Битката за Кърджали без Боян Саръев

Отец Боян Саръев отказва кандидатурата му да бъде издигната за кмет на Кърджали. Това стана, след като не получи благословение от Пловдивския митрополит Николай. Още преди седмица, когато стана ясно, че е възможно да бъде издигната кандидатурата му, свещеникът заяви, че ще приеме само, ако има благословията на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, тъй като каноните на православната църква не позволяват участието на духовници в мирските дела на държавата. Така той спази и задължителното за свещениците послушание, а владиката от своя страна - канона.

Дядо Николай: Да се раздаде не в кметството, а в храма

Изявление на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай, относно издигането на кандидатурата на свещ. Боян Саръев за кмет на Кърджали

Обични в Господа братя и сестри,
В желанието на част от жителите на Кърджали да издигнат за кмет на града кандидатурата на свещ. Боян Саръев, виждам ясен знак за мястото, което той е заел в обществения живот на този източнородопски български град и признание за неговото пастирско служение в този район. Това е още едно "достоен" за годините, които отец Боян служи на духовната нива; служение, започнало в обособено труден за нашия народ период - време на разпадане на атеистичната система, и за съжаление, бързо запълване на образувалия се духовен вакуум с калните води на нахлулите от "свободния" свят дух и култура, изразени в множеството секти, в падението на морала и увеличаване на беззаконието в нашето съвременно общество. В такова трудно време на духовна обърканост, отец Боян прие свещенически сан и тръгна по нелекия път на мисионерството и просвещението. Като духовен пастир, той ревностно изпълнява своето служение да бъде стожер и опора за паството си. И ето, всички те днес желаят той да бъде техен освен духовен, и светски водач.
Това желание не е неестествено и неразбираемо за мен. Българската Православна Църква винаги е била вярна на своя народ и докрай е стояла с него във всяко изпитание, което историята му е изпращала. Особено силно това пролича през петвековното турско робство. Българският дух не угасна, защото жива и поддържана беше православната ни вяра. Църквата беше тази, която опази този дух и вяра, и възроди българина за нов живот. Тя е тази, която и днес единствена има ресурса да се бори срещу лукавия дух на времето, в което живеем. И това е така, защото тя не е творение човешко, а Божие, основана от Господ Иисус Христос, Който каза: "Ще съградя църквата Си и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16/18), и още: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20).
Не бързах да дам своето становище относно кметската кандидатура на свещ. Боян Саръев, защото то трябваше много внимателно да се обмисли. Трябваше да потърся не своята човешка, а Божествената мъдрост, която намираме отразена в Св. Писание, каноните на Св. Православна Църква, светоотеческите писания - фундамента на нашата вяра.
Св.ап. Павел казва: "Никой воин се не заплита в житейски работи." (2 Тим. 2:4). Тези негови думи са основание за шесто апостолско правило, което гласи: "Епископ, презвитер или дякон, да не приемат върху себе си мирски грижи." Тълкуванието на това правило, направено от канониста Зонара, гласи: "На изброените в правилото лица е забранено да се впущат в мирски работи, защото правилото иска свободно да се занимават с божественото служение и да не си позволяват да се месят в мирски работи и народни размирици."
Свещеникът е воин Христов и неговото служение не е посветено на осигуряване земното добруване на човека. То е служение на небето; за примирение на падналото в греха човечество с неговия Създател, за връщането на човека в изгубения рай. Истинското отношение към светската власт, полезно и за самата нея, св.ап. Павел изразява като пастирски съвет към ученика му св.ап. Тимотей: "Моля преди всичко да се правят просби, молитви, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са на власт, за да прекараме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота" (1 Тим. 2:1-2). Съгласно това всеки свещеник се моли за управляващите, без значение от коя политическа сила са, мъдро и с мисъл за човека да управляват съдбините на народа, който ги е избрал.
В съзвучие с гореспоменатото апостолско правило са: правило 3 на IV Вселенски събор; правило 10 на VII Вселенски събор; правило 11 на двукратния събор; правило 7 на IV Вселенски събор и т.н.
Като архиерей на Българската Православна Църква, която е неизменна част от Св. Православие, аз съм поел кръста на архипастирското служение с обещание, че ще пазя, съблюдавам и изпълнявам правилата на Църквата. Добри са намеренията на подкрепящите отец Боян за кмет, добро е и неговото желание да се раздаде докрай в името на хората, но нека направи това не в кметството, а в храма, там, където Господ го е призовал, следвайки съвета на св.ап. Павел: "Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога" (1 Кор. 7:24), изповядвайки и на дело Господнята молитва, в която се казва: "Отче наш... да бъде Твоята воля..." Съгласно нея, аз също не дръзвам да се противя на Божествената воля, изразена в правилата на Св. Православна Църква и отказвам да дам благословение на отец Боян Саръев за участие в кметските избори в град Кърджали.
Като му благодаря за каноничното съзнание и църковно разбиране, аз отечески молитствам от Бога много още благословени успехи на Божията нива за слава на Бога, за благоденствието на христолюбивия народ и душеспасението на всички нас. Амин!

