнание, защото в противен случай добре ще е да си спомни думите Господни към Св. ап. Павел: “Савле, Савле, що Ме гониш?... Мъчно е за тебе да риташ против ръжен” (Деян.9:4-5).
Следвайки съвета на Св. ап. Петър “С кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда” (1 Петр.3:15), с “добра”, т.е. с чиста, съвест ще отговоря на г-н Сидеров, че не се считам национален предател. Нима е бил предател на народните интереси екзарх Йосиф, знаейки се неговата отрицателна позиция относно избухването на Априлското въстание и Руско-турската освободителна война? В тях той е виждал заплаха за новоучредената и все още неукрепнала Българска екзархия, извоювана също с цената на много мъки и страдания. Както сега срещу мен въстава г-н Волен Сидеров, така и срещу екзарх Йосиф се изправя Любен Каравелов, заявявайки: “Свободата не ще екзарх, иска Караджата”...
Напротив, свободата иска точно екзарха, защото истинската свобода е свободата на духа. Нея най-напред са извоювали поборниците за църковна независимост, т. е., докато тя не е била пуснала здрави корени в съзнанието на българина, не са искали надигането на Караджата...
Самият отец Боян разбра и прие моите съображения да му откажа, позовани в изпълнение не на моята човешка, а на Божията воля, изразена в Светото Писание, в каноните на Светата Православна църква, в писанията на светите отци, забраняващи категорично на духовните лица да приемат светски длъжности, и аз му благодаря за проявеното от него канонично и църковно съзнание, благопожелавайки му все така ревностно да служи на онова място, на което го е призовала Църквата - храма Божи.
¦ Свещеникът е пастир. Сега стадото има нужда от помощ. Боян Саръев е готов да помогне. А вие го възпирате. Няма ли така да обидите хората, които са се надявали да ги управлява като кмет?
¦ Свещеникът е духовен пастир, воин Христов, и неговото служение не е посветено на осигуряване земното добруване на човека. То е служение на небето; за примирение на падналото в греха човечество с неговия Създател, за връщането на човека в изгубения рай.
Що се касае до втората част на въпроса ви, отново ще повторя, че не аз, а Бог, чиято воля и архиереят, и свещеникът изпълняват, и което отец Боян напълно съзнава, го възпира. Шестото апостолско правило е категорично: “Епископ, или презвитер, или дякон да не приемат върху себе си мирски длъжности”, за да могат свободно да се занимават с божественото служение. Нека “всякой в каквото звание е призван... в него и да остава пред Бога” (1 Кор.7:24).
¦ Вие познавате хората от властта. Познавате ли мирско лице, което да предложите на мястото на отец Боян. Бихте ли призовали от амвона достоен кандидат от нецърковния свят?
¦ Не, не познавам, но съгласно Светото писание ще се моля за всяка власт, защото никой не би имал власт, ако тя не му е дадена свише, както казах вече мъдро и с мисъл за човека да управлява в даденото и от Бога време.
¦ Нашата нова история не може да посочи нито един общественик, който е умрял спокойно и мирно, почитан и уважаван от всички, освен митрополит Климент. Когато той е служил, се е решавал църковният въпрос и БПЦ е направила изключение от канона. Би могло да се направи аналогия между онова време и ситуацията в Родопите сега, защото отец Боян говори, че има опасност за отцепване на Кърджали от страната. Все пак, в името на мирното съжителство на християни и мюсюлмани в района и авторитета на отец Саръев, не можеше ли да направите изключение?
Не бих правил аналогии с тогавашното време и сега, защото, когато митрополит Климент е избран за председател на Народното събрание, България все още не е имала стабилна политическа система и държавно управление. Единствената българска институция, която е съществувала, е била Българската екзархия и строителите на свободна България са потърсили в нейните среди достойни мъже и за политическия градеж на страната. Но още тогава е станало ясно, че политическите интереси и църковните са несъвместими.
Днес ситуацията е различна. Църквата е отделена от държавата, която има опита на повече от стогодишно самостоятелно управление. Това, че сега има дефицит на политически силни личности, е проблем на държавата, която в неотдавна отминало време близо половин век възпрепятстваше Българската Православна църква да изпълнява душеспасителната си мисия. Силните личности, в която и сфера на живота да са, са хората на духа; а духът, който животвори и дава сила, е в Църквата.




Гласувай:
0
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: miraculousreligion
Категория: Изкуство
Прочетен: 1559591
Постинги: 214
Коментари: 819
Гласове: 7943
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол
1. МОЯТ ПРОЗОРЕЦ КЪМ СВЕТА - тези, които обичам да чета - нов допълнен и допълващ се кръг от приятели, и приятели на моите приятели!!
2. avangardi - Изкуство, наука, литература, музика, заняти
3. sensation - Мир свободной фантазии Вы настоящий любитель приключений.
4. mkalpakchiew.blog.bg
5. isoart - галерията на Искрен
6. Bogorodica
7. Иконописна работилница «Храм»
8. catholictradition Galleries
9. Света Гора (Атон/Афон)
10. Света Гора (Атон)
11. "ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО".
12. Църковен вестник
13. tserkov
14. Мастерская «Храм»
15. иллюстрированный словарик связанным с иконописью
16. икон, мозаик, фресок, миниатюр, прорисей и переводов, упорядоченных по иконографии (изображения Спаса, Богоматери и различных святых, библейские и евангельские сюжеты и т. п.), иконописцам, иконописным школам, местоположению.
17. Официальный сайт Валаамского монастыря - Песнопения
18. Московский Иконописный Центр «Русская Икона»
19. aquarium
20. studio-art.kiev
21. postcardsavangard - Авторски поздравителни картички по различни поводи.
22. Светците-покровители
23. imen den
24. Килийни записки