Вяра, надежда, любов... и още нещо

Дайте ми, моля ви, глътчица вяра -

вяра в доброто и вяра във хората,

че ако вярвам в нещо все си повтарям,

може би днес ще да надвия умората.

 

Дайте ми, моля ви, зрънце надежда -

обикновена и малка като маково семе,

която тайно и обич аз да отглеждам

и да знам, че никой не ще ми я вземе.

 

Дайте ми, моля ви, капка любов,

с която да мога да полея сърцето си

и то да затупти във ритъм нов...

Аз ви моля... и протягам ръцете си.

 

А накрая дайте ми смелост да срещам

в очите изправена новите дни,

да продължавам да пея когато да усещам,

че пак ме раняват и пак ме боли.

 Обратно към: [Вася Константинова][СЛОВОТО]

17 септември — ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ;
СВ. СОФИЯ, ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ

       Това е християнският празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, както и на майка им - света София. На тях са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов.
   
        Най-тържествено го празнуват именниците, които посрещат гости. В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.
   
   Според изследователите на народната ни култура значителна част от обредите, обичаите и празненствата са заварени от християнството. В смесването на езичество и християнство се образува единна сплав, защото "християнската вяра заварила морал, който и тя проповядвала, затова не се опълчила срещу него..." (Д. Маринов)
   В народна среда празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Ето как рисува морала на народната вяра етнографът Д. Маринов:
    "Всеки и във всичко да бъде честен, добродетелен, полезен, да помага на другите, да бяга от зло. Всяко добро дело, милостиня, правда, помощ не остават без награда от Бога. Всяко зло и грях... се наказват до 3, 6, 9-то коляно. Всеки добър човек не може да бъде сиромах и нещастен. Лошият пати, богатството му изчезва. Моралът изработва правила за човек, който иска да бъде щастлив, дълголетен и праведен:
   1. Да почита родителите си.
   2. Да се пази от кръвосмешение.
   3. Да не ходи с чужди, да не води блуден живот.
   4. Да не краде.
   5. Да не убива, дори за отмъщение.
   6. Забранява се изедничеството, насилничеството и предателството.
   7. Да не се връща пътник от прага.
   8. Да не се връща сираче, сиромах с празно.
  
         Болестите, отиват да морят главно в лоши къщи. Всяка прекарана напаст е наказание."
   
        Така и на този празник обредността (житна жертва, посрещане на гости, песни, хора) е подчинена на древни и християнски морални норми, персонифицирани от сестрите - светици и тяхната майка.
      Това е християнският празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, както и на майка им - света София. На тях са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов.
        Най-тържествено го празнуват именниците, които посрещат гости. В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.

    През втората половина на І в. и първите десетилетия на ІІ в. в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот гя оправдала напълно името си, което означава "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изрълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милосърдни дела.
      София имала три дъщери, които нарекла с имената на трите християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Света София и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Разбирайки защо ги водят в двореца, светите деви се молили горещо на Господ Исус Христос да им даде сили да не се страхуват от предстоящите мъки и смърт.
        Когато майката с трите си дъщери застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Привиквайки сестрите поред, Адриан ги убеждавал да принесат жертва на богинята Артемида. Младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко: хвърляли ги върху гореща желязна решетка, в нажежена пещ, в котел с кипяща смола, но Господ със Своята невидима сила ги пазел. Най-малката привързали към колело и я разпъвали и били с тояги, докато тялото й се превърнало в кървяща рана. Земята се напоила с кръв.
        Трите сестри останали непреклонни във вярата си и една по една били обезглавени. Майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновено мъжество и през цялото време убеждавала момичетата да понесат мъченията в името на Небесния жених. И трите й дъщери с радост посрещнали своя мъченически край.
За да продължи душевните страдания на света София, императорът й разрешил да вземе телата на дъщерите си. Майката ги взела и ги положила в скъп ковчег върху погребална колесница. Погребала ги с почести и благодарност към Бога на висок хълм извън града. Три дни прекарала на гроба на дъщерите си. Молела се усърдно и накрая в това състояние предала душата си на Господа, убедена че отива при дъщерите си.
      Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало през 126 г.
        Христовата църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.
Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция. 

 http://margaritta.dir.bg/avgsept/0404kalendar_septemvri.htm   

Разговор с ninaantonova
---------------------------------------
16.09 16:18 - Здравей уважаема Нина Антова,
Честитя ти на теб утрешния голям празник "Св. Вяра, Надежда, Любов и майка им София,
защото ти беше първата в Блог.бг, която повярва в мен, даде ми надежда - приемайки ме в кръжеца на приятелите, както и много любов във всяка твоя дума към мен. Картините ти са израз на твоята богата душевност.
Нека Вярата, Надеждата и Любовта да са винаги с теб!
От: miraculousreligion
------------------------------------
Здравейте, благодаря за вниманието
Благодаря и за пожеланията, още повече, че утре голямата ми дъщеря, която обожавам, има имен ден - казва се Надежда. Винаги ще Ви подкрепям, защото сте личност и стойностен човек, а това Вие го показахте. Удоволствие е за мен да посещавам Вашия блог и в бъдеще ще продължавам да го правя. Има какво да се научи и то много от Вашите постинги. Те ме правят душевно богата. Благодаря Ви още един път. Бог да Ви пази, и дава живот и здраве. Лека и спокойна нощ. Нина

Изпратено: 16.09 20:14
От: ninaantonova
--------------------------------------------------
Много успехи, здраве и щастие на твоята дъщеря Надежда! Сърдечен поздрав за нея:

НА ДЪЩЕРЯ МИ

Мило мое злато ненагледно,
как да си простя, че те въвлякох
в моите съмнения и грешки?!
Как, кажи ми, аз да те погледна
без вина и болка тежка?!

Зная, че сме хора, често губим
битката за нашите мечти,
че живота от съня ни буди,
че сме живи, ако ни боли!

Малка моя, къдрава принцесо,
гледам те и толкова съм горда,
чудо е, че мога да те имам,
ще се лутам, няма да е лесно,
но без теб не бих могла да дишам!

Искам само ти да си щастлива,

да намериш своя верен път,

да си сигурна в това, което искаш,

в колелата да не ти подлагат прът!



Малка моя, весела усмивке,

знам, че ще се случва да греша,

но дори не искам прошка, само искам

ти да знаеш, че безкрай ще те обичам,

даже да не съм на този свят!

Автор: катеринарина -Катя (http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=36107)