Отец Боян Саръев:

Продължавам да работя срещу робството от ДПС

Не разпалвам етническа вражда, обвинителите ми са купени, казва свещеникът от Кърджали

Разговаря Силвия Николова

- Отец Боян, Пловдивският митрополит Николай не благослови евентуалното издигане на кандидатурата ви за кмет на Кърджали. Как приехте това решение на Негово Високопреосвещенство?
- В правомощията на Негово Високопреосвещенство е да определя с какво да се занимават и с какво да не се занимават свещенослужителите в поверената му Пловдивска епархия, в която попада и Кърджали. Негово право и задължение е да провежда контрол и надзор на свещенослужителите. Каноните на православието също не позволяват на православни духовници да се занимават със странична работа, включително да са политици и да развиват политическа дейност. Пловдивският митрополит Николай заяви, че политиката е за политиците, а духовниците трябва да гледат духовното си поприще. Това е така и аз съм съгласен с него, нито каноните, нито уставът на Българската православна църква позволяват несвойствени занимания на свещениците освен чисто църковни. Негово Високопреосвещенство заяви още, че цени високо моята личност, цени ме като свещеник и моята мисия в Родопите и е вероятно политиката да ме похаби.
- Още преди седмица, когато стана ясно, че е възможно "Атака", ГЕРБ и ВМРО да подкрепят Вашата кандидатура за кмет на града, заявихте, че ще приемете, ако имате и благословията на Негово Високопреосвещенство. Боли ли ви, че нямате тази възможност?
- Да, наистина щях да се кандидатирам. Боли ме, защото ме боли за България и за Кърджали. Ако се бях кандидатирал и спечелил, щях да работя за освобождаването от робството на ДПС, от тоталитарните му управленчески похвати, срещу напъните за обезбългаряване и за турцизиране на Родопите. Моята борба като кмет щеше да бъде за християнизирането на Кърджали и Родопите. Засега, по чисто канонични причини, не съм в състояние да го правя като управленец, но служението ми в тази посока, като духовник, ще продължи. Ако навремето бях решил непременно да се занимавам с политика, щях да го направя. Сега, ако го правя, ще трябва да се разделя със свещенството, а то е моето призвание. То е моята духовна същност, която не мога да изоставя. Още повече не съм убеден, че аз съм единственият човек, който би могъл да обедини българите в Кърджали и да разбие монопола на ДПС. Хора от селата около Кърджали вадят масово лични карти с фиктивни адреси в града, за да могат на бъдещи избори да гласуват за кмет на Кърджали, а не на селото. След отхвърлянето на уседналостта е ясно, че ще дойдат автобусите от Турция, които ще предрешат съдбата на Кърджали.
Аз ще продължа да работя за християнството в България и в Родопите и нищо не е в състояние да ме спре, защото това е моето призвание. ще продължа да работя така, както работех и през последните седемнадесет години.
- Мнозина, особено правозащитните организации, биха ви обвинили, а някои дори ви обвиняват, че с някои свои изявления разпалвате етническа омраза. Това не ви ли притеснява?
- За седемнадесет години, откакто работя за връщането на християнството в Родопите и съм кръстил хиляди, не съм нарушил по никакъв начин етническия мир. Обвинителите ми правозащитници не са искрени. Те са фалшиви, защото са купени именно от тези, които нарушават човешките права и свободи.
- Кои са тези нарушители на човешките права и свободи? Кои са им купувачите?
- Купувачите на тези правозащитници са и вътрешни, и външни. Атакуват ме и заради добрите ми отношения с лидера на "Атака" Волен Сидеров, но не се смущавам. Това са отношения като между двама патриоти.
- С какво, извън богослужението, се занимавате в Кърджали сега?
- В духовно-просветителския център при храма, в който служа, имаме неделни училища за различни възрастови групи. Провеждаме катехизаторски курсове, беседи и семинари за възрастни. За децата и юношите създадохме компютърен клуб и курсове по информатика, в който те да се занимават без родителите им да се притесняват за тях по време на ваканцията. Имаме и кръжоци по пиано, пеене и рисуване. В едно от крилата на центъра ни сме настанили самотни възрастни хора, за които се грижим. Имаме и трапезария за бедни, в която вече години наред храним стотина души, не само християни и българи, но и мюсюлмани, и атеисти, и турци, и роми. Стараем се така да осъществяваме Христовата заръка да обичаме ближния и на дело.

06.08.2007